Най-младият призван тази година не влезе в жаравата в Българи
Познава го цяла Странджа. Носи името на светеца, който дава сила на нестинарите. От години той е най-младият сред тях, като засега няма признаци някой да го измести. Запознайте се с Костадин Михайлов от Бродилово, или просто Динко нестинаря, както го наричат всички. В Странджа обичат да го слушат как пее, бабите се надпреварват да го заприказват, а пък със своята младост е събирал погледа на не един, когато влиза с иконата в жаравата.
Огънят го влече от малък. Отраснал е с него. Къщата на нестинарката Веселина Илиева е срещу неговата. Винаги е носил иконата й, когато тя е влизала в огъня. "От малък си е такъв. Все искаше да влезе в огъня, дори веднъж
с приятели бяха събрали дърва и запалили огън в гората, за да влизат в него"
разказва леля му Валя.
"Тогава бях на 11. В интерес на истината, исках това да се случи по-рано, но леля Веса не ме пускаше, за да не се изгоря. В голям огън влязох на 14. На рождения ми ден - 9 август, на нашия панаир, когато тук, в Бродилово, почитаме свети Пантелеймон. Носих иконата на Пресвета Богородица и влязох в жаравата. Няма нищо случайно", спомня си Динко.
Никой не се изненадва, когато го виждат бос в огъня. За хората в Странджа нестинарството се възприема нормално. От малък ходи по манастири, а и дълго време се грижеше за църквата в Бродилово.
Вероятно обаче много хора са се изненадали, че вчера Динко не влезе в огъня в Българи, а само би тъпана. "Всеки нестинар усеща дни преди празника или пък на самия ден дали ще влезе в огъня. Като имам някакви съмнения, изобщо не го правя, защото мога да се изгоря. От няколко дни знаех, че няма да вляза", казва той.
Влизането в огъня е последната стъпка от целия нестинарски цикъл през годината, който включва почитането на по-големите светци, без значение дали е летен или зимен период. "Да си нестинар, не е само да влизаш в огъня. Смисълът е по-голям. А иначе желанието да влезеш в огъня е много силно. Седмица преди това настроението се мени. Започва нестинарската мъка. Ту изпадаш в отчаяние, ту си весел в очакване на играта", уточнява той.
За десет години нестинарският огън не го е изгарял. За сметка на това в ежедневието му се е случвало неведнъж. "Всяка година. Или като пека чушки, или пък от някое малко въгленче", споделя с усмивка Динко.
В семейството му няма нестинари.
Родителите му даже не са вярващи
Отгледали го баба му и дядо му. Най-голямата му опора е леля му Валя, която е навсякъде с него. "Нестинарството не се учи. Или го имаш, или го нямаш. Предлагали са ми пари, за да играя в огъня. Отказвал съм. Не мога. Това на мен ми е дадено и аз се страхувам дали няма да ми бъде отнето. Гледал съм нестинари, които просто си танцуват или вървят по огъня. Не мога да ги съдя. Кой съм аз?
Всеки си носи кръста
Не съдя, но казвам грешките", споделя Динко.
Завършил е народно пеене в Бургас, откъдето пази хубави спомени от професионализма на преподавателите. След това е следвал "Културно и историческо наследство" в УНИБИТ в София. Преподава история и музика в училище "Васил Левски" в Костинброд и ръководи фолклорна група в Чепинци. Председател е на сдружение "Пазители на българското", което включва студенти, интересуващи се от всичко родно, и се занимава с благотворителност. "Аз съм доволен от работата, която върша. Пък който каквото иска да казва".
За него Странджа е всичко. Често когато е в София, тъжи за планината. "Лягам си и сънувам Велека, сънувам, че бродя из горите на Странджа. Неразделна част е от мен. Неведнъж съм казвал, че Странджа ми е майчица, а Велека ми е сестра", завършва разказа си Динко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
