Да оцелееш духовно е привилегия на малцина
Трябва дълбоко да е заспал нашият юнак Балкански, след като на Добри Чинтулов му се наложило чак песен да напише, за да го събуди. На този свят спящи винаги е имало и те винаги са били мнозинство, но редом с тях е имало и ранобудници, които къде с камбана, къде с думи, къде с пушка са ръчкали хъркащите, дано отметнат чергите, да се измъкнат от топлото легло и свършат някое добро дело за себе си и държавата.
Не мислете, че всичките тези будители са по паметниците или накичени с медали. Между тях са и тези отдавна изчезнали и от учебниците по история даскали от килийните училища, които къде с пръчка, къде с добро наливали на някогашните българчета ум и знания, та да се не срамим, а на бегом да гоним върховете на науката.
Поровим ли се в историята просветители много, вгледаме ли се в днешното - няма ги. И все е така. Ние ли сладко спим или будителите ни не успяват? Това е въпросът. Всъщност те са три:
- Кой в историята ни е будител според вас?
- Има ли такива хора днес?
- От какво трябва да се събудим?
Зададохме ги на хора, които имат какво да кажат.
Учителката ми Кръстина Маврова
Надежда Захариева, писател
Трудно ми е да назова името само на един човек. Би трябвало да започна с имената на учителите си по български език и литература. Сред тях на първо място бих поставила госпожа Кръстина Маврова, която освен невероятно добър преподавател по литература, беше и мой класен ръководител в гимназиалния курс. След родителите, учителите по литература играят основна роля при оформянето на човешката личност. Те са тези, които въпреки спусканите "отгоре" образователни програми, могат да ни научат да мислим самостоятелно, развивайки у нас интерес към четенето. Ако смея да се нарека "будна", дължа го на книгите.
Будители, разбира се, има е днес. Не очаквайте обаче да назова имена. Боя се да не засегна някого, ако по невнимание пропусна името му. В този момент си мисля и за стотиците неизвестни в национален мащаб будители, живеещи на територията на цялата страна, които, без да очакват всенародно признание за дейността си, се грижат за духовното оцеляване на младите хора в техните селища. Трудно дело в глобализиращия се свят. Все по-трудно. Защото ми се струва, че това не е национална политика. Ако беше, процентите за образование и култура в бюджета на нашата мила родна страна щяха да са по-високи.
Първите, които, според мен, имат нужда от събуждане, са тези, които трябва да направят и онези, които трябва да приемат актуализацията на бюджета за настоящата и следващата година. Учили са ни, че битието определя съзнанието, но е време да се научим, че и съзнанието определя битието.
Преди няколко години се поинтересувах как някои държави са постигнали своя икономически растеж. Не се учудих на резултата от любопитството си - бяха инвестирали много средства в сферата на образованието и културата. Любопитно ми е защо не последваме светлия пример на тези държави...
Спим зимен сън
Александър и Никола Корабови
Режисьорът Никола Корабов, който е един от патриарсите на българското кино, и синът му Александър, известен и много популярен в рап средите като Бате Сашо, в почти всичките си песни залага на будителското начало, на гордостта от това да си българин, което не е типична тема в жанра. Негови парчета са "Поетите не спят", "Пази имената" - в която споменава в рима за хан Крум, Райна Княгиня, Ботев, Левски и напомня да не забравяме как българинът е влизал в битка.
За Бате Сашо ролята на будител изиграва дядо му Петко Михайлов. "Той се е сражавал за България и никога няма да забравя как ме водеше до бронзовите скулптури из софийските паркове и ми казваше кой какво е направил за нашата родина. А делото и животът на Васил Левски, Паисий Хилендарски, Г. С. Раковски, Захари Стоянов, Христо Ботев и всички български герои до ден днешен ни карат да бъдем родолюбци и патриоти!". За баща му Никола Корабов будители са: "Всички автори, чиито книги сме прочели и са събудили в нас съвест и муза! Николай Хайтов, Димитър Димов, Емилиян Станев, Иван Вазов, Албер Камю, Достоевски и много други! Филмите на Чаплин, Бунюел, Тарковски и всички класици в киното също".
И двамата са единодушни, че днес всеки, който продължава да твори с душата си и се осланя на книгите, музиката и киното, е будител. "Когато знаеш, че това, което оставяш след себе си, ще повлияе на поколенията и не гониш лесните парички, а напук на всичко избираш да събудиш истинска емоция в хората, значи си на правилната страна! Значи не си просто консуматор! За жалост обаче днешните будители имат нужда от аларма! Застинали са на режим snooze за прекалено дълго време" смятат баща и син Корабови.
