Командващият Трета армия пленява 40 000 румънски войници при Тутракан
Цар Борис Трети служи като поручик при ген. Стефан Тошев
Сгушено в равнината добруджанското градче Генерал Тошево пази спомена за един от великите ни пълководци и големи българи - ген. Стефан Тошев. Предава го на всеки, посетил китния град. Генералът от пехотата, както са го наричали, е сред като че ли забравените вече големи българи, но тошевци от поколения се гордеят, че родното им място носи неговото име. Защото ген. Стефан Тошев, заедно с още плеяда български пълководци като ген. Кантарджиев, ген. Попов, ген. Колев и войниците, които те предвождат, донасят свободата на Добруджа и поправят една историческа неправда - връщат в пределите на родината Южна Добруджа.
Признателните поколения пазят паметта, а жителите на добруджанското градче с гордост показват паметника на генерала, издигнат в знак на признателност през 1979 г.
Генерал Стефан Тошев е роден на 18 декември 1859 г. в Стара Загора. Баща му Тошо Тошев е търговец на медни изделия. Майка му Анастасия Тошева е първата българка, изпратена с благотворителни средства да учи в педагогическия институт в Одеса. След завръщането си тя основава първата българска девическа гимназия. През 1866 г. създава първия безплатен пансион за бедни девойки към девическото училище на женското дружество в Стара Загора. Анастасия Тошева е сред щастливите на своето време - посрещнали ген. Гурко, донесъл свободата на старозагорци от турското иго. В чест на победите тя държи пламенно слово на руски език при посрещането на Белия генерал, както е бил наричан ген. Гурко в града на липите. След подписването на Санстефанския мирен договор Стефан Тошев е приет в новото за онова време Военно училище в София.
Може би към военна кариера младежът тогава се е ориентирал след участието си като доброволец в Българското опълчение, където е бил назначен като преводач поради факта, че владее добре руски език. За година Тошев завършва Военното училище и на 10 май 1879 г. постъпва на служба като прапоршчик в Шеста Старозагорска дружина на Източнорумелийската милиция, която е разпределена като гарнизон в родния му град Стара Загора. През 1880 г. подава рапорт за напускане, за да постъпи на служба във войските на Княжество България. През март 1883 г. е повишен в поручик, а на 30 август 1885 г. е вече капитан. Участва в Сръбско-българската война като командир на отряд и се сражава край Мека црев и Три уши. През 1887 г. е произведен в чин майор, а през август 1895 г. получава нашивки за полковник.
Произведеният по-късно в чин генерал Стефан Тошев е един от първите офицери и строители на Българската армия. Командвал армии в Междусъюзническата война, в Първата световна война и водил успешни боеве на Добруджанския фронт като командир на Трета българска армия. Малцина знаят, че възхищение към личността на големия пълководец е изпитвал и цар Борис Трети. Двамата се срещат именно на Добруджанския фронт, където като офицер за поръчки от страна на Главната квартира при щаба на Трета българска армия е изпратен княз Борис, тогава млад поручик. Под командването на ген. Тошев след устремна атака на 5 и 6 септември е превзета Тутраканската крепост, превърната от румънците в здрав бастион, а 40 000 румънски войници и 450 офицери са пленени заедно с всичкото им оръжие. Тази битка се смята за апогей във военната кариера на генерала. За участието си в битките е бил отличен с ордени "За храброст", "Св. Александър", "За военна заслуга","За бойни заслуги" и други. През юни на 1919 г. след 40 години вярна служба на Отечеството генералът от пехотата преминава в запас. Освен като пълководец и добър стратег на бойното поле, ген. Стефан Тошев се утвърждава и като военен историк и теоретик. Автор е на книгите "Писма от войната 1885-1895", която е смятана за първата оригинална батална книга в българската литература, "Войнишка клетва", "Действията на III армия в Добруджа през 1916 г.", "Победени, без да бъдем бити" и други. Ген. Тошев умира на 27 октомври 1924 г. в Пловдив, но е погребан в София. На опелото са присъствали съпругата му Ефросина и трите им деца - Тодор, Анастасия и Надежда. Почит в последния път на пълководеца оказва лично цар Борис Трети, който изминава пеш пътя от църквата до Централните гробища в столицата след оръдието, на чийто лафет е било положено тялото на генерала.
Внукът: Дядо ми е пример за патриот
Именитият лекар пренася славата на героя в Германия
В Добруджа паметта за славния генерал е жива, благодарение и на неговия внук, който носи името му, но е лекар по професия. Д-р Стефан Тошев вече над 50 години живее в Германия, но наследил родолюбието от дядо си, нито за миг не забравя и се гордее, че е българин. Медикът гостува в град Генерал Тошево през 2009 година, когато официално се отбеляза 150-ата годишнина от рождението на пълководеца. Тогава д-р Тошев с вълнение сподели: "Дядо ми е голям българин, изключителен патриот. Той винаги е бил пример за мен, много е обичал родината си". Медикът бе разказал, че не помни дядо си, но в съзнанието си има ярки картини за неговата личност, благодарение на разказите на своя баща Тодор Тошев и леля си Анастасия - любимата дъщеря на генерала. Семейството притежава записките на генерала, които той не е успял да завърши преди смъртта си. В повече от 200 страници той прави оценка на исторически факти и събития, като от думите му лъха силен патриотизъм. Във фамилията се съхраняват и някои ордени на генерал Тошев. Голяма част от неговите лични вещи, документи, ордени, саби обаче са иззети от Държавна сигурност преди около 60 години. Тогава е арестуван синът на генерала Тодор Тошев и заради политически си убеждения пет години е лежал в затвора в Белене. Потомците на Генерала от пехотата са закърмени с българщината, защото синът му Тодор Тошев така и никога не станал немски поданик. Близките му си пазят българските паспорти и в Германия всички знаят, че са българи. Д-р Стефан Тошев има четири деца - Андрей, Каролин, Марк-Филип и Максимилиан.
Неотдавна д-р Тошев преиздаде отново книгата "България над всичко", в която са събрани и публикувани недовършените и неиздадени спомени и записки на генерал Стефан Тошев - Освободителя на Добруджа. В тази книга може да се прочете и заветът му към младото поколение - да тачи свободата на Отечеството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
