Благоуханието те води за носа по улица "Оборище", докато не стигнеш до надписа "Работилничка за пици". Там има дървена дъска, а на нея върху цветна хартия е принтирана сентенция на седмицата - "Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед - това са две гърненца с мед". Мъдростта, естествено, е от авторските шедьоври на Мечо Пух.
Тук винаги е пълно с хора, но пък не се чака много. В скромното помещение Пепи Ангелов прави ретро пици - от онези малките, от едно време, които всеки помни като много вкусни и истински. На стената има старинно колело, модел "Украйна", от края на 70-те години на миналия век, древен дървен стол с книги за италианската мафия, радиоточка и две обърнати щайги, които са прекрасна идея за шкафове. Но най-интересно е мястото за бележки и препоръки.
"Пепи, ти баща, ти майка, респект мен", пишат ученици, които според него са основният му контингент. Други остроумни скейтъри са написали "пи" върху салфетка, следва глава на цар и "ят". Така се получава "пицарят". Сред мненията присъстват такива, които оценяват хубавата музика и уютната обстановка.
Пепи има интересно всекидневие. До 18,30 мята пици в пещта, по около 200 на ден, които стават за по 4 минути, след това като един Спайдърмен се превръща в друго същества - хореограф по народни танци. За 20 минути трябва да стигне до школата си в квартал "Изток", където го чакат две групи ентусиасти, за да ги учи на тънкостите в стъпките до десет вечерта.
Геологът рискува и печели
Дипломираният инженер по геология стига до идеята за своя пицария една вечер, когато с жена му Алина и дъщеря им Карла вървят по "Черковна". Неведома сила обръща тялото му в посока "Оборище" и без да знае защо, закрачва по улицата. Стига до надписа "Помещението се дава под наем". Счита го за знак от съдбата, а и в главата му вече има мисъл за собствен подобен бизнес. Звъни веднага на обявения телефон и наема мястото. Той обаче е подготвен.
Пепи е от Нови Искър и когато пристига да следва в Минно-геолжкия университет, му се налага да се издържа сам, защото родителите му нямат възможност.
Започва работа при братовчед си, който държи пицариите "Мама миа" - отначало като помощник в кухнята белел картофи. С времето става барман, пицар и накрая управител. После усеща, че е време да се справя сам. "Тестото е най-голямата тънкост в този занаят - то е 80% от майсторлъка. Меся го сам. Отгоре, каквото и да сложиш, е все едно, ако тестото не е вкусно", казва Пепи. Първата пицария прави с колега от университета. Той имал заделени пари от студентска бригада, а Пепи участвал с около 30 процента от стартовия капитал. Всичко си направили сами. После Пепи работел на още няколко места, докато не стига до извода, че е най-добре да работи за себе си. Имал заделени пари и така наема местенцето си на "Оборище". Смята го най-вече за препитание. Няма възможност да наема работници, но и сам се справя, въпреки че не сяда и за миг. Според него хората го харесват заради персоналното отношение, което има към всеки, затова, че можеш да му поръчаш пица и по телефона и после да минеш да я вземеш, а и заради това, че прави всичко пред хората. Не ги пече сутрин и да ги продава след няколко часа.
Тропа народни танци от 26 години
Пепи записва народни танци в ансамбъл "Младост" в читалище "Паисий Хилендарски" в родния Нови Искър още в първи клас. Танцува там, докато става на 19 години. Но нито един ден от живота му не е минал без ръченици и хора. Като студент в София се включва в ансамбъл "Зорница". След като завършва инженерството, дочува, че майсторът в жанра Данчо Янакиев поема клас в Свободния факултет на Химическия университет в специалност "Хореография". Две години учи при легендарния танцьор.
"Макар че бях танцувал 12 години, след като видях Данчо Янакиев, разбрах, че за всичкото това време съм научил само 30 процента от необходимото. Той беше най-големият за последните 20 години. Работил е и във "Филип Кутев". Показваше ни тънки моменти - корпуса откъде накъде да се завърти, колко е важна загрявката преди тренировка. Благодарение на нея раздвижваш ставите и няма контузии. В Нови Искър не правехме разгрявка и затова и сега имам разтегнато сухожилие. Янакиев демонстрираше невероятни стъпки. Най-силен беше в шопския фолклор - правеше много совалки, с много навеждане напред, изумително пъргав в краката, а в същото време - висок, строен. Казваше ни, че преди да стъпиш, трябва да изречеш стъпката. Отворих пицарията през октомври 2009 г. и на следващата година по същото време имах и школата ми по танци, която нарекох "Шевица", при това на улица "Чехов". Разлепих обяви, обадиха се доста хора и така започнахме репетиции", разправя Пепи. Около 60 човека са минали през училището му.
"Не искам да работя с много големи групи, защото не мога да обърна внимание на всеки", казва той. Сред учениците му, които са на възраст от 19 до 54 години, има адвокати, две банкерки, учителки, доста финансисти, а голяма част са хора с частен бизнес. Те ходят при Пепи, за да разтоварят, а и защото харесват народната музика. "Най-трудно хоро винаги е граовското - има много "натрисане", "чукчета". Всички усещат музиката в душата си", казва Пепи. Има хора, които са в по-напреднала възраст, но бързо учат стъпките и други по-млади, на които отнема време, докато влязат в ритъма. Пепи има амбицията от есента да събере и детска формация, с която да работи много сериозно и да ходят на изяви.
Любовта също идва на мегдана
По стара българска рецепта и любовта на живота му се случва като на мегдана - хорото се вие, любимата мома танцува ли, танцува и само трябва да се хванеш за нея. Така и Пепи една вечер разпуска с приятели в ресторант, където има оркестър и се вихрят ръченици. Вижда Алина, върви граовското, той пада в плен и се включва до нея. Взима номера на телефона й, но близо половин година тя се дърпа. Той напуска ансамбъл "Зорница", за да се запише в трупата, където тя играе - "Има-нема". Алина накрая капитулира и се женят. Тя е асистент директор във френското училище на френското посолство. Дъщеря им Карла е на 3 годинки и много обича танците. Засега обаче предпочита балета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
