Братя Дейкови намират най-голямото тракийско съкровище
Денят е 8 декември 1949 г. Братята Павел, Михаил и Петко Дейкови, тухлари и строители по професия, копаят траншея в нивата на Георги Топалов. Тя се намира в местността "Мерул" на 2 км от Панагюрище. Изведнъж нещо заблестява в черната земя. Един от тримата се навежда и вдига странен предмет. Покрит с кал, той му заприличва на музикален инструмент и Петко даже възкликва: "Я, какви банди (свирки - б. а.) намерихме!" Малко по-късно обаче жителите на Панагюрище и на цяла България разбират, че е открито безценно тракийско златно съкровище. То се състои от седем ритона, амфора и фиала, тежащи 6 кг и 164 г. Според учените сервизът е служел за пиене на вино при религиозни и светски церемонии.
Ранната история на Панагюрище се губи в мрака на османското робство. За пръв път името се споменава в регистър от 1576 г. Става ясно, че на брега на р. Луда Яна е съществувал голям панаир. Според езиковите норми на времето си той е наричан с гръцката дума "панагюр". По-късно е преместен в Пазарджик, но името си остава за селището край реката. Изменя се и характерът на тукашното население. След антитурските въстания на албанеца Гьон Кастриоти през ХVI в., към Средна гора се насочват много български бежанци от Дебърско, Прилепско и Костурско. Днес тези преселения личат от характерните говори в района край Панагюрище, намиращи се на т. нар. "ятова" граница. Те са смесени и съчетават по забележителен начин източнобългарското и западнобългарското произношение.
Големият разцвет на града идва през българското Възраждане. Още в 1752 г. тук отваря врати килийно школо, а през 1841 г. е открито второто по българските земи девическо класно училище. Началото на ХIХ в. е белязано с бурно икономическо и духовно развитие. Развиват се различни занаяти, свързани с традиционното скотовъдство. Това са търговията с добитък (джелепство), шиенето на дрехи от домашен шаяк (абаджийство), производството на изделия от животинска козина (мутафчийство), преработката на кожи и обущарството. Очевидно не са забравени древните бижутерски умения и чрез забележителната Панагюрска школа се развива златарството. Смята се, че в един момент
из градските дюкяни работят повече от 2500 майстори, калфи и чираци
Няма как замогването на населението да не окаже влияние на неговото национално съзнание. Още през есента на 1870 г.
Апостолът на свободата Васил Левски основава в къщата на Иван Духовников революционен комитет, свиквайки там най-будните панагюрци. Така закономерно се стига до 14 април 1876 г., когато в намиращата се на 8 км от града местност Оборище се свиква първото българско Народно събрание и се стига до идеята за въстание.
По предварителния план Панагюрище е определен за център на Четвърти революционен окръг. В хода на въстанието той става фактическа столица на освободените територии. Именно за това при потушаването на бунта селището е напълно опожарено и разорено от башибозушките орди. По тази причина сега в него няма много запазени старинни къщи, за разлика от други възрожденски центрове като Копривщица и Жеравна.
И все пак в него са оцелели няколко дома на първенци от ХIХ в., даващи представа за облика му по това време. Тук съм идвал като дете и се радвам, когато при една от организираните от вестник "Стандарт" кръгли маси имам възможност да ги разгледам. Естествено започвам от прекрасния Исторически музей, където научавам много подробности за интересното минало на града. А после се потапям във възрожденската атмосфера на старо Панагюрище.
Ето я Лековата къща, някогашна собственост на търговеца и участник в Априлското въстание Иван Леков. Освен с историческото си значение, сградата е забележителна с оформянето на фасадите и вътрешната аранжировка, дело на местния майстор Иван Зографов.
Особено впечатляваща е живописната композиция "Цикълът на живота"
отразяваща леко наивните възрожденски нрави.
Малко встрани е Дудековата къща, изпълнена през 1856 г. в пищния пловдивски архитектурен стил. Някога тя е притежавана от заможния търговец Петър Дудеков, убит от турците по време на Априлското въстание. В тази сграда е организирана интересна експозиция за начина на живот и духовната култура на панагюрци през епохата на българското Възраждане.
Разглеждам и Тутевата къща, собственост на богаташа Иван Тутев. Това място е забележително с факта, че тук е обявено Априлското въстание на 20 април 1876 г. Именно в тази къща водачите на бунта Георги Бенковски и Панайот Волов получават новината, че Копривщица се е вдигнала за свободата на България. След кратко съвещание те вземат решението да дадат началото на съдбоносната схватка с поробителите.
Завършвам кратката си обиколка в Джуновата къща, която е част от Историческия музей на Панагюрище. Тук виждам специална изложба, показваща развитието на златарството в този край през ХIХ в. И се замислям за невидимите нишки, свързващи различните епохи на историята. Как някога се е започнало с Панагюрското съкровище, минало се е през възхода на местната бижутерска възрожденска школа, за да се стигне до днешния гигант "Асарел-Медет", занимаващ се с добиването на едни от най-ценните метали.
Красен - предшественикът
Само на 3 км от днешния град и край с. Бъта се намират руините на Красен - една антична и средновековна крепост. Днес на места яките стени са запазени до 6 м височина и показват колко важна е била твърдината в древността. Най-интересна находка от археологическите разкопки е медальонът печат на болярина Рафаил, вероятно последен управител на крепостта преди турското нашествие.
"Асарел-Медет" възражда миналото
През април 2012 г. в Панагюрище официално е открит трезор експозиция, където е показано прекрасно копие на Панагюрското съкровище. Това начинание е изцяло финансирано от лидера в българския рудодобив "Асарел-Медет". Идеята и реализацията са дело на неговия изпълнителен директор Лъчезар Цоцорков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
