Спасителят Райчо Тодоров разказва най-вълнуващите истории от планините
Разярена като зарязана съпруга виелица се извила по пътя на група алпинисти към връх Ленин. Снежен прах държал очите им широко затворени, стихията счупила като кибритени клечки рейките на палатките им, все едно им се присмивала зловещо. Райчо Тодоров държал палатката с ръце и се молел да оцелеят. Днес той е един от най-добрите в занаята и доайен на Планинската спасителна служба на Алеко, а тогава луд смелчага и известен зевзек. В приключението в Памир преди десетилетия компания му правели все големи имена - Огнян Балджийски, Методи Савов, Людмил Янков. Преживели нощта и въпреки всичко на другата сутрин се отправили към върха. Райчо усещал, че сгъстява крачките, едва вървял. Търсели с поглед върха, усещали, че е близо, но мъглата им попречила. Върнала ги назад. Няколко часа си търсели палатките. Намерили ги. През това време Райчо започнал да кашля. Не ядял, не пиел. После се разбрало, че имал и бронхопневмония.
На другия ден тръгнали надолу, към базовия лагер. По едно време Райчо, познат повече като Рахо, видял, че нещо му се изтърсило от раницата. "Помислих си, че пада вещ на някой друг - така бях загубил чувство за живота", спомня си той. Ходил 20 минути и си свалил раницата и я хвърлил. Людмил Янков викнал: "Какво става, брато?". "Как какво - искам да живея!", събрал сили да отговори Райчо. Братът му по оръжие му взел раницата и я понесъл. Райчо се спъвал, залитал, но бързал надолу към лагера, за да вземе въздух. Мислел си, че си отива от белия свят и се строполил. Методи Савов го хванал за яката и по думите му "като парцал ме довлече до долу". Там му били направо през дрехите дексаметазон, който действал силно тонизиращо. Съвзел се и го подхванал лекарят, руснак. Назначил лечение с пеницилин и го направил на решето. Заставал до него с паница черен хайвер и го тъпчел в устата. Райчо отслабнал със 7-8 кила.
"Нямаше случайни хора сред нас, всичките с опит, но времето ни спря тогава. На третия път, когато изкачихме Ленин, се спуснахме със ски от върха", спомня си днес Райчо Тодоров.
Той е част от Планинската спасителна служба от 1977 г., най-възрастният от софийския отряд на Алеко. След като завършил тогавашния ВИФ, специалност алпинизъм, Спас Малинов, една от легендите в жанра, го повикал да се присъедини към спасителите.
Рахо е бил над 10 години в националния отбор по ски рали. Както сам казва, било повече от ясно, че бъдещето му ще е такова - роден в Бистрица, от малък е на "ти" със ските и планината. Качвал е не един и два седемхилядника. Вадил е хора и от развалините на големите земетресения в Армения и двете в Турция.
Надраскал комсомолска плоча на Елбрус
Че си покорил връх сега можеш да отбележиш във Фейсбук, но навремето руснаците си имали свои любими прийоми. Така на Елбрус сложили граната с капачка, в която всеки последен отбелязвал името и датата. Следващият взима бележката, слага своята, а старата носи в базовия лагер.
Рахо не си падал по такива неща, но когато с група верни другари стъпили на върха, му хрумнало все пак да се упоменат. Да се "тагнат", на съвременен език. Гранатата била замръзнала и не станал номерът и той с щеката издраскал на близката плоча, посветена на комсомола, името си: "Рахо". Днес признава, че някаква тийнейджърска лудост го обзела, че да стори това. Като се върнали, никой не им повярвал, че са били горе, тъй като не носели бележка с имената на предните алпинисти. На другия ден на върха се качили руснаци, върнали се и докладвали какво видели на плочата. Отговорникът на лагера връхлетял и попитал: "Кто из вас Раху?". Всички си траели. "Стана едва ли не политически въпрос и започнаха по документи да проверяват за човек с такова име. Естествено не намериха", подсмихва се Райчо Тодоров.
Спасяват младеж от лавина
"Има случаи, в които не се надяваш, че ще измъкнеш някой жив, но се бориш до последно. Имах щастието да намеря един човек, затрупан от лавина, стоял под снега един час и то жив", спомня си Рахо.
Било навръх Нова година, 30 декември. Започнали лекичко да празнуват с другарите на Алеко. В това време, в района на Резньовете двама младежи алпинисти търсели своята доза адреналин. Паднала лавина, не била голяма, но затрупала единия. Добре, че другият не понечил да го изравя, а бил така уплашен, че сторил най-разумното нещо - хукнал към спасителите на Алеко. Разказал им за какво става въпрос. Райчо и негов колега стигнали първи до мястото и започнали претърсване с лавинни сонди - алуминиеви пръчки, с който проверяват в снега и според Рахо усещането, когато "удариш на човек" е различно. Така той разкрил местоположението на затрупания и започнали да разравят с лопати. Изровили крак. Райчо се затюхкал какъв ли ще е изходът на тази история, но изведнъж човекът мръднал. Зарадвали се, че е жив и започнали още по-ожесточено да махат снега. Дошли и другите и заедно го натоварили на носилка, завели го в базата с шейна. Докторът почнал да го размразява. "В такива случаи не се разтрива тялото, защото студената кръв може да причини сърдечни проблеми, а само областта при сърцето. Той взе да буйства, макар и в безсъзнание, дойде линейка, смъкнаха го в града и го излекуваха", спомня си Рахо.
След това въпросният млад мъж станал един от най-добрите ни алпинисти. Ходел на тази дата при спасителите си да изпият бутилка вино.
"Искам мъж!", втрещила го изгубена красавица
"Веднъж при нас дойде да работи като доктор един много приятен професор. И ни се обаждат от лифта колегите и казват: "Тук реве една женица, не й се разбира какво говори. Трепери цялата". И аз се метнах на моторната шейна и за две минути - горе. Виждам, че тя не може да обясни какво й е и я смъкнах при доктора. Слагаме на кушетката, питаме я какво й е, видимо нищо й няма. Но продължава да плаче. Докторът се сети, че не може да говори милата - глухоняма. Дадохме й лист и химикал. Тя с разкривен почерк написа: "Искам мъж". И ние сега с професора се поглеждаме - да се смеем ли, ези-тура ли да хвърляме... И в този момент вратата се блъска, влиза един юнак и той реве на глас и се прегръщат и се целуват. Оказа се, че тя си загубила мъжа горе, но не може да пише и затова се изразила така. Беше хубавица, като от каталог", спомня си с усмивка Рахо.
Сега не е за екстремни скиори
Рахо отбелязва, че тази година не е добра за екстремните скиори, които карат извън пистите, по улеи, под върхове. "Снегът е малко, а и валя при минус 15, и е като жив, не се слегва. Като пудра е. Любителите на адреналина ще трябва да изчакат, ще дойде и тяхното време. Но все повече хора идват много добре екипирани - с каски, протектори, лавинни уреди", казва той.
Какво да правим при лавина
Трябва да си групиран - със събрани към тялото ръце и крака. Така ще губиш по-малко топлина. Второто и най-трудно е да запазиш самообладание и да вярваш, че ще те намерят. Защото почнеш ли да дишаш учестено, организмът ти влиза в една спирала на паниката, което се отразява на кръвта и на мозъка. Някои казват, че можеш да се ориентираш дали си надолу с главата или обратно по слюнката - накъде ти тече.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
