Стара Загора. Неочаквано вяло започна осмомартенският пазар на булки-калайджийки, които по традиция се събират в Града на липите на Тодоровден. До обяд в съботния ден на пръсти се брояха хубавите моми и женихите, дошли да се сватосат по стародавен обичай на самобитния етнос. „И ние сме като търговците на цветя, за празника вместо да сваляме, вдигаме мизата", пошегува стар калайджия с хайдушки мустак. За втора поредна година калайджите бяха приютени от собствениците на частния имот срещу старозагорската автогара. Преди 7-8 години той бе закупен от общината от частни инвеститори за МОЛ, но кризата сложи кръст на проекта.
„За моята жена преди 30 години наистина броих 8 хил. лв, толкова струваше тогава една гарсониера, но сега ще дам за булки за моите момчета, колкото да не е без хич", казва 50-годишният Стоян Стоянов от свищовското с. Горна Студена. Иначе от пръв поглед си личеше, че не е от бедните годежари – бе довел цялата челяд със запазен бус „Ситроен". „Отглеждаме и търгуваме с животни, аз съм майстор и на медни казани за варене на ракия", посочва опереният калайджия от какво печели фамилията. Той бе довел четиримата си сина и 14-годишната си дъщеря Костадинка. „Не е гледай, че е нагласена, докато не навърши 18 години, няма да я дам на никого, ние не сме като другите роми", уверява Стоян. И признава, че е дошъл от другия край на България най-вече заради големият си син Васко, който вече бил на 28 години и крайно време е да се задоми. „Дай, боже да си хареса някое момиче, ще им дам някой лев, колкото да си стъпят на краката", признава бащата без да уточни зестрата.
Със стрък карамфил в бутониерата наперено се разхождаше из множеството 56-годишният Тодор Иванов от хасковското с. Белица. „Това значи, че съм сватовник, дошъл съм да огледам пазара преди да пристигне семейството на единия от синовете ми, ще търсим булка за внука", пояснява калайджията. И той като повечето си събратя твърди, че традицията постепенно замира. Броели най-много по 500-600 лв, колкото за адета и за помощ на младото семейство. „Дори и тези, дето пристигат с „Мерцедеси", са фукари, нека да брои пред мен някой 20 бона, както обичат да се хвалят, и ще им повярвам", пали се Тодор.
В късния след обяд все пак заприиждаха по-заможните фамилии - със скъпарски коли, с набелени и начервени моми с кожени палта и колиета със златни пендари. „И при нас, като при вас българите, пара при пара отива, чорбаджийска щерка си търси за мъж чорабджийски син", поясни мъдро бай Георги от старозагорското с. Калояновец. Според вреле и кипели в пазара на булк-калайдджийки сгледата тепърва започваше. Очакваха да пристигне музика, а надвечер почти сигурно щяло да има и сватба. С традиционния кючек на младите върху купето на колата на младоженеца...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
