Оръжията от завода на Колт с решаващ принос в битките за Плевен и Никопол
Руската армия гърми по турците с "Гатлинг"
Любителите на военната история знаят много неща за появата на първите картечници.А още повече хора са ги гледали в безбройните уестъръни, къдено многоцевките решават изхода на сражението. Но малцина знаят че те са сипели своите куршуми и на българската земя по време на Освободителната война.
Американските военни доставки за руската армия не се от времето на Втората световна война и "лендз-лийза" Реформиращата се след 1861 г. империя е отворена за всички технически новости, включително и тези в отбраната. Връзките със САЩ тогава са особено активни и лишени от всякакво съперничество. А и Русия, която току що име е продала Аляска,
разполага и със солидни доларови авоари.
Всичко това довежда до
покупката на 24 картечници "Гатлинг", които взимат активно участие във войната.
Няколко от тях днес се пазят в Националния Военноисторически музей, в Плевенската панорама и в паметника на Шипка. Надписите върху тях на руски гласят: „Кольтовскiй Оружейный завод г. Гартфордъ. Америка".
Градът е Хартфорд, щат Кънектикът, а заводът е на легендарния Семюъл Колт. Там са произведини тези 10-цевни картечници, специално пригодени за стрелба с новите 11,67 мм берданови патрони, масово употребявани от руската армия.
Самият изобретател Ричард Гатлинг също е родом от Хартфорд и от малък е привлечен от техниката. Едва 19-годишен патентова сеялка и въпреки че завършва медицина, през 1862 г той патентова своето смъртоносно изобретение, изпращащо до 300 куршума в минута.
Армията на Севера първа изпробва модела, приет окончателно на въоръжение след победата над Юга. Подобрените варианти на Гатлинг се използват масово във Френско-пруската война от 1870 г.
В Русия също се проявява интерес към тях още от 1867 г. По това време императорската армия подменя хартиения патрон за пушката на полковник Бердан - също американец! Но турската армия е с едни гърди напред - в навечерието на войната тя е въоръжена с френските „Шнайдер" и многозарядните английски „Пийбоди-Мартини", а кавалерията - с легендрания „Уинчестър".
Руснаците решават да компенсират с "Гатлинг". Американските картечници са използвани в Русчушкия отряд, командван от престолонаследника Александър Александрович, при битката за Никопол и в решаващите боеве за Плевен. В новоосвободена България остават 16 картечници като 5 от тях участват в отбраната на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885 г.
Лодка помни десанта на Свищов
Един от започнящите се експонати във военния музей е сгъваемата десантна лодка на ген.-майор Михаил Драгомиров, с която той прекосява Дунава.
На 22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през реката да бъде извършен при Свищов след пет дни. Създаден е сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров, в който влизат XIV-та пехотна дивизия, IV-та стрелкова бригада и др. формирования - общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, разделени на 3 ешелона.
Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква нападение при Никопол, Олтеница или Гюргево.
При десанта от силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на река Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Турците със закъснение откриват десанта и не са в състояние да му попречат. След кратка битка руснаците овладяват брега. Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-ия ешелон пристига командващият генерал-майор Драгомиров, който без забавяне превзема височините над Свищов. Малко след това неговите части навлизат в града. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и Търново.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
