Османската империя капитулира в арменска къща

Османската империя капитулира в арменска къща   | StandartNews.com

В сегашния квартал Йешилкьой никой не помни договора от 1878 г.

На днешния ден преди 138 години е подписан Санстефанският мирен договор. Историческият документ между Руската и Османската империя слага край на продължилата година Руско-турска война и урежда, макар и неокончателно, обособяването на Трета българска държава след петвековно османско владичество. Договорът е подписан в около 17 часа на 18 февруари по стар стил в Сан Стефано от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и Мехмед паша и Садулах бей - от османска. Български представител няма. Какво представлява Сан Стефано днес и знаят ли жителите му, че там започва началото на края на Османската империя. "Стандарт" отиде в истанбулския квартал, за да потърси отговорите на място.

Ако в Истанбул днес попитате някого как да стигнете до Сан Стефано, със сигурност ще ви пратят на грешен адрес. В стремежа си да ви помогнат, никой няма да си признае, че не е чувал мястото, което търсите. Ще ви упътят да повървите още малко напред и пак да питате. В града има един неписан закон, който гласи "Трябва трима души да са ти казали едно и също, за да последваш напътствията". И това обаче не е гаранция. Ая Стефанос, както турците наричат Сан Стефано, отдавна е с друго име. Днес предградието на мегаполиса се казва Йешилкьой, както още поне 90 населени места в Турция, а в превод означава "зелено село". Най-лесно до историческото място се стига с долмуш (маршрутно такси) от площад "Таксим".

Срещу 5 турски лири и след 30 минути ще се озовете на брега на Мраморно море

в приятно и луксозно предградие.
В Йешилкьой човек може да намери убежище от лудницата на Истанбул.
Старите му къщи те връщат векове назад.

Навсякъде мирише на халва, ама прясна халва. На всеки ъгъл пък усмихнат симитчия ще ти предложи най-вкусния геврек. Продавачи на риба и зеленчуци смирено чакат клиентите си пред магазините си, повечето от тях с цигара в уста. От заведенията ще те подканят да опиташ мерджимек чорба, лахмаджун или пък да се подсладиш душата си с кюнефе или баклава. Ако пък си забравил да лъснеш обувките си, ваксаджията на улицата е на твое разположение. В Йешилкьой всичко те намира лесно. Да намериш обаче къде е бил подписан Санстефанският мирен договор си е истинско предизвикателство. Колкото хора попиташ, къде се е намирала къщата, подслонила това историческо събитие, толкова отговора ще получиш.

"Елате! Мисля, че зная къде е била къщата", подканя Арет, с когото се заговорихме в арменската църква. "Чувал съм, че е била на това място", сочи Арет бей нова постройка, недалеч от джамията, където днес се помещава кафене. Любезно повечето хора на улицата се извиняват, че не могат да помогнат. "Попитайте мохтаря. Няма начин да не знае", казват в музеят, който се намира на две крачки от пристанището. Да намериш мохтаря, който всъщност е кварталният отговорник, записващ и отписващ всеки, нанасящ се в махалата, също не е лека задача, но пък в крайна сметка възможна. Мохтаря го няма, но неговата сътрудничка е там. "От десет години работя тук, но не съм наясно", признава жената.
"Историкът Тургай Туна знае най-много по въпроса. Той е посветил живота си на историята на Йешилкьой", казва Нахиде Дениз, която е кореспондент на няколко български медии. Според историка мирният договор е подписан в къщата на арменеца Аракел Дадиян.

Била е разрушена при земетресение

а от нея е останал остатък от дувар, който сега се намира под паркинг в центъра на някогашно Сан Стефано. Предполага се, че това е паркингът до пристанището.

"Доколкото се знае, къщата е била на брега. Нейна снимка има в книгата "Истанбул фотографи и султани 1840 -1900 г." Направена е от Паскал Себах, който е един от най-известните фотографи от онова време", уточнява Христо Копано, който е представител на българската православна общност в Истанбул и се интересува много от история. "Под снимката е написано, че това е къщата на госпожа Нериман. Всъщност тя става нейна собственост, след като я купува от Аракел Дадиян", добавя той.

