"Щом не си бил на сватба в Рибново, значи изобщо не знаеш какво е сватба! Върви след тъпана и нищо няма да изпуснеш", напътват ме строго старците, седнали на припек в центъра на родопското село. Циганският оркестър със зурните и тъпаните е строен и готов да върви след синия байрак, който води сватбеното шествие. Първият ден на венчавката е посветен на невестата. Дворът на нейната къща е препълнен с прикята (чеиза или багажа) на момата. Пъстри одеяла и домашно тъкани черги, покривки, плетени възглавнички и вълнени чорапи, тежки топли халища и хлъзгави хладни коприни, ръчно натъкмени блузи. Има всичко необходимо, за да изкарат младоженците целия си живот, че и техните деца и внуци. Докато едно време жените всичко сами са приготвяли, днес в чеиза често фигурират плазмени телевизори лаптопи и смартфони.
"Още като се роди момиче, веднага родителите й започват да готвят чеиза за нейната сватба", разказва дядото на булката Али. Той има шест деца, петнадесет внуци и трима правнуци. Сане, която се омъжва този ден, е любимата му внучка. Докато жените разглеждат и сравняват прикята и строго следят за спазването на обичая, цялото село се е събрало на мегдана за тържественото хоро. Наоколо напето стъпват роднините на жениха с богати дарове на ръце.
Когато из родопските ридове зурните запищят и тъпаните забият - по това се познава, че е дошло време сватбарско. През пролетта, лятото и есента селяните нижат тютюн, берат билки и ходят на гурбет. През зимата се връщат всички, дори и живеещите в най-отдалечените северноевропейски страни, за да присъстват на поредицата от венчавки. Хорото спира чак късно вечерта, за да се извърши къносването на булката. Сане, красивата невеста, с царски жест потапя пръстите си в тъмночервената течност и се усмихва загадъчно към приятелките си от детинство. Сега тя напуска бащиния си дом и влиза в къщата на Наазим, магистър по биотехнологии от Софийския университет.
На втория ден идва ред за почерпка на рода на булката. Шествието - с байрака, циганите музиканти, журналистите, етнографите и малките деца, тръгва от къщата на жениха, натоварено със сватбените дарове. На мансардите са накацали всички жени от селото, които с критично око оглеждат минаващите сватбари.
Пред дома на булката ги чака преграда - дебела греда, с която момчетата от двете роди премерват сили. После бащата на булката откупува даровете от момчетата, които ги носят закачени на дълги пръти.
По същото време в къщата се извършва женското тайнство, до което не се допускат външни лица, камо ли мъже. Дамите боядисват лицето на булката с грим (в миналото са ползвали белило) и рисуват с пулове сърчица и цветчета по челото и бузите. Отвън децата се задъхват от вълнение къде ще покажат "гелината" (булката) - на пътя или в градината.
Малко по-късно женихът Наазим извежда писаната булка. Тя пременена с червен воал и гирлянди стиска очи и държи в ръце огледало. "В него трябва гледа само себе си, да се възхити колко е красива", обясняват жените. Отново близките роднини даряват младоженците, а Сане в знак на благодарност им целува ръка. Вечерта шествието потегля към дома на жениха, където ще ги венчае ходжата.
"Младоженците са най-добре на сватбата, роднините се грижат за всичко, а те само се веселят. Може да не ви се вярва, но при нас булките са девици и се пазят до нощта на сватбата. Може би затова и разводите са едно на сто", казва Азим Фета от местния сайт ribnovo-bg.com. Той допълва, че в селото свято се пази и мъжката дума. Ако някой мъж даде тържествено обещание, никога не го престъпва. Слънцето се скрива зад покритите със сняг върхари на Пирин отсреща, а ехото носи закачливите пожелания на сватбарите към Наазим и Сане: във всяко кьошенце - по детенце.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
