Сигнал за мъртва риба по течението на река Луда Яна между селата Баня и Бъта е подаден на 8 май. Екоинспекторите са взели проби от 6 места от водата, като действително намират умрели мрени. Резултатите от пробите ще станат ясни тази седмица, заявиха от РИОСВ в Пазарджик. Докато чакат данните от екоинспекцията, местните хора за пореден път треперят за здравето си.
Рибата в река Луда Яна изчезна, екоинспекцията проверява за излив на тежки метали от комбината
5000 жители на три села край Панагюрище са в паника, че питейната им вода е отровена. Съмненията тръгнали, след като е открита мъртва риба в река Луда Яна. Хората пият вода от кладенци, които са на метри от бреговете на реката. Над селата Баня, Бъта и Попинци е хвостохранилището на миннообогатителния комбинат "Асарел Медет". Оттам неведнъж са отравяли реката. Най-скандалните случаи бяха през лятото и зимата на 2010 г.
"Прелели шахти с вода и хвост са най-вероятната причина за замърсяването на р. Луда Яна", коментира шефът на Регионалната екологична инспекция в Пазарджик Костадин Гешев пред "Стандарт".
Шахтите, които се наричат "баражи", се пълнели с вода и отровни отпадъци с високо съдържание на метали от дренажа на хвостохранилището. Те периодично се изгребвали, а хвостът се връщал обратно. Заради силните дъждове преди седмица обаче най-вероятно шахтите са се препълнили и са прелели. Водата се е стекла в реката, подозират контрольорите.
Сигналът за мъртва риба по течението на реката между селата Баня и Бъта е подаден на 8 май. Екоинспекторите са взели проби от 6 места от водата на реката, като действително намират умрели мрени. "Резултатите от пробите ще станат ясни тази седмица", заявиха от РИОСВ.
Заради дъждовете река Луда Яна е пълноводна и това ще доведе до бързо оттичане на замърсените води, както и до по-малки концентрации на отрови, смятат експерти.
Височината на стените на въпросните шахти, от които се предполага, че е тръгнало замърсяването, е трябвало да бъде увеличена до юни, но това не е станало още факт.
От "Асарел Медет" официално отричат мъртвата риба да е следствие на промишлена авария. Данните от екомониторинга от 8-те действащи станции на комбината по поречието на Луда Яна не показвали отклонения. Те обаче мерят само киселинността и електропроводимостта на водата, обясниха еколози. Така, за да се открият отклонения от нормите, трябва да има драстично покачване на концентрацията на мед и тежки метали във водата.
Докато чакат резултатите от пробите, местните хора треперят за здравето си. Те не смеят нито да пият, нито да поливат с водата от кладенците.
"Този комбинат ни трови от 20 години. И в същото време плаща жълти стотинки от концесионни такси на държавата", жалваха се пред "Стандарт" Георги и Христина от село Попинци.
"Хората тук умират млади, едва навършили възраст за пенсия", коментира и кметът на село Бъта Георги Александров. На фона на красивата природа и чистия въздух няма каква друга да е причината за ранната смъртност освен отровите от комбината, които влизат във водата и почвата.
Замърсяването е от седмица
"Рибата я няма. Вече втори час не видяхме нито една мряна. Това никога не е било. Рудникът пак е замърсил реката". Това коментират Георги и Христина от село Попинци, докато вървят по поречието на реката. "На 20 метра от водата са кладенците за питейна вода. С помпи я качват към онзи хълм и оттам отива по чешмите на хората. Как да си спокоен какво пиеш", казва Георги.
Луда Яна обикновено гъмжи от риба по това време на годината. А сега, дори и на плиткото, не се вижда нито една мряна.
Минаваме покрай малка падина, където е монтиран специален уред за мониторинг на водата. Той оранжавее на фона на разпръскващата се бяла вода. Това е единственият от 8-те пункта за екомониторинг, който не работи. Кабелът в пластмасова обвивка, който трябва да подаде данните на станцията на брега, е прекъснат и двата края висят във водата, видя "Стандарт". В сайта на "Асарел-Медет" в резултатите за киселинност и електропроводимост на водата от пункта до с. Попинци стоят нули.
Почти всички хора в селото са рибари и уловът е основна част от прехраната им.
"Миналата година реката вреше от риба. Сега е мътна и ще трябва да изчакаме поне седмица да се оттече пълноводната река, за да се види дали има жива риба вътре", казва бай Георги.
Докато сме в кабинета му, кметът Георги Александров звъни на свой съселянин: "Искам да хванеш поне 2 риби", казва той. Докато се чудим за какво са му, става ясна иронията. Кметът иска някой да хване поне 2 живи, защото и той не може да види в коритото на реката поне една плуваща твар. Няма червеи в земята около водата, жабите скачат само по сушата, установяват еколозите.
"Умрялата риба се разлага във водата за 3-4 дни. Аз затова смятам, че замърсяването е поне отпреди седмица", казва Георги Александров.
