От Бай Ганьо до днес електоратът и политиците се надлъгват като лисица и гарга
Изборите са единственият важен обществен акт, казва британският писател и философ Томас Карлайн. С други думи електоратът и политиците се надлъгват като лисицата и гаргата. Къде ще отиде сиренцето. Нашият прочут сънародник Ганьо Балкански, без да е писател, а още по-малко философ, а най-обикновен търговец, също е споделял тази мисъл. Човек с изтънчено поведение, доказано във Виенската опера, в банята на същия град, в Швейцария, Дрезден и Русия, той прелива от организационен талант. И това според свидетелството на писателя Алеко Константинов се проявява най-вече по време на избори. Нека погледнем листата му. Какъв букет от личности, постигнат без съмнение след задълбочено проучване и анализ: Начело, разбира се, е самият Той, плътно до него - Фильо Гочоолу, търговец с капитал, а до Фильо - Танас Дочоолу, и той търговец, но от винената индустрия.
Днешните специалисти забелязват, че в съвременната практика все още продължават да се прилагат някои от подходите на Байганьовата предизборна агитационна работа. Те подчертават замаха, с който той работи: "Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер триста оки хляб и да ги прати - 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дават, чу ли. Па да им кажеш да не надписват много, че ще ги земат дяволите. По онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха маскарите. Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш. Замини и покрай касапите, кажи им колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ги прати по кръчмите, да сварят на нашите по един казан чорба. Ще съберем от всички канцеларии да пишат бюлетини, ще ги караме цяла нощ да пишат. Аз избрах хартия, таквази, сивичка, жълтичка. Нашите бюлетини ще сгъваме като муски".
Естествено е при тази мобилизация и сериозни политически аргументи Байганьовата партия да спечели, както и става според свидетелството на самия писател Константинов. При това Бай Ганьо го е направил с лекота, без публично да бели картофи и да реже лук. Нещо повече, нямал е дори кемпер, с плакати и снимки, отразяващи успешните проекти на партията му. Никакви блондинки в листите не са разсейвали симпатизантите му. Няма афери "Костинброд", обещания за работни места и специални селфита с избирателите, качени в социалната мрежа, Фейсбук и профила в интернет. Г-н Балкански дори не се и поинтересувал какъв резултат предвиждат социолозите в навечерието на вота, какъв е рейтингът му в края на надпреварата. Даже не е обещавал да стимулира "интензивното раждане на трето дете", и въпреки всичко извоюва чиста, класическа победа, непомрачена от изявления на недоволни съпартийци, изненади от преференциални вотове и други усложнения. Възторгът си от победата този достоен политически мъж изразил кратко: "Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Избрани: Г.Б., Ф.Г. и А.Д., всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно. Щом се появиха избирателите с музика начело, шайката им се разбяга. Целият град тържествува."
Десетилетия по-късно Бай Ганьо продължава да живее в сърцата ни, а изборите са все същото вълнуващо събитие и важен обществен акт. Борбата за всеки глас, който после ще носи на партиите и лидерите им по единадесет лева на година, е безмилостна. Нови форми на идеологическа работа и пропаганда си пробиват път и изместват архаичните три кебапчета с гарнитура, бира или двадесет лева на цяло. Светът върви напред. Всеки ден сме свидетели на омайващи чудеса: Мустакатата дама Кончита Вурст спечели "Евровизия", клонираха овцата Доли, Джордж Клуни се ожени, "Реал" ни идва на крака заради "Лудогорец".
Как при този грандиозен поход на човечеството напред да си мислим, че в европейска България изборите могат да бъдат спечелени с някаква си скара, дори да е на дървени въглища. Не, това е напълно невъзможно и добре, че нашата политическа класа напълно го съзнава.
Затова се насочи към нови чалъми. Като правенето на сватби на партийна сметка. Една съвсем нова, модерна и благородна (заради младите семейства) форма на купуване на гласове. Търговците в случая просто поемат масрафа на яденето и пиенето, а в някои случаи и музиката. И те застават зад цялата тази веселба, само срещу една минимална услуга: Всички пълнолетни сватбари да пуснат вярната бюлетина в решителния ден. Това велико електорално откритие е направено, разбира се, в Ямбол. Точно затова се очаква в следващите няколко дни сватбите в този красив и героичен град да нараснат значително. Далеч напред отидохме и в оценката на един глас. На споменатите двадесет лева на цяло днес се гледа с ирония и сарказъм. Съвременните тарифи се изчисляват по формула, подчинена на икономическия растеж, инфлацията, месечните валежи на квадратен метър в Трънско, даже и драмата на Калканджиева и Тачо във "ВИП брадър" влиза в сметката. Дни преди изборите на 4 октомври цената на глас достига до триста лева според официалния ценоразпис. Има и оферти в натура като: дърва, строителни материали, работа и други придобивки на съвременното демократично общество.
Забраняват лютеницата на синия електорат
Може да е шаблонно, но е мъдро: Най-много се лъже преди избори и след лов. Според съвременните ни политици обаче това не е никаква мъдрост, а анекдот, остатък от турското робство, тоталитаризма и въобще тежкото ни минало. Ловците може и да продължават да си лъжат, но те - не. Значи и този виц вече не е актуален: Депутат се обажда на жена си:
- Можеш да ме поздравиш. Избраха ме.
- Лъжеш.
- Вече няма защо. Казах ти, че ме избраха.
