Сградата на кметството в Горна Джумая е проектирана и издигната от Лазар Парашкеванов през 20-те години на миналия век.
Днес в нея се помещават НОИ, други институции, кафенета и ресторанти и е сред емблемите на Благоевград, а жителите му искат да бъде обявена за национален паметник на културата. Няколко месеца след Деветоюнския преврат през 1923 година млад мъж слиза на перона на гарата в Горна Джумая. В джоба си носи своята смъртна присъда, но дори не подозира за това. 33-годишният Лазар Парашкеванов е интерниран от София, тъй като е член на БЗНС и близък с убития министър-председател Александър Стамболийски, на чийто идеи е отявлен привърженик. По това време сподвижниците на лидера на земеделците стават обект на арести, убийства и политически преследвания. От гарата Лазар поема по пътя към кметството. По това време градоначалник /б.а.-1924-1927 г./ е Васил Мечкуевски. Служителите го уведомяват, че един човек чака да бъде приет. С влизането в кабинета Лазар веднага подава придружителното писмо на кмета.
Мечкуевски го отваря и не може да повярва на очите си. В него няма никакви указания за настаняването му, а дословно пише: "Приносителят да бъде ликвидиран!". Ръката на кмета леко трепва, но той запазва самообладание и не се издава в първия миг. Защото вече е впечатлен от интелекта и възпитанието на Парашкеванов. Но все пак не скрива от него истината: "Момче, виж какво пише!", казва Мечкуевски. И започва да го разпитва какво образование има и какво може да прави. Когато разбира, че е архитект и инженер, възпитаник на западен университет - на Политехническия в Прага, Мечкуевски вече е взел съдбоносно решение за бъдещето на архитекта.
В онези години най-добрите инженерностроителни школи са в чешката столица, в Бърно и в Германия. Кметът отказва да изпълни указанието в писмото и го унищожава. Така вместо среща със смъртта, младият архитект се изправя пред едно от многото професионални предизвикателства в своя живот. Той е призван да направи модерен градски център на Горна Джумая и да изгради кметство, защото Васил Мечкуевски не се колебае. Той веднага търси полза за населеното място от уменията на Парашкеванов. Предшественикът му на кметския пост Панайот Тасев се захваща с амбициозната задача да благоустрои града. По негово време, през 1922-ра, е изготвен и първият градоустройствен план на Горна Джумая. Наследникът му продължава да работи в тази посока. Затова иска от талантливия архитект да разработи и проектира новия градски център по негова преценка. Управникът настоява и за проект за сграда на кметството. То трябва да е внушително и да изразява силата и значението на местната власт. Парашкеванов не се стряска от желанията на кмета, а започва да търси подходящо място за бъдещата внушителна постройка, която близо 90 години по-късно продължава да е символ на областния център. Решават да я построят близо до река Бистрица. За да подчертае нейната важност, архитектът прави проекта, в който сградата от всичките четири страни е заобиколена с улици. По този начин се превръща в нещо като цял квартал. Още в началото е замислено приземният етаж да не се ползва от кметската администрация, а да се заеме от различни събирателни дружества, магазини и дюкяни. Има обаче една сериозна пречка, за да се реализира идеята на архитекта. Дотогава в централната част на града преобладават едноетажни постройки, турски дюкяни, паянтови къщи. Според Парашкеванов теренът на най-подходящото място за кметска сграда се оказва заето от точно такива постройки. По негласното разпореждане на местната управата и с активното съдействие на местните войводи те само за една нощ са опожарени. Недоволство и съпротива от страна на собствениците няма по две причини - първата е страх от гнева на войводите, а втората е, че още на следващия ден след палежа застрахователни агенти им изплащат обезщетенията. В един момент обаче градската управа решава, че парите за строителството няма да стигнат. Пак с помощта на войводите, къде доброволно, къде със сила, собствениците получават само половината от застрахователните суми. Останалата част от парите отива за градежа, който продължава чак до 1929 година. Но отново няма ропот. Много джумалии дават дарения, за да приключи благополучно градежът на колосалната за онова време сграда. На няколко пъти градежът е стопиран заради липса на достатъчно финансови средства. Полагането на основния камък на строежа се превръща в голям празник за жителите на Горна Джумая. В освещаването на обекта участват 7 свещеници. Стича се маса народ, за да види с очите си къде ще започне строителството на кметството. И идва времето на архитект Лазар Парашкеванов, който е и инженер. Той е в стихията си, не само проектира, но и ръководи вдигането на модерната сграда. Много нощи не спи, за да чертае схеми и да намери най-доброто архитектурно или инженерно решение. В крайна сметка прави великолепна постройка, която на приземния си етаж приютява цели 26 дюкяна, от чиито наеми общината печели добре. Джумалии са признателни на архитект Лазар Парашкеванов и възхитени от уменията му.
