Археологът още преди 25 г. предрече, че първият БГ светец е погребан в Голямата базилика
Според проф. Георгиев столицата на хан Аспарух е край Варна
Без съмнение, новина N1, поне засега, през археолoгическо лято'2015 е свещеното аязмо при Голямата базилика в Плиска. И това направи нацинално известно името на неговия откривател - проф. д-р Павел Георгиев.
Роденият през 1948 г. археолог е един от първите възпитаници на Великотърновския университет. След дипломирането си е работил в археологическата база на Велики Преслав, а след това - във филиала на Националния археологически институт в Шумен, където защитава докторат и професура. Заедно с покойния проф. Рашо Рашев и проф. Станислав Станилов работи вече десетилетия по разкриването на древната Плиска и по-конкретно - на нейната фортификационна система. Но най-значимото му научно постижение е, че още преди четвърт век доказва, че мартириумът (символичен гроб) на първия български християнски мъченик Боян Енравота и свързаното с него аязмо се намират в Голямата базилика, построена от св. цар Борис I.
Както се казва в Евангелието, словото стана плът
- в древния кладнец отново избликна вода. Но проф. Павел Георгиев е известен сред академичните кръгове най-вече със специфичните си виждания относно историята на Първата българска държава. Той твърдо държи на схаващането си, че много неща, които сега са утвърдени клишета - продукт на властвалия десетилетия субективизъм - трябва да се преосмислят. Професорът силно се съмнява, че хан Аспарух е обявил именно Плиска за своя столица. Според хипотезата му, хората на хана не се настаняват на празното поле в Плиска, за да градят свой град, който да стане столица, а са се спрели на някое от местата около днешна Варна. Между Марцианопол (Девня) и Варна е имало много селища, около които вероятно са се установили. "До средата на IX в. в Плиска няма открито нито едно езическо погребение. В същото време най-голямата концентрация на такива е в районите между Девня и Варна", твърди проф. Георгиев. Това потвърждават и откритите досега монетни находки от този период, които също са от районите на Варна. Друго доказателство за тезата му е, че при всички военни походи на византийците срещу Аспарух и наследниците му за изходна база е използвано пристанището на Анхиало, днешно Поморие. И така - до времето на Крум, за когото вече твърдо се знае, че е царувал в Плиска.
"Ние
не сме наследници само на завоеватели
както се твърди в нашата наука. Освен славяните и прабългарите е имало и други племена. И ние сме техни правоприемници на тяхната култура и традиции. Давам си ясна сметка, че има много "за" и "против" тази хипотеза, но смятам, че в науката е по-важно да се върви напред. Важното е, че ние, българите, сме наследници и правоприемници на гръко-римската цивилизация. В същото време не можем да зачеркнем и азиатските си корени", защитава позициите си ученият.
В личния живот на проф. Георгиев няма нищо особено. Съпругата му му е току-що пенсионирала се реставраторка на керамика, а двамата му синове отдавна са поели своя път в живота. А и за някакво по-специално хоби няма време. "Нали знаете как е при нас, архелозите - лятото сме на разкопки, през зимата обработваме откритото", шегува се професорът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
