Август е месецът на отпуските. И докато мнозина от нас разпускат на плажа с коктейл в ръка, други неуморно се трудят. Някои работят в офиса до климатика, други нямат това удобство. Адската жега не плаши археолозите. Защото са водени от идеята за Чудесата. Откривателите на съкровища са тези, които събуждат у нас заспалото чувство на гордост от това, че сме родени в България. Именно това е и идеята на кампанията "Чудесата на България".
Онлайн референдумът за най-значимо археологическо откритие на новото хилядолетие накара народа да се бори за своето любимо откритие. Гласувайки обаче, много малко от нас се замислят, че то нямаше да бъде видяно без усилията и денонощния труд на своя откривател. Оценявайки труда на всеки един от археолозите, за чийто находки даваме своя вот, "Стандарт" реши да представи на читателите любопитни факти от живота на всеки един от тях.
Влюбеният в дама на 80 века Георги Ганецовски загърбил астрономията, копае Тодорка с Пърпъл
Напук на мачовците, които си падат по миски, археологът от врачанския музей Георги Ганецовски е фен на жени с минало. Колкото по-стари са те, толкова интересът на специалиста по древна история към тях е по-голям. От 11 години насам пък най-голямата му любов е неолитната Тодорка от Оходен. Дамата е на 80 века и е представителка на първата земеделска цивилизация. Тя определено не е за подценяване, след като е сред номинираните в националната кампания на в. "Стандарт" за чудесата на новото хилядолетие.
Тръпката на учения към древната жителка на праисторическото селище, което се намира само на 20 километра от Враца, споделя и дъщеря му Мила. 14-годишната ученичка кажи речи от бебе е на разкопките. Тя от малка има усет към съкровищата, които са скрити под земята и често вади ценни фрагменти. Мила не ревнува баща си нито от Тодорка, нито от работата му в пущинаците, която го държи с месеци далече от съвременната цивилизация. Тя почти непрекъснато е с него и е сред малкото деца, които знаят как се вадят сензационни находки. Мила е видяла тъкачен стан на 6300 години и дезодорант на 17 века. Тях баща й намери в античната крепост "Калето" край Мездра. Дъхът и е спирал пред древното светилище на тура пак край железничарския град и от светилището на слънцето при Оходен, което няма аналог в Европа. И явно е тръгнала по стъпките на баща си, защото вече има публикации от свои проучвания. Затова, когато на 1 юни тази години Георги Ганецовски получи наградата на Враца, Мила му подари най-големия букет. А след като целуна ръката на владиката Калиник, той избра първо да прегърне дъщеря си.
"В живота ми има две важни неща - семейството и археологията", издава 47-годишният Ганецовски. Той е син Владимир Ганецовски - един от най-известните врачански художници. Наследил е таланта му, но никога не е мислил сериозно да става зограф. Затова пък все намира приложение на дарбата си. Навремето помагал на баща си в монументалната живопис, а после взел да илюстрира сам трудовете си по археология. Помага и на колегите си в тази работа. От дете бил изключително любознателен, но го вълнували най-вече земята и небето. Затова си мечтаел да стане авиатор, астроном или археолог. В крайна сметка надделяло желанието му да лети в миналото. Като малък на шега упреквал майка си Мила, че не го е родила два-три дена по-рано, за да е зодия Лъв. Тя обаче и досега му припомня, че няма грешка, защото Девата е земна зодия. Откривателят на Тодорка е завършил с отличие езиковата гимназия във Враца и взел блестящо приемните изпити за историческия факултет в Софийския университет. Семейният съвет тогава се опитал да го убеди, че "археолог къща не храни".
"С този висок бал можеш да запишеш право, това е професия, в която има хляб", уговаряли го най-близките му хора. Но той не ги послушал. "Луд съм по разкопките, те са голямата ми тръпка", изповядва археологът. Ганецовски имал късмет да направи първите си стъпки с покойния вече археолог от Врачанския исторически музей Богдан Николов. Дължи изключително много на този човек.
"Той правеше всичко сам", разкрива последователят му. За разлика от учителя си, за своите проучвания той събира екип от учени в различни области. Имал е шанса преди години да се включи в екипа на Хенриета Тодорова при разкопките край Дуранкулак. От нея също научил много. От тогава именитата археоложка е консултант на всичките му ключови проучвания.
Ганецовски е от поколението на хард рок вълната и все още релаксира с Пърпъл. Намира общ език с младите хора и увлича врачанските ученици по експерименталната археология. В селището край Оходен той сее и жъне с тях лимец като спазва древните ритуали и ползва сечива, с които са работили жителите му преди хилядолетия. Научил е момичетата да стриват зърното и от брашното да правят вкусни питки.
