Тази сутрин точно в 06.48 часа настъпи зимното слънцестоене. С това се слага и началото на астрономическата зима. С настъпването на астрономическата зима е и един от най-кратките дни на годината - 9 часа и 2 минути, и най-дългата нощ.
"Последните няколко дни преди тази дата са с почти същата продължителност", коментира пред „Фокус" физикът от Националната астрономическа обсерватория в Рожен Пенчо Маркишки.
Той обясни, че астрономическата зима представлява интересна точка от пътя на Слънцето по неговата видима небесна траектория, която се нарича еклиптика.
"Тя е линия, която минава през 13 съзвездия - 12-те зодиакални съзвездия, които са много популярни, особено сред хората, които интересуват от ежедневните хороскопи, и 13-то съзвездие „Змиеносец", през което Слънцето също преминава за няколко дни", посочи физикът.
Той уточни, че има четири особени точки по този видим път, наречен "еклиптика" - точките на пролетното и есенното равноденствие и на лятното и зимното слънцестоене.
"Еклиптиката представлява окръжност и те се различават през 90 градуса една от друга. По този начин всяка година Слънцето прекосява четирите точки, което бележи началото на различните астрономически сезони", коментира физикът.
Той отбеляза, че когато слънцето е в пролетната или есенната равноденствена точка, денят е равен на нощта. "През лятното слънцестоене са най-дългите дни в годината. През зимното слънцестоене дните са най-кратки, тогава Слънцето е най-ниско над хоризонта по обяд, на височина само 23 градуса над южния хоризонт", посочи още Маркишки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
