В моите пътешествия из прекрасната ни Родина този път съм поел към едно чудно място, познато на всеки българин. Кой не е чувал за Жеравна, чиито красиви възрожденски къщи са сгушени в полите на Балкана между Котел и Сливен. Селището се замогва, защото в Османската империя е "войнишко" село, натоварено със задължения към армията и с охраната на планинските проходи. Някога го наричали Баш кьой (Главно село), а в началото на ХIХ в. получава наименованието Жеруна, преминало по-късно в Жеравна. Според езиковедите името идва от думата "жернов" (воденичен камък). И наистина тукашните села се славели с многобройните си воденици.
Подобно на Котел, Жеравна забогатява към края на ХVIII в. основно от отглеждането и продажбата на овце. От получените средства пък се развиват занаятите и то най-вече абаджийството. Местните търговци имат кантори чак в азиатската част на империята. Това обаче привлича алчните кърджалии. Отблъснати от каменните стени на Котел, командваните от Индже и Кара Феиз разбойници плячкосват Жеравна. Запазена е народната песен "В Жеруна огън гори, в Котел хоро играят", записана още в далечната 1804 г.
И все пак през ХIХ в. балканският градец се развива стремително. Тогава го наричат Кючук Филибе или Малкият Пловдив. Тук се раждат видни български революционери и интелектуалци като Сава Филаретов и Тодор Икономов. През 1880 г. на бял свят се появява великият Йордан Йовков, а героите му Шибил и Кара Феиз някога бродели по околните хълмове. Жеравненци вземат участие и в освободителните борби, като славна страница са проявите през 1828 г. на водената от капитан Мамарчев и Кара Танас тяхна чета в поредната руско-турска война.
Спирам колата си до църквата "Св. Николай", построена през 1834 г. на мястото на по-стар храм. Сградата е напълно завършена в 1840 г., когато е украсена с изящни фрески и дърворезби, дело на тревненски и еленски майстори. Особено впечатляваща е дървената декорация на тавана с прочутите тревненски слънца. Храма се превръща в духовен център, край който кипи бурен живот.
Представяйки си мислено атмосферата отпреди почти два века, тръгвам по древните калдъръмени улички. По някакъв чудотворен начин Жеравна е запазила възрожденския си дух, макар понякога да ме дразнят многобройните реклами за къщи за гости. Може би за това допринася тишината и ромона на многобройните чешми, правени преди векове като Зайковската, Старца и други.
Разбира се, Жеравна нямаше да е Жеравна, ако не бяха прекрасните й къщи. Традиционните сгради са винаги дървени, несиметрични и "отворени" навън с чардаци, които са важна част от основните помещения. Този характерен архитектурен стил носи името на селището, макар такива постройки да са запазени и в близките села Медвен, Градец, Ичера, Нейково и др. Идеята за него се развива в Източна Стара планина между Котел и Сливен в края на ХVIII - началото на ХIХ в.
В предходните два века къщите тук пак били от дърво, но доста по-елементарни. Състоели се единствено от стопанското помещение (пруст) и стаята с огнище, наричано "в'къщи". Те нямали чардак, а стените им били изградени от масивни хоризонтални талпи, сглобени само с дървени клинове. При замогването на Жеравна през Възраждането долните части вече се строят от камък. Върху тях ляга приложната греда, на която стъпват дървени колони с жлебове, където влизат дългите по метър масивни талпи.
Естествено се усложнява и вътрешното разпределение, като се добавя просторната стая с миндери за спане, наричана соба. В жеравненската възрожденска къща мястото й е винаги срещу пруста. С това тя се отличава от копривщенската, в която собата първоначално е до стаята с огнище "в'къщи" и заема част от чардака. Тогава и в Жеравна се появява задължителният чардак, към който води еднораменна дървена стълба. От другата му страна е кьошкът, гледащ към улицата. Осветява се от прозорци, затворени само с капаци. Представям си, как тукашните матрони са клюкарствали на кафе, скрити зад притворените кепенци.
Прустът си остава централно стопанско помещение, свързващо жилищните стаи, чардака и двора. Но при двуетажните чорбаджийски къщи се появява нещо ново. Част от пруста там е повдигнат и ограден с нисък парапет върху колонки. Така се създава ново пространство, наречено "посрещник", защото в него големците срещали високите си гости. Първият пример е издигнатата в края на ХVIII в. къща на прочутия Руси Чорбаджи.
Разглеждам и други забележителни къщи като Халтъновата (1818 г.) и тази на Сава Филаретов, строена в същото време. В първата ми прави впечатление ниската вратичка с прозорец, използвана от прислугата за подаване на храни и напитки на гостите в "посрещника". Другата има може би най-сложно разпределение с втори малък чардак, гледащ към задния двор. В нея правят впечатление изключителните мерки за сигурност, продиктувани от смутнототе време. На пода на пруста под чергата има капак, по който тайно се слиза в избата. Зад стенните долапи в стаята с огнище "в'къщи". пък е вградено скривалище.
Като дете обичах да се крия в подобния тайник на Хаджиангеловата къща в Търговище, когато родителите ми изграждаха местния музей. Това ми напомня, че все пак днес трябва да стигна до този град, където в момента правя разкопки. Трябва да напусна прекрасната Жеравна, но със сигурност ще се върна там.
Руси Чорбаджи я спасява
В края на ХVIII в. той е един от най-влиятелните хора. Притежавал 30 000 глави добитък и търгувал в цялата империя. Когато идват водените от Индже кърджалии, той е кмет на Жеравна. Като такъв, предупреждава жителите да скрият момите в гората, заради което разбойниците убиват него и двамата му синове.
Фестивал възкресява миналото
От 2008 г. в селището ежегодно се провежда фестивал, замислен от продуцента на ансамбъл "Българе" Христо Димитров. За три дни Жеравна се връща два века назад. Затова е задължително всички да са в носии от това време и да използват предмети, употребявани и през ХIХ в.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
