Кърджали. Новите разкрития на Перперикон показват още веднъж, че Скалният комплекс на траките е учебник по история, където са фиксирани многослойни обекти в продължение на хиляди години.
Трети месец продължават археологическите проучвания през това лято. В северния сектор на Акропола археолозите попаднаха на 12 големи обществени и жилищни сгради на по два-три етажа от римски период, най-големите с дължина до 25-30 м.
„Откритите останки от монолитни сгради и улици са важно доказателство, защото досега се смяташе, че те не са били строени в планината, а единствено в равнините. Крепостните стени, които са предпазвали града от нашествия, са с дебелина до 3 метра", коментира ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров.
Преди дни екипът на проф. Овчаров попада и на бронзов пръстен с кръстовидна украса с позлатена апликация и част от оловен кръст. Много интересна е и находката от 28 бронзови монети, също от района на северния склон на Акропола. Става въпрос за малко съкровище от средата на 13 век. Според доц. Константин Дочев монетите имат изключително важна историческа стойност. Само една е запазена цяла, тя е сечена по времето на император Теодор Втори Ласкарис 1248-1250 г., всички останали са орязани по особен начин, буквално са цепени на две, на три парчета. Според специалистите комплектът от бронзови монети е доказателство за инфлационните процеси през Средновековието, които засягат и българската държава. Това е времето на първата половина на 13 в. при наследниците на Иван Асен Втори, когато стопанската дейност е в тежка криза. Орязването на монетите и намаляването на теглото им става държавен процес и той се извършва само в българските предели. „Ако преди това 200 цели монети дават една златна перпера, в края на инфлацията към 1250 год., вече 2500 монети отговарят на една златна перпера", уточняват учените. „Инфлационните" пари, открити на Перперикон, помагат да се хвърли яснота върху интересна стопанска история от Българското Средновековие. Известно е, че след смъртта на цар Иван Асен II неговите наследници губят Родопите и те отиват в ръцете на византийците. Едва Константин Асен Тих прави голям поход и превзема всички крепости в планината.
Другата много важна находка от последните дни, на която попадат археолозите на Перперикон, е олтар с диаметър два метра от 15-14 в. пр.Хр. от къснобронзовата епоха с богата керамика, изпълнена с техниката фурхенщихт с врязани изображения на слънца и бяла паста. Сред артефактите е и брадва от полускъпоценен камък яспис. Всичко това дава възможност за точна датировка. „Олтарът е синхронен с олтарите на Татул. А 15 век пр. Хр. е времето на култовия възход на светилището. Заедно с най-ранния датиран олтар от 9-8 в. пр. Хр., открит миналата година на Перперикон, и цялата система от скални олтари, се затвърждава хипотезата за съществуването на голям култов комплекс от 12 кв. км и обща цивилизация в тази част на Родопите", подчерта професорът.
Заедно с археологическите проучванията на Скалния град на траките от началото на август започна и реализирането на проекта „Перперикон – дом на богове и хора" за близо 4 млн. лв. Обновеният древен град ще бъде готов за посетители следващата година. Възстановяването има за цел Перперикон да придобие по-автентичен вид.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