Според тях трябва да се събудим от летаргията на безразличието. От зимния сън на опростачването, евтините клюки и завистта. Може да стане само с личен пример и без никакви извинения и чакане на утрото! "Силните са силни, защото не чакат", е тяхното верую.
Да се отърсим от суетата
Ивайло Захариев, актьор
Ивайло Захариев посочва двама души за свои будители. "Първият е учителят ми по актьорско майсторство Алексей Христов. Учих в гимназия с такава паралелка. Не си давах сметка какво изисква тази професия и благодарение на него не се отказах, и ми стана по-интересно. Имах момент, в който аха да напусна това училище, но той ме разубеди - с подходящите сценични задачки, които ми даде. Вторият е проф. Атанас Атанасов. Гледах го още като ученик и това, че впоследствие ми стана преподавател, беше привилегия за мен. Той е актьор рядкост.
Иначе в наши дни има будители, но им е трудно да оцелеят. За мен такава е Жюстин Томс, която винаги участва в големи каузи. Както и Владо Пенев, който често припомня нуждата от ренесанса на понятията като достойнство, чест и че не богатството и материалният успех са важни.
Днес трябва да се събудим, да се отърсим от суетата. Често се накисваме в нея. Човек мисли само как да се погрижи за стомаха и за всичко материално, което се подразбира - да се нахрани добре, но да има и бърза, скъпа кола и ефектен лайфстайл", казва още актьорът. Днес той ще бъде един от учредителите на Читалището - кауза, която обединява творци, преподаватели, предприемачи, професионалисти в различни сфери. Те са си поставили за цел да работят за духовна и културна пробуда на обществото. Събират се в аулата на Софийския университет в 17 часа, за да положат основите на начинанието. След това ще потърсят и сграда, която да приюти дейността, която подобава на едно читалище - там ще има школи по танци, актьорско майсторство, библиотека, както и беседи по различни теми: от това как да съставим семейния си бюджет до това как да бъдем политически грамотни.
Тъжно е да си заспал през 2014-та
Иван Ланджев, поет
Будителите в живота ми? На първо място семейството ми, което в моя случай се изчерпва с майка ми. После, няколко от професорите ми в университета. Няколко живи писатели, с които съм имал и имам удоволствието да общувам, да ги слушам и не само да ги чета. Редакторите на книгите ми. А по-голямата, основната част от личните ми будители - това са любимите ми автори, които не са между нас отдавна. От тях съм научил повече, отколкото от хората, които познавам.
Будители у нас днес - имаме няколко живи писатели, музиканти, художници, учени. Толкова. Тези хора се броят на пръсти, имайте предвид...
Тъжно е изобщо това положение, в което днес имаме нужда от будители, тягостно е да си заспал през 2014. Тъжно е да сравняваме държава - член на Европейския съюз в ХХI век и народ в рамките на Османската империя през ХIХ век. Нелепостта на този анахронизъм, меко казано, не е в наша полза. Защото ние сега не гоним националноосвободителни каузи, просто се опитваме да живеем нормално. И това, от което имаме нужда, за съжаление е нещо, което почти никога не сме имали - управленска грамотност, политическа далновидност. Има едно стихотворение на Иван Методиев, в което се казва "Толкова усилия, за да превърнем нищото в корона...". Имам чувството, че в политическия си живот ние това го правим всеки път. Не зная какво да ви кажа. Аз съм песимист, който тайно се надява да бъде оборен.
Будността се поддържа от безсребърници
Красимира Йончева, учител по история и цивилизация в столичното частно общообразователно училище "Света София"
Мисля, че в различните периоди от живота на човека различни личности съдействат за будността на духа му. В детството ми за мен тази роля изиграха романите на Фани Попова-Мутафова и на Димитър Талев. Те ме накараха да се почувствам добре в кожата си на българка. Като студент в Историческия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" като будители ми въздействаха професорите Александър Фол и Вера Мутафчиева. Научиха ме на професионализъм в работата и на необходимостта да търся различна и неконвенционална гледна точка към всяка тема. За зрелите си години бих откроила Петър Димков. Наричам го Церителя на човешката душа. Чрез него осъзнах, че Божиите дарове са основание не за високомерно самочувствие, а за следване на предопределената на човека мисия.