Препаратор подал сигнала
Сигналът е подаден от Стоян от с. Баня, който е активист на "Зелените". Това казва багерист от "Асарел-Медет", който е дошъл на срещата между еколога Георг Тупарев и кмета на с. Баня Георги Александров. Сигналът за умрялата риба е подаден на 8 май на телефон 112, а на следващия ден Стоян Ножделов заминава за Белгия. Това допринася за конспиративната теория кой се е осмелил да се жали от "Асарел-Медет". Ножделов имал от умрялата риба във фризера си. Той е известен в Европа и по света препаратор на животни и поне 6 месеца в годината е в чужбина.
"Не може "Асарел" да е отровил водата. Реката може да е мътна и от някой краварник", категоричен е багеристът. И гордо обяснява, че лабораторията в комбината не може да мери само бактериите ешерихия коли. Знае тези неща, понеже жена му работи като химичка там.
Няма къде да се измерят отлаганията
В България няма лаборатория, която да измери натрупванията и отлагането на метали в рибата и в тинята, казва Георг Тупарев, който е един от лидерите на "Зелените". Нямаме масспектрография, която да открие замърсяването, твърди експертът.
Той се опитал да направи изследвания в Германия. Дал на свой познат професор проби, а изследванията били направени, все едно са част от учебните занятия. В пробите открили общо 17 метала, но уредите не били достатъчно чувствителни, за да установят какви точно са те.
"Накарахме "Асарел-Медет" да монтират 9 станции за мониторинг и това се оказа най-големият гаф на еколозите. Те мерят само електропроводимостта и киселинността на водата", разказва Тупарев. За да се изменят тези стойности, трябва да има наистина авариен разлив на мед с катастрофални последици.
Цоцорков взе пет находища от канадци
Отказаха му добив на злато до Перник заради риск за здравето на хората
Шефът на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков изкупи концесиите на пет находища на цветни метали. Само преди две седмици канадската проучвателна фирма "Euromax Resources" съобщи, че е продала дъщерното си дружество у нас "Euromax Services" за 3,5 млн. долара. Купувачът не бе посочен официално, но от подробностите в договора става ясно, че компанията вече е собственост на "Асарел Медет" или на свързана с тях фирма.
През април 2012 г. за 3,5 млн. канадски долара "Euromax Resources" продадоха на Лъчезар Цоцорков друго свое дъщерно предприятие - "Трейс Рисорсиз". То разработваше златните находища в Брезник и Ракитово. В "Милин камък" край Брезник лежат 13,5 тона злато и 40 тона сребро. Компанията там завърши процедурата по ОВОС, разполага с удостоверение за геоложко откритие и чака правителството да им даде концесия. В новия пакет, придобит от "Асарел-Медет", влизат перспективните проекти в Трън, Бабяк и Златарица.
Само в Трън геолозите са открили запаси от 35 тона злато и 451 тона сребро. Миналата година "Юромакс" започна процедура по изготвяне на Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), но беше отрязана от РИОСВ-Перник, които на ранен етап прецениха, че златодобивът в близост до града ще доведе до значителни замърсявания и рискове за човешкото здраве.
"Асарел-Медет" е най голямата медодобивна компания в България. Тя добива злато и от собствените си находища край Панагюрище. Приходите им за 2012 г. са над 600 млн. лв.
5 бона глоба за мръсни утайки
"Асарел-Медет" отрови водата на река Луда Яна на 2 пъти през 2010 година. Тогава мащабите бяха много големи.
На 16 юни са замърсени над 20 километра, а местните навсякъде намираха умряла риба.
Причината е "аварийно затлачване на канавка с богати разтвори от окисния отвал на обекта след пороен дъжд", установиха от РИОСВ.
За замърсяването "Асарел-Медет" е глобен с максималната санкция от 5000 лв.
Следващото замърсяване е на 9 декември същата година. Тогава умрялата риба е още повече. Замърсяването се разпростира на повече от 20 км от комбината. Според РИОСВ-Пазарджик причина е "постъпване на кал от пътя при почистването на микроязовир, намиращ се в коритото на река Асарелска". Експерти обясняват, че реката е била замърсена от камиони с хвост, които изнасят отрови от утайник с високо съдържание на метали на комбината. От камионите изтича замърсена вода в реката, която убила рибата.
Отровите са минали през няколко села, чието население ползва питейна вода от кладенци до реката. Дълбочината им е едва няколко метра, което предполага, че водата в тях също е била замърсена.
И в двата случая "Асарел-Медет" "забравя" да предупреди държавните и общинските институции за замърсяването.
Заплаха и за оризищата
Стотици декари оризища край Пазарджик се напояват от водите на Луда Яна. Ако реката е замърсена, тежките метали ще тръгнат по цялата хранителна верига, опасяват се еколози. Според тях Луда Яна, която е приток на Марица, може да прехвърли и в нея отровите, които носи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
