София. В словото си във Великденската нощ Негово Светейшество патриарх Неофит призова православните българи да посрещнат трудностите и изпитанията достойно, за да излязат от тях с победа и възкресение.
Речта на патриарх Неофит се отличи с актуалността на темите, които засегна. Той говори за проблемите и разединението в българското общество и за пътищата, които християнството препоръчва за излизане от тези трудности. Негово Светейшество призова към смирение, вяра, търпение, любов и разбиране между хората и изтъкна ролята на Българската православна църква за излизането на обществото ни от духовната криза.
Това е първото Възкресение Христово от възкачването на патриарх Неофит начело на Българската православна църква и първото водено от него такова богослужение.
Следва цялото слово на Негово Светейшество патриарх Неофит, приознесено във Възкресната нощ:
Христос воскресе!
Ваши Преосвещенства, досточтими отци, братя и сестри!
Вярата не е измислица, тя не е само емоционално усещане и не е само убеждение. Чрез вярата Божията благодат се докосва до човека, укрепва неговите духовни сили, дава му мъдрост и мъжество да върви по житейския път, начертан от нашия Господ Иисус Христос.
Земният живот на Спасителя бил изпълнен с трудности, неразбиране, страдания и завършил с кръстна смърт. Този, Който донесъл на света великото слово на Божествената мъдрост, Този, Който подкрепил това слово с велики чудеса, бил убит под рева на освирепялата тълпа. Нищо в живота на хората не би могло да се сравни със страданията на Спасителя. Но Той възкръснал и със Своето Възкресение утвърдил победата и на Своите слова, и на Своите дела.
Всичко това, което е станало с нашия Спасител, е и пример, и урок за нас. И когато ние преминаваме през трудности и изпитания, трябва да помним, че достойното им понасяне непременно ще завърши с победа и възкресение. Божията сила, съхраняваща чудото на вярата въпреки всички исторически перипетии в продължение на повече от две хиляди години, не ще ни изостави и в днешните нелеки условия на живот.
Понякога ни връхлитат душевни тревоги и безпокойства, безрадостното всекидневие ни поглъща. Страхът от бъдещето, растящата несигурност за утрешния ден - това е чувство, познато на мнозина. Живеейки с теготите и злобата на настоящето, ние сме склонни да забравяме за най-главното - за спасението на душата си.
Господ пребивава с нас само, ако ние сами не Го отхвърляме. Той, образно казано, протяга към нас ръка, но ние трябва да извървим пътя към тази протегната ръка. И днес, когато прославяме Неговата победа над смъртта, Спасителят отново зове към всеки от нас: „Не бой се, само вярвай!" (Марк. 5:36).
Пасхалната радост ни помага да забравим за трудностите в живота, за нашите скърби и проблеми. Животът се движи по своята орбита и, преживели пасхалната радост, ние отново се завръщаме към нашата действителност, често изпълнена с противоборства между хората, униние, неверие и нищета. Всеки вярващ в Христа в една или друга степен усеща върху си давлението на злото. Такова положение на нещата внася дисхармония във взаимоотношенията на човека с Бога, с ближните и със самия себе си. На мнозина от нас не достига мирен дух – дух на кротост и любов, дух на търпение и прошка. Отсъствието на вяра и християнска любов е причината за упадъка на духовността в обществото, за социално-политическите сътресения и за изостряне на проблемите.
За да имаме бъдеще, вярата трябва да стане определящ фактор в нашия живот. В нашето трудно и неспокойно време само благата вест за Христовото Възкресение е способна да укрепи нашето търпение, да внесе в живота на нашето общество мир и съгласие, да примири враждуващите, да съедини разделените, да настави в истинския път заблудилите се. Възкръсналият Христос Спасител призовава всички да проявяват в живота тази любов, която трябва да бъде отличителна черта за всеки истински християнин.
Призванието и отговорността на християнина е да преобразява себе си, своя вътрешен свят, да се научи най-напред да не отвръща на грубостта с грубост, на обидата с обида, на лъжата с лъжа. А после, макар и веднъж, да изпита удовлетворение от извършена от него постъпка, принесла полза на друг човек, било то в семейството, в работата или просто в общуването със съседи и познати. Това чувство на удовлетворение е способно да прерасне в радостно и оптимистично състояние на духа, ако добрите дела, извършвани не поради корист, а от чисто сърце, станат част от нашия живот. Само тогава ще почувстваме и изменението към по-добро в общественото битие, когато осъзнаем връзката между извършваното от нас добро и общественото благополучие.
В светозарната нощ на Христовото Възкресение искам да отправя пожелание към всички нас: да пазим вярата, да я преумножаваме в сърцето си, да бъдем по-отзивчиви към нуждите на другите, да бъдем милосърдни и състрадателни. И тогава нашият живот и животът на обществото ще бъде друг, и Христос - Възкръсналият, Победилият дявола и смъртта - ще е с нас. А ако Той е с нас, кой ще е против нас? (вж. Рим. 8:31).
Христос воскресе!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
