България е една от най-древните и най-красивите страни в Европа, пък и в света. В родината ни има стотици невероятни места, които са съхранили тайнствените знаци на историята и уникалните природни прелести. Те не са толкова забравени, колкото неизвестни за голяма част от българите. За да популяризира исторически и природни забележителности, Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) поде кампания за представяне на тези забележителности. Експертите на ведомството подбраха и съставиха списък от 50 обекта, които пазят в себе си частици от нашата древна земя, от това, което сме били и ще бъдем.
Кой не иска да запечата със снимки не само най-красивите и интересни места у нас, а и своето присъствие там? Е, туристите, които успеят да посетят минимум 10 от 50-те обекта в списъка на МИЕ, могат да получат висок клас фотоапарат. За целта те трябва да представят доказателство за посещението - печат от самия обект в специален формуляр, който се изтегля от сайта на министерството на адрес www.mi.government.bg. След това с формуляра в ръка се тръгва по забележителностите. А какво друго му трябва на пътешественика? Със сигурност таблет, който ще му помага да се ориентира, както и екипировка. Затова другите награди на МИЕ са 5 таблета и 10 туристически раници.
Наградите ще се завъртят в томбола, а в нея ще участват хората, които са сложили печат от десет обекта и са пратили формуляра си. Томболата ще се изтегли на 30 септември.
Туристи се тълпят в античната крепост да гледат гладиаторски битки
"Si Vales Bene Est, Ego Quoque Valeo" - "Ако ти си добре, тогава и аз съм добре". Това е легионерският поздрав, който е звучал преди хилядолетия в античния град Нове край Свищов. Античната крепост се намира на 4 км от града. Древният град е създаден с Декрет за земята на Тит Флавий Веспасиан, през 69 г. - 2 дни след като владетелят официално е признат от Сената за император, победил самопровъзгласилия се за цезар Вителий.
Военното укрепление било разположено на важен кръстопът. През него минавали Траяновият път, свързващ отвъддунавските земи на империята с Филипополис и Византион, както и Крайдунавският път, водещ до морето. Първоначално лагерът бил защитен от дървено-землено укрепление, което половин век по-късно било заменено от каменна крепост. Около него се развило селище на търговци и занаятчии. Те обслужвали не само гарнизона, но и много голяма територия от римската провинция Долна Мизия. В края на II век или началото на III век императорът въздигнал Нове в град (муниципал). Към края на III век крепостта била разширена на изток, защото населението на града непрекъснато нараствало.
В Нове през 48 г. е дислоциран VIII Августовски легион, който строи своите първи укрепления. Крепостта, заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум и Рациария, оформя външния отбранителен пръстен по река Дунав, така наречения Дунавски Лимес, спиращ нашествията към земите на днешна България. Общата площ на Нове е точно 44 хектара. Градът е посещаван от римските императори Траян, Адриян и Каракала
Като основен граничен пункт на империята на североизток, мястото е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по-късно Византия. Крепостта е станала обект на няколко готски нашествия в Мизия.
Славната съдба на античния град днес се възражда по време на фестивала "Орел лети над Дунав" в Свищов. Фестивалът пресъздава античната история - бита, културата и военните сблъсъци между имперски Рим и траките, даките, готите. Нове е естествен фон за възстановките. Там е изграден модерен посетителски център, направена е туристическа маркировка. От 2008-а е построен и дървен каструм (крепост) на градския стадион. От 2006 г. градът разполага с уникална открита сцена. Разположена в местността на градската крепост - на най-високата точка, с уникална гледка към Дунав и на 2 минути пеша от самия център. Сцената е с капацитет от близо 1000 места, а по време на фестивала на нея се правят възстановки на гладиаторските битки.
В "Свети Николското училище" учели царственик и БГ граматика
Сградата на "Свети Николското училище" в Свищов е една от единствените две запазени до наши дни училищни здания в България, построени през първата половина на XIX век. То е основано от Христаки Павлович и било наречено славяно-елинско училище.
Видният възрожденец наредил училището си системно - едно по-низше, наречено "взаимно", тоест основно, и друго - "главно". Първите учители в основното училище на Павлович били даскал Николчо и даскал Пени от Лясковец.
В главното училище преподавал сам Христаки Павлович - българска граматика, катахизис, аритметика, българска история (царственик), риторика, логика, география и славянски и гръцки език.
Училището на Христаки Павлович Дупничанина добило известност по целия Български край и най-вече в Търновско, откъдето прииждали ученици. Училищното помещение било в широк двор.
След време сградата се оказала тясна. Построено било здание, на което над входната врата била поставена мраморна плоча с името на главния дарител Парашкева Димитрова, която завещала 50 000 влашки леи. Училището било наречено "Петропавловско", защото е било до църквата "Св. апостоли Петър и Павел" в долната махала. Още много родолюбиви граждани от онова време съдействали да се построи школото, с което свищовлии се гордеят и днес.
Свищовски първенци харесали Христаки за даскал
Христаки Павлович е роден през 1804 г. в Дупница. Като малък Христо е изпратен в Рилския манастир, където изучил славянски и гръцки език. Там става рософор под името Хрисант, а по-късно белец, под името Христаки. Така се изпълнява желанието на баща му - да посвети детето си на свети Иван Рилски и да му даде солидно образование.
Манастирските братя с готовност помагали всеки, който имал желание да продължи да се развива. Около 1825 година управлението на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в Мелник, при прочутия тогава гръцки учител даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник той бил изпратен в Сер, за да продължи образованието си при даскал Аргириадис. Там изучил славянски и елински език. Подготвен за бъдещата си дейност, Христаки се завръща в Рилския манастир около 1830 г.
Не след дълго в манастира дошли на поклонение свищовски първенци, които се запознали с младото момче, оценили неговите качества, и пожелали да стане учител в Свищов. Така през 1831 г. с благословията на духовния си баща, отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов. Той бил радушно посрещнат от хората в града, които го обикнали заради високото му образование, благия характер и хубавото му пеене в църквата.
В построеното през 1846 година "Свети Николско училище" Христаки Павлович е преподавал само две години - умира покосен от чумна епидемия на 21 юли 1848 година. Оставил съпруга вдовица в голяма нищета с осем малолетни деца. Година след смъртта му безутешна в скръбта си се споминала и тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