"Като цяло турците не знаят какво се е случило в Йешилкьой", казва без гордост журналистът Мустафа Йълмаз. "За историята на Сан Стефано знаят само добре образованите хора. Останалите, които са мнозинство в Турция, нямат никаква идея", добавя той. По думите му вероятно има хора, които са чували за Ая Стефанос, но не знаят къде се намира. "Не се знае, че Йешилкой е същото място. Ако питате хората на улицата, ще установите, че мнозинството не знае нищо за Санстефанския мирен договор. Може да попаднете и на такива, които са чували, но не са наясно с детайлите", продължава журналистът.
"Трябва да се знае, че договорът не е бил написан в Сан Стефано, а бил е изготвен в Санкт Петербург. Изпратен е в Истанбул, където е пазен в руското консулството. Руснаците правят паметник гробница на загиналите войници. Издигат и църква. Това е посрещнато с неодобрение на местните. Години по-късно храмът и гробницата са взривени. Това е снимано и е първият документален турски филм", уточнява Нахиде Дениз.

Днес в Йешилкьой се стягат за сезона. Хотелите, които хич не са евтини, чакат гостите си. Кафенетата и ресторантите са в очакване на клиентите си. Яхтите в пристанището пък чакат да ги наемат. "Сега е спокойно, но през лятото е пълно с народ. И тук става калабалък", казва на изпроводяк Арет бей.

Светец дава името на селището

Свети Стефан е дал името на някогашното рибарско селище. Според преданието на това място християни са спасили мощите му от силна буря. Това станало, когато ги пренасяли с кораб от Ерусалим за Рим. "Извила се буря и хората слезли на брега и опънали палатка, за да изчакат тя да отмине и да запазят мощите на светеца. След това всички вдигнали църкви, които носили неговото име. И православните, и арменците, и католиците", разказва свещеникът от арменската църква. Така мястото и цялата околия получили името Сан Стефано, а местните в Османската империя го наричали Ая Стефанос. Днес в зеленото село има три християнски църкви, които са отворени за посещение. Намират се близо една до друга. Арменската църква е "Сурп Истепанос", католическата "Сейнт Истефанис", наричана още "Сен Етиен", а православната - "Агиос стефанос".

Жителите му са от новата буржоазия

Сега е известен с пазара и летището

"Днешният Йешилкьой е едно от богатите предградия на Истанбул и доста консервативно в същото време. В него живеят представители на новата буржоазия на Турция", казва Мустафа Йълмаз. Името си днешният истанбулски квартал носи от 1924 г. На неговата територия се намира и международното летище на Истанбул, което в началото се е наричало "Йешилкьой". Впоследствие е получило името на основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк. "Намира се на няколко километра от летището, като разстоянието с такси се взема за минути. Кварталът е предпочитано място за чужденци, които имат неколкочасов престой в Истанбул, но разходката там не дава истинска представа за оживения мегаполис", разказват очевидци. "На европейския бряг на Истанбул чаровният кв. "Йешилкьой", намиращ се на Мраморно море, има с какво да ви плени", пише пък в западните пътеводители. "Особено приятна е разходката около пристанището, а в центъра окото може да се наслади на невероятни традиционни дървени къщи, които създават настроение със своите цветни фасади", добавят гидовете, опитвайки се да пресъздадат атмосферата на лъскавия квартал. В него днес живеят предимно кореняци от Истанбул, наследници на старата аристокрация, сред които има и арменци и гърци. В "Йешилкьой" авиолюбителите могат да разгледат Музея на авиацията, а почитателите на арменската, гръцката, руската и близкоизточната кухня - да похапнат добре в ресторантчетата на пристанището. През уикенда кварталът е залят от посетители от вътрешността заради широката плажна ивица. Безспорно обаче събитието, което предизвиква най-голям интерес в "Йешилкьой", е пазарът в сряда, който има репутацията на един от интересните в Истанбул. Всяка седмица от 9 до 18.30 ч търговците предлагат голям асортимент от местни продукти - както хранителни стоки, така и платове и различни предмети.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай