Намаляват с 300 м върха за основата на монумента, изваждали с лостове блоковете доломит
Свалили лъва от върха на паметника, за да не плаши съседите
Идеята за паметник на в. Шипка, който да увековечи подвига на българските опълченци и руските воини във величавата Шипченска епопея през лятото на 1877 г, се ражда веднага след Освобождението. Предложението е направено в Учредителното народно събрание на 13 април 1879 г. от народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков.
Решението за изграждане на монумента обаче е взето 40 години по-късно - през 1920 г. от Дружеството на поборниците-опълченци. Конгресът на поборническата организация заковава и амбциозен срок - паметникът да бъде построен в чест на 50-годишнината на Шипченската епопея.
След два анонимни конкурса е одобрен съвместният проект на скулптора Александър Андреев и архитекта Атанас Донков.
* 894 СТЪПАЛА водят до върха на Паметника на свободата на Шипка
* 31, 5 м височина на 7 етажа е монументът на Шипка. В приземния етаж, под централната арка, се намира мраморен саркофаг, в който почиват тленните останки на загиналите в битката герои. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец. На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа". На останалити етажи е разположена музейната експозиция, която съдържа всичко свързано с героичните защитници на Шипка – оръжие, вещи, фотоси, ордени, медали и др.
* 24 август 1922 г. - по време на честването на 45-тата годишнина от героичната защита на Шипка е положен основният камък на паметника.
Самото строителство започва 4 години по-късно - през август 1926 г.
- Технически ръководител на обекта е арх. Ив. Данчов, който изготвя работните чертежи, детайли, шаблони и пр. Контрольор на място при изпълнение на работите (инвеститорски контрол) и помощник на арх. Ат. Донков е арх. Генчо Скордев от град Казанлък.Екипът на първия главен майстор на строежа - Илия Пенев Мъглов от Дряновско, се уплашил от суровите условия и късите срокове и още първата година се разпаднал.
* Величавият паметник завършил търговищкият майстор Пеньо Атанасов – Бомбето,от с. Дралфа, Търговищко, който бил призован спешно на зарязания обект от обществения съвет. Легендарният дюлгерин, който не свалял култовотно си бомбе и в най-големите летни жеги, успял да събре куп именити майстори Габровско и Казанлъшко и създал невероятна организация на работа. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., но поради липса на средства паметникът е завършен окончателно през следващите години.
* Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен най-отгоре върху паметника. Според една от битуващите версии лъвът е бил свален долу върху корниза над главния вход на паметника заради протестите на съседите от Румъния, Турция, Гърция и Сърбия. Комшиите не искали страховития лев да гледа към техните граници и в крайна сметка той е бил обърнат на изток, откъдето са дошли освободителите.
* По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, а и заради наложителните скъпоструващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх Шипка, тогава Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.
* Външните размери при основите на паметника налагат изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв м, т.е. височината на скалистия върх е била снета с около 3 м. Теренът, компактна скала и е разбиван с т.н. взрив габровит, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица".
* Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото са докарани до гара Казанлък с влак. От Казанлък до с. Шипка превозването им се извършва с камиони, а от с. Шипка до върха – с волски коли или коне по стария стръмен и разрушен път.
* Пясъкът е добит от коритото на река Тунджа и околностите на село Енина. Превозен е с коли до с. Шипка и оттам, насипан в чували или газени сандъчета, с коне и мулета е изкачен до върха. Градежът се извършва с местния синкав камък – доломит. Добиването му започва още с откриването на строителния сезон през 1927 г. от кариера на няколкостотин метра източно от върха. Поради невъзможността да се използва експлозив, каменните блокове се изваждали ръчно с лостове
* 1 000 000 КИЛОГРАМА пясък са използвани в градежа. По приблизителни изчисления за постройката на паметника са направени общо над 5 000 куб. м каменна зидария и пълнеж от бетон и железобетон.
* Над 5 МИЛИОНА ЛЕВА са стрували по тоговашни цени строително-монтажните работи по Паметника на свобадата на Шипка
* Официалното откриване на Паметника на Свободата е на 26 август 1934 година. Хиляди хора се стичат на откриването от всички краища на България. Тук са и живите ветерани-опълченци, цар Борис III, почти цялото правителство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
