Пасхалната радост е светлата радост, на която няма и не може да има друга равна по величие освен тази, станала на тази земя. Тя е именно тази радост, за която Господ говори с думите Си: „... ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме" (Йоан 16:22).
Христос Воскресе!
Празникът Пасха (Великден) - настъпва светлото Възкресение Христово
Думата „Пасха" в превод от еврейски език означава „отминаване, избавяне". Евреите, празнувайки Старозаветната Пасха, вспомняли освобождението на прадедите си от Египетско робство. Християните пък, празнувайки Новозаветната Пасха тържествено отбелязват избавлението чрез Христос на цялото човечество от робството на дявола и дарувания ни живот и вечно блаженство. По важност на благодеянията, които сме получили чрез Христовото Възкресение, този празник Пасха представлява Празник на празниците и Тържество на тържествата. За това и богослужението на този Празник се отличава със своето величие и тържественост.
Дълго време преди да настъпи полунощ, вярващите в светли, празнични дрехи се стичат в храма и благоговейно очакват настъпващото Пасхално тържество. Свещенослужителите се обличат в пълно светло празнично одеяние. Преди самата половина на нощта тържественият звън от отмерените удари на една голяма камбана възвестява за настъпването на великата минута от Светоносния Празник Възкресение Христово. Свещенослужителите с кръст, светилници и тамян излизат от Олтаря и заедно с народа, подобно на мироносиците, които отишли твърде рано на гроба, обикалят около храма и пеят: „Възкресението твое, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата; удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята". В това време от височината на камбанарията, като че от небето се разнася, се разлива ликуващият Пасхален звън от всички камбани на три пъти с прекъсвания. Всички молещи се вървят със запалени свещи, изразявайки с това духовната си радост от Светоносния Празник.
Шествието спира при затворените западни двери на храма, като че при входа на Христовия гроб. И тук, след определения възглас, свещеникът, подобно на ангела, който възвести на мироносиците при гроба радостта за Христовото Възкресение, първи възглася радостната песен: „Христос Воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав" („Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта победи и на тези, които бяха в гробовете, живот подари"). Тази песен трикратно се повтаря от свещенослужителите, певците и народа. След това предстоятелят (водещият службата свещеник) възглася стиховете – думи от древното пророчество на св. цар Давид: „Да воскреснет Бог и разтучат ся врази Его...", а всички хора в отговор на всеки стих пеят: „Христос Христос Воскресе из мертвих...".
Най-накрая предстоятелят (старшият свещеник), държейки в ръце кръст и свещ, осенява кръстообразно затворените врати на храма; те се отварят и ликуващият сонм, както някога мироносиците са отишли при Апостолите, влиза в храма, заливайки го със светлината от запалените светилници и кандила, и го оглася с радостната песен: „Христос Христос Воскресе из мертвих...".
Започналото богослужение – Пасхалната Утреня се състои преди всичко от пеене на Пасхалния Канон, съставен от св. Йоан Дамаскин. Всичките песни от този Канон се разделят от многократно пеене на: „Христос Воскресе из мертвих...". По време на пеене на Канона свещенослужителите с кръста и кадилницата, предшествани от светилници, обхождат целия храм, изпълняйки го с тамян и радостно приветстват всички с думите: „Христо Воскресе!", на които вярващите отговарят: „Воистину Воскресе!"
Нееднократните излизания на свещенослужителите от Олтаря напомнят за честите явления на Господ Иисус Христос пред Своите ученици след възкресението Му.
Накрая на Утринята, след пеене на: „... и друг друга обимем, рцем братие! И ненавидящим нас простим всях Воскресением" (Един друг да се прегърнем, да си кажем братя и на тези, които ни ненавиждат да простим всичко заради Възкресението), всички вярващи започват да се поздравяват един друг с думите: „Христос Воскресе!", на което отговарят: „Воистину Воскресе!".
Това приветствие те запечатват за взаимна целувка и подаряване на пасхални яйца, които са знаменития символ на излизането от гроба, на възкресението на живота от самите му недра със силата на Божието всемогъщество.
След това се чете словото на св. Йоан Златоуст, започващо с думите: „Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади на това хубаво и свято тържество...". Св. Йоан Златоуст призовава да се възрадват всички: „Който е благоразумен, нека влезе радостен в радостта на своя Господ! Всички влезте в радостта на своя Господ! Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се от нея всички! Всички се насладете от тоя пир на вярата; всички се възползвайте от богатството на благостта! Никой да не плаче за греховете си, понеже възсия прощение от гроба на Спасителя!".
И накрая той тържествено възглася вечната Христова победа над смъртта и ада: „Де ти е, смъртте жилото? Де ти е, аде победата? Възкръсна Христос и ти бе повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос и ни един мъртвец не остана в гробовете! (защото сега смъртта не е унищожение, а само временно състояния). Защото, като възкръсна от мъртвите Христос стана начатък на умрелите: Нему слава и власт во веки веков! Амин!".
След Утренята веднага се отслужва Св. Литургия при отворени Царски двери, които са отворени от началото на Полунощницата и не се затварят цяла седмица, в знак на това, че Иисус Христос завинаги ни отвори дверите на Небесното Царство. На Св. Литургия се чете първото начало от Евангелието на св. Йоан Богослов (започващо с думите: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото..." (Йоан 1:1), в което се описва Божествеността на нашия Изкупител. Ако Св. Литургия се извършва от свещеническо съслужение, то Евангелието се чете на разни езици, в знак на това, че проповедта за Господ е предназначена за всички народи по земята.
След Пасхалната Св. Литургия, а понякога и между Утренята и Св. Литургия се извършва освещаване на козунаци, яйца, месо за Пасхалната трапеза на вярващите.
В дните след Пасха, след Св. Литургия, с камбанен звън се извършват литийни шествия около храма, в който се носи Кръста Христов и иконата на Възкресението. С това вярващите изразяват своята радостта и тържество, породени от Христовата победа над смъртта и ада.
Старшият свещеник извършва Вечернята в първия ден на Пасха, облечен в пълно свещеническо одеяние. След входа на Вечернята с Евангелие се чете Евангелски текст, възвестяващ явяването на Възкръсналия Иисус Христос на апостолите вечерта първия ден след Неговото възкресение от мъртвите (Йоан 29:19-25). Евангелието се чете от старшия свещеник обърнат с лице към народа, а ако са повече свещениците Евангелието се чете на различни езици.
През цялата Светла Пасхална седмица се бият всички камбани.
*Статията е част от списание ВЯРА с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