Копенхаген на колене пред златото на Гергова
Много съм скитала, животът ми е едно непрекъснато пътешествие, но визитата в Копенхаген през ноември миналата година ще остане незабравима за мен. Това казва откривателката на златното съкровище от Свещари Диана Гергова, която дни след знаменателното събитие представи България в Дания по време на държавното посещение на президента Росен Плевнелиев в скандинавската държава.
В националния музей в Копенхаген устроили триумф за откривателката. Дойде елитът на датската столица, целия дипломатически корпус, учени, археолози, спомня си Гергова. Те посрещнали с овации българската археоложка, изровила уникалното злато на траките от земята край Исперих. Домакините бяха подготвили каталог за археологически резерват "Сборяново" на три езика - английски, български и датски. Но в моя чест по време на церемонията ползваха само екземплярите, написани на български. Така без думи викингите отдали чест на българския археолог, разкрил една от най-големите тайни на историята.
В музея в Копенхаген има сребърен съд, изработен в ателиетата на севернотракийските племена. Ритуалният котел е открит в блатата на Дания и е известен на специалистите като Гундесруп. То е доказателство, че културата на северните народи носи в генезиса си елементи от Юга, обяснява проф. Гергова. Домакините отворили експозицията с уникалния тракийски съд специално за Плевнелиев и нея в неделя, за да покажат уважението си към българската делегация. Навсякъде ни посрещаха с уважение. В тези дни за България се говореше много, не скрива радостта си откривателката на гетското злато.
За Диана Гергова е трудно да разказва нещо без да говори за работата си. Не съм виновна, това е животът ми, такова е ежедневието ми. Празници, делници, винаги мисля за нещата, които работя, смее се тя щастливо.
След триумфа й през есента на 2012 година, когато изрови 2 кг златни накити от недрата на Омуртаговата могила край Свещари, Гергова лети на крилете на щастието. Не е в състояние да я раздразни дори решението на отишлото си вече правителство на Бойко Борисов, което след епохалното й откритие й отпусна 10 000 лева за разкопки в Сборяново. Няма значение, че държавната помощ пак отива при други. Аз имам таланта да си намирам и спонсори, и доброволци. Във вторник (13 август) започваме разкопките за този сезон. Ще работя с екип от пет европейски държави и четирима японци. Ще дойдат и моите студенти. Надявам се сезонът да е успешен, казва Диана.
Проф. Гергова е щастлива, че наскоро получила и почетния знак на БАН за принос в изследванията на културно-историческото наследство у нас. Отдадена на работата си и чужда на суетата, тя вижда в наградата признание за професионалните си постижения, които продължават да са най-важното нещо в нейния живот.
Бях за малко в Созопол това лято. Преди старта на разкопките се порадвах на морето. За човек като мен, който постоянно има работа с древността, размишленията на морския бряг са нещо необходимо и много зареждащо, усмихва се археоложката, видимо заредена с нова енергия.
Златните съкровища привличат Агре, потомката на Райна Княгиня събира чудни камъни
Съкровищата сами избират пред кого да се разкрият. Това поверие доказа Даниела Агре. Тя се натъкна на единственото изцяло запазено погребение на тракийски владетел между елховските села Златиница и Маломирово. Дамата извади пред света скелeтите на два коня, куче, златен венец с изображение на богинята Нике и масивен златен пръстен и изобразена сцена на Великата богиня майка, поднасяща чаша с вино на самия цар. Сред последните й находки са двете съкровища в Синеморец. Уникалното сребърно богатство от близо 200 монети от III век преди Христа "излезе" в дома на тракийския владетел Кортодзунтос. Според Агре то е събирано в продължение на 30-40 години. Тракиецът пък бил с огромна мощ и богатство за това време. Доказва го златната пластина с надпис, на която екипът на Агре се натъква още през 2006 г. в могилата на морското селище. Посланието на плочката е "Деметриус направи за Кортодзунтос тези накити". Дамата открива античното богатство от монети на Лизимах, Антиох и Селевк с Диян Дичев, който е бил неин студент.
Популярната дама е известна като върл душманин на иманярите. Малцина знаят, че тя е сред малкото потомци на легендарната Райна Княгиня. Археоложката не обича да се хвали с родословното си дърво.
Даниела Агре е категорична, че решила да стане археолог още докато била първолак. Така години по-късно се дипломира като археолог в университета в Санкт Петербург.
Мнозина я смятат за чужденка, но тя е стопроцентова българка. Просто фамилията на съпруга й Генадий Агре е с арменски корен. Той е руски потомък на френски пленник от времето на "Война и мир".
В дните, когато не разкопава древни гробници, археоложката обича да обикаля планините. Там се отдава на хобито си да събира камъни с чудновати форми и цветове. Другата голяма страст на Даниела Агре е гъбарството.
Извън археологията Даниела Агре е майка на две вече пораснали деца. Дъщеря й Анна е тръгнала по нейните стъпки. Синът Денис пък е завършил компютри и икономика в САЩ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
