Доброто е заразно. И благородната кауза на отец Иван от Нови хан вече е "посята" в монтанското село Якимово. Свещеникът прави колония в Северозапада, защо питомците му в Софийско вече са много. Няма как да храни толкова гърла, а и част от подопечните му - сираци и несретници, вече са пораснали. И отец Иван иска да им помогне да вземат живота си в ръце. "От мен - най-важното - покрив и земя, от вас - отговорността за децата и работата. Всяко от отрочетата трябва да учи" - това гласи заповед номер 1 на отец Иван.
Якимово се събужда за нов живот. Монтанското село е чудно - насред широко поле, обградено с плодородна земя, само празните къщи са много. Засега. Отец Иван вече е върнал живота в 18 от тях. Всички са годни за живеене и с обширни дворове. Това е важно за благодетеля, защото новите им обитатели трябва сами да си произведат картофи, лук, домати, пипер. Останалото - олио, брашно, ориз и захар, им доставя той.
Къщите, купени от отеца, са пръснати из цялото село. Кой в коя да живее определя свещеникът от Нови хан. В жълт едноетажан дом, близо до главната улица, е заселил Ганка Иванова с 4-те й деца. От година тя живее с Генчо - 53-годишен мъж. Як, здрав, безработен - регистрирал се в местното бюро по труда. Бил е в дома в Нови хан, където 9 г. е живяла и Ганка. Там се харесали и се събрали. Заедно гледат децата - третокласника Иван и второкласничката Магдалена. Десислава - на 4 г., и Андрей - на 3, ходят на детска градина. Заедно са обработвали цяло лято градината - отгледали са зеленчуци и плодове.
Ганка се научила да меси хляб и да готви, Генчо е помагал в общата работа на полето. Местен жител е дал на отеца 30 дка земя - да я обработват неговите хора. И площта е била засадена с тикви. Хубави, едри тикви откъснали преди месец, твърди Генчо. Сега чакат отец Иван да доведе търговец и да ги продаде.
"Хората ни посрещнаха добре, макар да сме им непознати", разказва Генчо. Съседът му дошъл веднага и попитал от какво имат нужда. Донесъл им буркани с компот, предложил им стария си телевизор, впечатлява се от щедростта на местните Генчо.
29-годишната Роза Петрова пък е настанена в най-хубавата къща. В селото я знаят като дома на Цецо Казанджията, името на първия й собственик. Къщата е на два етажа, водата е вкарана вътре. Роза е израсла по детски домове, за пръв път се усетила свободна в Нови хан. И при отеца не може да си правиш каквото поискаш, но все пак не е казарма като в домовете. Дошла е в Якимово с четирите си деца - последното е бебе на 3 месеца. "Скучно ми е малко тук, не е като в Нови хан, там е София. Но пък не съм гладна", твърди Роза. В двора й щъкат 20 кокошки, има и гълъби. Отгледали зеленчуци, запасила се е с продукти, доставени от отеца. Има и грозде, и вино, направено от лозето в двора. В същата къща живеят още двама души. На единия, който е най-възрастният обитател на колонията, отецът е купил кон. На други - кози. Няколко души е снабдил и с крави. Имат си мляко, сирене, а ракия пазаруват.
Отецът ни плаща тока, водата, таксите на децата за детска градина, плаща дори за медицинските изследвания на децата, хвалят се жените. Парите, разбира се, са събрани от спонсори и дарители.
Къщата на Казанджията е нещо като разпределителен център. В нея са докарани дрехи и всеки може да дойде да ги огледа и премери за себе си. Докарани са и няколко бебешки колички, но засега още не се е родило нито едно дете.
В селото, превърнало се във филиал на Нови хан, живеят към 80 души. Всички деца ходят на училище, малките - на детска градина. Благодарение на тях училището сега не е заплашено от закриване. Нещо повече - от следващата есен прераства в СОУ.
"Аз не им завиждам, че има кой да се грижи за тях", отваря дума за новите си съселяни Мима, която е снаха в селото и храни със своите 380 лв. от програма за заетост съпруг и трима девери. "Това са нещастни хора. Нямат си семейства, повечето не знаят какво е майка и баща. Но други им завиждат. Искат и за тях някой така да се грижи", споделя Мима.
Възрастна жена слиза от колелото, за да каже две думи за новите си съседи. "Не ми пречат, досега не сме чули да са направили нещо лошо, нека си живеят", казва жената.
Доброто е заразно. И благородната кауза на отец Иван от Нови хан вече е "посята" в монтанското село Якимово.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com