Но лошата новина за тях е промяната на политическата конюнктура. Той се прибира обратно в София, където продължава да учудва и наши, и чужди специалисти с архитектурния си талант, като построява някои знакови за столицата сгради. А старото кметство в днешен Благоевград помни само 1 ремонт в своята история. Направен е в навечерието на визитата на Дипломатическия корпус в областния център през 1987-ма. През 1986 г. се излива плоча, която разделя първия и втория етаж в югозападната челна част на сградата. Постройката е най-яркият символ на архитектурната градска композиция от началото на миналия век, тя е кулминацията на стария център и формира облика на градската част на предишната Горна Джумая и на настоящия Благоевград, твърдят архитекти. Тя е обявена за паметник на културата от местно значение с декларация №2722 от юли 1983 г. Предложена е и за включване в списъка на националните паметници на културата, тъй като има качества и данни за това. "Това е най-внушителната обществена сграда, която е построена за населението на Горна Джумая през първата половина на 20-и век. Има всички достойнства, за да се обяви за национален паметник на културата. Но зад това начинание трябва да застане решително община Благоевград, както и собствениците на части от тази емблематична за града ни постройка. Тя е запазена в автентичния й вид, така сме длъжни да я оставим и за следващите поколения", категоричен е благоевградският архитект Коста Сандев, който грижливо съхранява архивите за строежа.
Сравняват го с Леонардо да Винчи
Има експерти, които сравняват таланта на Лазар Парашкеванов с великия италиански учен Леонардо да Винчи. Архитектът впечатлявал околните с високата си обща култура, с енциклопедичните си познания и умения в няколко науки, бил е и доста добър художник. А за архитектурния му талант могат да се посочат десетки знакови постройки в столицата - стадион "Герена", красиви сгради в центъра, сред тях е тази на БЗНС, в която е Софийската опера, мавзолеят-костница на Ал. Стамболийски, жилища, училища, културни домове, пекарни, църкви, че и казармите на Четвърти километър. Всички те са проектирани от него. Девететажната жилищна кооперация "Света София", която издигнал на ъгъла на улиците "Раковски" и "Московска" през 1927-1928 г., пък се смята от някои за първия български небостъргачи.
Роденият през 1890 г. във великотърновското село Хотница Лазар Парашкеванов оцелява в балканските войни и в Първата световна, отървава се на косъм от политически преследвания и коварен опит за убийството му от завист. Отива си от този свят на 1 октомври 1977-ма. Архивът му е позорно разхвърлян от сградата на БЗНС на ул. "Врабча". Част от него случайно стига до арх. Коста Сандев. За Парашкеванов се знае, че се е интересувал от водоснабдяването на селата и посевните площи, от осигуряването на транспорт между населените места, от благоустройствените реформи. Съдействие и помощ получава от министър-председателя Ал. Стамболийски в периода 1919-1923 г. Пристига в София през 1908 г., преди това е бил даскал в родното си село Хотница. Влиза в редиците на БЗНС. Записва се във Физико-математическия факултет на Софийския университет. В Политехническия университет в Прага му признават завършените семестри. Отива обаче на война като редник през 1912 г., мобилизацията прекъсва следването му. Продължава го на следващата година. За втори път спира с ученето, отново заради мобилизация през 1914 г. Връща се през пролетта на 1920 г., където най-после се дипломира безпрепятствено по специалностите "Строително инженерство" и "Архитектура".
След погрома на България във войните към нейната 130-хилядна столица прииждат 15 000 бежански семейства с общо 40 000 сънародници от загубените български земи. Стига се до голяма жилищна криза, затова се изработва специален закон за нейното облекчаване и ликвидиране. Парашкеванов предлага иновация - бежанците да се кооперират в строежа на жилища. Така те влагат личните си скромни капитали за закупуване на парче земя и строят нови сгради от модерен тип. Това явление изумява Европа в началото на 20-те години. Заедно със Стамболийски разработва проект за мащабен земеделски дом на внушителна разгърната площ. Убийството на Стамболийски осуетява осъществяването му. Реализира го 30 години по-късно, през 50-те години на миналия век, когато е реабилитиран, и разгръща с пълна сила таланта си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