Понеже Денят на будителите тази година съвпада с Архангелова Задушница, ще спомена за две отишли си съвсем наскоро дами, с които в различни периоди от живота си имах привилегията да се срещна. С археолога професор Магдалина Станчева, дългогодишен воин за съхраняване наследството на Стара София, се запознах в университета и бях поразена от невероятната сила, която може да притежава личност, съчетаваща експертността на безспорния професионалист с вдъхновението на неподправения родолюбец. С учителката по български език и литература от Чепеларската гимназия Севдалина Панайотова пък ме свързва десетилетно приятелство. Тази жена бе живо доказателство за Небесната подкрепа към хората, които безсребърнически служат на будителската си мисия. 50 години тя бе главен двигател на самодейния ученически театър в читалището на градчето и го правеше "на ползу роду".
Будността е състояние на духа, което се поддържа с редовни духовни занимания, а те нямат паричен еквивалент и в голяма степен са доброволчески. В този смисъл не служи на мисията си учител, който запълва цялото си свободно от училище време с "бичене" на частни уроци. Или писател, който хвърля повече енергия да превзема обществени позиции, вместо по монашески да пази чист от срамни компромиси дадения му свише талант. Или учен, подвластен на конюнктурата, вместо на почтеното дирене. Ще рече, най-напред будителите по занимание са длъжни да почистят духовното си пространство, сетне хората непременно ще ги разпознаят, а чалгата ще бъде принудена да се сниши. В същото време е важно днешните управници да се поучат от далечния си предшественик княз Борис I, който, според житието на свети Климент, жадувал за мъже като учениците на Светите братя и затова им подсигурил всички необходими условия да работят.
Ако днес ги има, къде са?
Магърдич Халваджиян, продуцент
За Магърдич Халваджиян будител номер едно и негов кумир е баща му. "Виждах доверието, което му имаха всичките му приятели и хора около него. Виждах как, когато някой от тях имаше проблем, идваше да се съветва с баща ми. В три през нощта е хуквал от вкъщи, за да помага на приятели. От него научих словосъчетанието "няма невъзможни неща", споделя телевизионният продуцент.
Казва, че за съжаление не вижда истински будители днес, тук и сега. "Може би някой ще ме обори, че има много такива хора, но не са известни в медиите, но аз ще отговоря, че един истински будител няма как да бъде неизвестен и анонимен, ако е истински. Във времето на Левски и Ботев и други известни от историята будители, не е имало медии и интернет, но до ден днешен всички знаем за тях. Така че, ако в момента в България има будители - къде, за Бога, са те?!", риторичен е той.
Според него трябва да бъдем събудени от безверието си. Да спрем да мразим и да започнем да обичаме. Да впрегнем цялата си енергия и от отрицателна да я превърнем в положителна. "За да се случи всичко това, ни трябват истински, отдадени на тази кауза лидери. Лидери, в чиито качества и добродетели да вярваме на 100%", смята още Маги.
Почитам св. Иван Рилски
Мая Вапцарова, режисьор
Ако изключим частния случай, който касае моя чичо Никола Вапцаров, за мен един от големите будители е свети Иван Рилски. Той е фактическият патрон на празника. Светецът разнася християнството по целия свят. Минава от държава в държава със своето учение, стига до Естергон, където се коронясват всички европейски крале. Св. Иван Рилски е бащата, ученият, който събужда духа на българина.
В рода си аз имам и други будители като Неофит Рилски, който е мой дядо и който иска да направи първото песочно училище в Банско. Неговите табели още са там. А заедно с тях и първият буквар на Марко Теодоров Везьов, писан 32 години преди Рибния. Издаден е в Крагуевац за сръбските и български деца.
Будители бяха Радой Ралин и Борис Димовски. Те и днес са в съзнанието ни. Как да забравим гения Валери Петров, когото обожавам. Този човек се опита да даде на всеки: от най-малкия до най-големия.
Портретчето на Ботев
Елка Няколова, поетеса
Когато бях малка, моят будител бе едно малко портретче. Баща ми го държеше над главата си. А човекът на него, написал първите стихове, които научих наизуст, бе Христо Ботьов. Когато синът ми Валери-младши тръгна да учи в Париж, Ботев бе паролата, която исках да отнесе със себе си.
Будители има и днес. Само че в различните прослойки на обществото има хорица, при това високопоставени, които са взели такава сериозна доза преспивателни, че каквито и будители да застанат пред тях, няма да могат да ги събудят. Мисля, че народът изобщо не е заспал. Нека обаче тези, които го представляват, да се опитат да го чуят какво говори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
