Проф. дин Николай Овчаров
Предшественици на човека прохождат в африкански каньон
Благодарение на мои спонсори, през януари 2014 г. поемам на вълнуващо пътешествие към Африка. Предстои ми да посетя Танзания с нейните велики природни резервати "Тарангире", "Серенгети", кратера Нгоронгоро. Но ще видя и уникални исторически паметници от различни епохи - от люлката на човечеството в каньона Олдувай до султанските дворци на остров Занзибар.
След тежък полет през Истанбул към 2 часа сутринта кацам на летище "Килиманджаро" в подножието на най-високата планина на Черния континент. Оттам на час път е град Аруша, откъдето започват всички пътешествия. Качвам се на мощния джип "Тойота", каран от моя водач - чернокожия Джейсън. Имам само два-три часа за сън, преди да тръгнем към първата цел - резервата "Тарангире".
За да стигнем до него, преминаваме през живописните села на масаите - най-колоритното население на Танзания. Спираме на няколко места, за да си купим от техните оригинални накити и ето, че пред нас е порталът на "Тарангире". Както всички национални паркове, той няма ограда, за да не се пречи на сезонните миграции на дивите животни. Масаите обаче са заклети скотовъдци и не се хранят с тях, поради което се явяват своеобразни техни пазачи.
Първият допир до дивата фауна е наистина неописуем. Само преди минути си гледал безчислените масайски стада от крави и кози, а сега край джипа препускат зебри и антилопи импала. Уплашено бягат смешни брадавически прасенца, крият се из храстите плахи антилопи дик-дик, по клоните на дърветата си играят чевръсти маймуни. Естествено най-колоритни са стадата от слонове, които са многобройни в "Тарангире". Имаме дори лека разпра с два едри мъжки екземпляра, чийто водопой джипът нарушава.
Правя безброй снимки, а на другия ден вече пътуваме към Нгоронгоро. Хвърляме един поглед от високите 600 м стени на гигантската "калдера" - най-големия вулканичен кратер в света с диаметър 20 км. Те са помогнали
вътре да се запазят повече от 50 вида едри бозайници
- слонове, лъвове, жирафи, носорози и много други. Тук ще се върнем след няколко дни, а сега бързаме към една забележителност, която е моя главна цел в африканското приключение.
Аз вече съм разказвал на читателите на "Стандарт" за каньона Олдувай и за направеното през 1959 г. епохално откритие от съпрузите Луис и Мери Лики. Ето че сега имам възможност да посетя това място на път за резервата "Серенгети". На масайски език с думата "олдувай" се означава вечнозеленото растение, наричано от нас "сизал". Там се е създала уникална геологическа обстановка, спомогнала да се запазят древни артефакти на милиони години. Работата е в това, че Олдувайският каньон за много хилядолетия се е запълнил с речни наноси, вулканична пепел и всякакви отлагания. По стените на пролома се отделят пет слоя, отнасящи се към различни геологически периоди. Те се редуват с пластове вулканични туфи, позволяващи намираните вътре находки да бъдат надеждно датирани.
В тях се откриват хиляди вкаменелости от растения и древни животни. Голямата находка обаче съпрузите Лики правят на 17 юли 1959 г., когато изкопават останките на хоминид. Това е череп на един от предшествениците на съвременния човек. Наричат го зинджантроп от средновековното арабско название на Източна Африка. Той е едно от разклоненията на австралопитека, а калиево-аргоновият метод датира костите на 1.75 млн. години.
Не по-малко успешна е 1962 г., когато Луис и Мери Лики намират останки от черепите на четири същества, които не са от вида на австралопитека. Обемите на техните мозъци вече е средно 642 куб. см и те имат човекоподобна форма. По-развитите резци и кучешки зъби показват, че тези същества употребяват животинска храна. Те си служат отлично и с ръцете, илюстрирано от дължината на откритите по-късно кости. Именно за тях са били предназначени примитивно заострените камъни, представляващи първите оръдия на труда. Няма съмнение, че това са едни от най-ранните останки на нашите преки предци, датирани на 2-1.9 млн. години.
Семейство Лики ги нарича хомо хабилис или сръчния човек
Повечето от находките са изложени в музея Olguvai Gorge, основан от Мери Лики през 1970 г. на мястото на най-голямото струпване на вкаменелости. Леко съм разочарован от малката постройка, в която непретенциозно са подредени експонатите. Наистина те дават възможност да се проследи еволюцията на хората и на много видове животни в продължение на милиони години. Въз основа на тях съпрузите Лики обосновават теорията си за африканския произход на човека.
Най-много обаче ме впечатлява една находка, за която съм изчел десетки статии. Луис умира през 1972 г., но делото му е продължено от Мери и сина им Ричард. Сега целта е отстоящата на 45 км от Олдувай местност Лаетоли. Там в 1976 г. са намерени т.нар. отпечатъци от Лаетоли. Във вкаменелите вулканични туфи сътрудникът на Мери, Пол Абел, открива дълга 27 м пътечка със 70 следи от краката на три човекоподобни същества, вървели по нея преди 3.6 млн. години.
Откритието предизвиква истинска буря в световната наука. Причината е във възможността да се изследва механизмът на ходенето и строежа на меките тъкани на стъпалата на древните хоминиди. Оказва се, че съществата от Лаетоли са вървели изправени и са били сравнително ниски и късокраки. За разлика от човека, при ходене те са се опирали не на предната част на стъпалото, а на петата.
Това кара Мери Лики да види в находката от Лаетоли откритието на живота си. В публикуваната в National Geographic статия тя я назовава "Стъпките в пепелта на Времето". Самите отпечатъци са щателно покрити, а в музея Olguvai Gorge е изложено точно копие. Сега имам възможност да видя всички тези находки, заради които Олдувай е в десетката на най-великите открития в археологията.
Подвижна дюна
При посещението на каньона Джейсън ме води да видя уникално явление. Това е Shifting sand - подвижна пясъчна дюна. Тя е висока 6 м и дълга около 50 м. Става дума за вулканична пепел, която ветровете местят всяка година по на 20 м разстояние, без да я разнасят. С многобройните непрекъснато променящи се вълнички тя е като жива и сякаш диша. Привлечени от топлината й, по нея се катерят стотици скарабеи - свещените бръмбари на древните египтяни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
