Непокорните келти воюват за свободата си срещу викинги и нормани
Моята по-малка дъщеря Анна-Мария вече две години учи в Университета в Кардиф, столицата на Уелс. Вече съм разказвал за тази земя на древните келти, борили се векове наред за своята независимост. Още от първото си посещение там обаче ми се иска да видя и другата тяхна родина или "Зеления остров" както наричат Ирландия. И ето, че преди Коледа 2015 г. заедно с Анна-Мария и съпругата ми Ирина вземаме самолета от Кардиф за Дъблин.
Първите хора на острова са северни ловци, дошли преди около 9000 години. Но същинското заселване се свързва с келтското нахлуване през последните векове на старата ера. Създават се повече от 150 малки кралства, чиито жители са селяни и не познават паричното обръщение. Всичко се променя през V в., когато св. Патрик разпространява по тези земи християнството. Неговите последователи св. Кевин и св. Киран основават манастирите Глендалох и Клонмакнойз, станали основни крепости на новата вяра в борбата й с езическите жреци, друидите. Скоро се появяват ирландски монаси пилигрими, сновящи по всички краища на Европа.
Именно тези богати обители през IХ в. са основна цел на викингите, чиито кораби атакуват навсякъде из Стария континент. Те опустошават много от тях, но същевременно способстват за развитието на търговията и създаването на първите градове на острова - Дъблин, Корк и Лимерик. Кървавите сблъсъци продължават две столетия до 1014 г.,
когато обединилият цяла Ирландия крал Брайън Бору сразява северните хора в битката при Клондарф
ХI-ХII в. са период на разцвет за "Зеления остров". Църквата възстановява позициите си, а светската власт е представена от четири кралства - Мюнстер, Ълстър, Конахт и Лейнстър. Създаването на централизирани монархии от европейски тип обаче е нарушено от нашествието на норманите, завзели преди това Англия. Те се прехвърлят от Южен Уелс, намесвайки се в избухналите през 1167-1171 г. в Ирландия междуособици. В 1171 г. на острова идва лично крал Хенрих II, който обявява присъединяването на "Зеления остров" към Англия.
Орманските семейства се заселват на много места, но, както казва една хроника, бързо стават по-големи ирландци от самите ирландци. Така към края на ХV в. влиянието на английската корона се стеснява в областта около Дъблин. Ето защо през ХVI в. династията на Тюдорите започва ново покоряване на острова. През 1541 г. крал Хенрих VIII потвърждава своята власт над Ирландия. Предприемат се редица походи срещу местните феодали и тези англо-нормани, които са предали Лондон. Най-сетне след битката при Кинсейл те са покорени и английският крал установява окончателно властта си.
В тези времена започва конфликтът между католици и протестанти, дал отпечатък в историята на Ирландия чак до днес. Като цяло тя остава вярна на Рим, но северните провинции в Ълстър прегръщат протестантството. По време на английската революция ирландците са въвлечени в гражданската война. На острова нахлува армията на Оливър Кромуел, защото се смята, че те могат да бъдат опора на католическата династия на Стюартите. Конфискуват се земи и се настаняват колонисти, а през целия ХVII в. над папистите са извършвани репресии.
Огромно влияние в историята на Ирландия оказват войната за независимост в Америка и Великата френска революция. В 1792 г. подчиненият дотогава на Лондон ирландски парламент обявява страната за отделна държава, макар и под скиптъра на английските крале. Преследването на католиците спада рязко, а през 1798 г. избухва въстание,
целящо пълно отделяне от Англия и обединение между папистите и протестантите
Това довежда до остра реакция на Албиона. Бунта е потушен и в 1800 г. ирландския парламент е закрит. Някои от неговите членове "проформа" са поканени в английския парламент на Уестминстър, но това си е чиста формалност. С реформата от 1801 г. Ирландия вече е част от Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия или, както е по-познато - Британската империя.
В новата епоха островът изживява тежки времена. 86% от населението му се занимава с ниско развито земеделие и главно с производството на картофи. Болестта по тях и серия лоши законодателни действия довежда през 1845-1849 г. до глад, вследствие на който умират около милион души. Поражда се огромна миграция към Новия свят и само за пет години броят на жителите намалява с 30%.
Движението за независима Ирландия възниква към средата на ХIХ в., но Първата световна война му дава силен тласък. Следват няколко опита за въстание, за да се стигне през 1919 г. до създаването на страшната Ирландска революционна армия (ИРА), чието име всява ужас на англичаните. След успешни действия в графство Лимерик през декември 1921 г. между Великобритания и Ирландия е подписан договор за статут на доминион. Извън неговите граници остават само шестте най-развити североизточни провинции с преобладаващо протестантско население, останали в Обединеното кралство като Северна Ирландия.
В крайна сметка през 1946 г. Ирландия е провъзгласена за независима държава. Още в 1973 г. тя встъпва в Европейския съюз, през 90-те години на ХХ в. преживява бурен икономически подем, но след 2007 г. влиза в доста тежка икономическа криза. Северна Ирландия продължава да е част от Великобритания въпреки жестоката терористична битка, която ИРА води за нея.
Паметник като Стоунхейндж
Само на тридесетина километра от Дъблин се намира археологически паметник от световно значение, съпоставим с прочутия Стоунхейндж и египетските пирамиди. Гробницата Нюгрийндж в графство Мит е уникален паметник на каменното строителство на древните келти.
Най-голямата миграция в Европа
Заради икономическия упадък през ХIХ в. "Зеленият остров" претърпява рядко срещана миграция, насочена основно към САЩ. Ако през 1841 г. жителите му са 8 178 000 души, то в 1901 г. те са едва 4 459 000 души. Темпът на напускане на страната се забавя едва през 60-те години на ХХ в., когато за пръв път се отчита прираст на населението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