Една разходка назад в изборната история на прехода ще предизвика доста усмивки. Защото и в най-сериозното има нещо смешно. Да започнем от далечната 1990-а, когато в България се провеждат първите т.нар. свободни избори. Цветово страната ни прилича на фланелките на "Барселона" - на сини и червени райета. И тогава един безкомпромисен СДС активист, струва ми се от Белоградчишко, забранява на синия електорат да яде лютеница по време на кампанията. Заради цвета й. Години след това пък друг, тежък лидер от демократичните сили, този път от Пловдив, направи синя ракия, намек, че и в пиенето не може да мине, без да се демонстрира някаква принадлежност към любимата партия. Достопочтеният духовник, а впоследствие мъченик, отец Христофор Събев, боядиса и кръста си син.
Били сме свидетели съпруг и съпруга да бъдат в листите на различни партии, при което предизборната им битка се развихряла най-вече в спалнята. Баща и син пък се бореха за едно и също кметско място. Имаше партии, съставени само от роднини и приятели. През 2003 година в село Невестина се проведоха кметски избори. Борбата бе между двама бивши социалисти и полковници от запаса. Тогава обаче единият представляваше СДС, а другият НДСВ. В крайна сметка спечели СДС-то, което всъщност си беше БСП-то. А и да бе победило НДСВ-то, пак щеше да е същото.
Преди избори страната е бременна. Готви се да роди: депутати, министри, аристокрация, нови чиновници. Не бяха редки случаите, дано сега не е така, хора събрани от улицата, да се събудят парламентаристи. Следващия ден те вече ще се титулуват професионални политици, а на третия категорично ще заявят, че това е тяхното призвание и друго вече не могат да работят. Талантлив хирург след два мандата отсече: Никога повече няма да се върна в болницата. Не позна. На следващите избори партията му остана вън от топлата жълта къща, а той пак хвана скалпела. Друг пък четири години обяснява на скучаещите журналисти, че е сгрешил, че е станал депутат. Какво правя аз тук, стенеше, пилея си времето, губя пари. Като наближи краят на мандата обаче същият този човек бе готов да накара земята да се върти обратно, но отново да бъде в парламента.
Кратка справка показва, че има един активист от високите етажи на лявата политика, който е бил в Народното събрание седем мандата, сега почти сигурно ще започне осмия. Никак не е малко за 25 години преход. Иначе за обновление говорят във всички политически формации.
За изборите през 2001 година документи за участие са подали 87 партии. След проверките на ЦИК остават с десет по-малко. За всяка от тях се отпечатват 7,5 млн. бюлетини. Както казва тогавашен член на Централната избирателна комисия: Една гора ще бъде унищожена, за да може някакъв лидер да види физиономията си по телевизията.
Ето, Симеон пристига, Костов топи кила
В края на 1994 година един срещу друг в политическа схватка се хващат Жорж Ганчев и Иван Славков. Словесният сблъсък е пълен с бисери.
Жорж: Съмнявам се, че човекът срещу мен може да ми бъде равностоен опонент с бутилките и рокадите от женски пол: Моят девиз е: България, Бог и Бизнес блок.
Батето от "Движение "Напред": Винаги съм бил на принципа, когато се казва оцет, да не правя кисела физиономия. Никога не съм се занимавал с политика, аз просто я правя. Затова се смея на тези измислени политици, които се вземат на сериозно.
Мургав поет и кандидат за народен представител същата година издига във "Факултета" лозунга "Ром за рома". Всички мислят, че става въпрос за прочутото пиратско питие и скандират "Става".
Пак тогава генералният секретар на БКП - другарят Спасов, заявява, че вземат ли властта, ще конфискуват парите на милионерите и ще ги направят сетни бедняци. Ще има безплатно образование и здравеопазване. Не става.
Мигове преди да стигне до урната, тежко болен пациент в "Пирогов" се моли: Дано издържа. Не издържа.
През 2001 г. Иван Костов току-що е приключил премиерския си мандат. Надява се и след изборите да запази поста си, но царят идва с гръм и обявява, че ще оправи България за 800 дни. Няколко десетки партии и една Държавна сигурност се хвърлят в предизборната борба.
В Пловдив скандират: "Искаме си Костов. Той е вторият Стамболов. Как ще се е оял, като е отслабнал с двадесет килограма, защото яде само зеленчуци. Царят е комарджия, продаде ордените на баща си".
Земеделската водачка Анастасия Мозер добавя: България никога не е нападана от такива мошеници и измамници. Дори комунистите не са заблуждавали народа като тези от НДСВ.
Иначе кампанията гъмжи от куриози.
Така в избирателния списък на Стара Загора се оказват четирима покойници.
С ранено от удар с бухалка око в плевенската болница пък постъпва Й.М. Съпартиец от коалицията ВМРО-"Гергьовден" му е отмъстил, че е поставил жена му на осмо място в листата.
В крайна сметка в 39-ото Народно събрание царските депутати са 120. След тях са сините, а на трето място - червените.
През 2005 г. премиерът Симеон Сакскобургготски идва в Казичене, за да подкрепи своя човек Милен Велчев, който иска да стане кмет на София. Логично е в такъв момент да попита от какво се нуждаят хората: Да спрете голите новини по телевизията, моли го възрастна жена. - Като ги покажат, закривам лицето си и се покашлям.
В същото време офицерите от запаса молят генерал Бойко Борисов като стане градоначалник да кръсти една улица "Георги Димитров", а друга - "Тодор Живков". Изобщо шарен свят, различни идеали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
