София. Промени в проекта за Наказателен кодекс (НК) представляват опасен завой в наркополитиката. Това заявиха група неправителствени организации (НПО) на пресконференция днес.
Причината е отпадането на института "маловажен случай" на притежание на наркотици. Той беше въведен през 2006 г., когато след премахването на "еднократната доза" съдилищата бяха задръстени с дела за по няколко грама марихуана. В момента според чл. 354а) от НК при притежание на наркотично вещество човек може да бъде осъден на лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 2 000 до 10 000 лв., като алинея (5) предвижда, че в маловажни случаи наказанието е глоба до 1000 лв. Новият проект за НК премахва института на "маловажния случай", с което се създава реална опасност от тежки несправедливости, които могат напълно да разрушат човешки животи, алармират организациите.
Фондация "Инициатива за здраве", движение "Промена", център „Проект Пеперуда София", Асоциация „Солидарност", сдружение „Рестарт", подкрепени от медицински професионалисти, се обявиха за преразглеждане на спорните текстове от проекта за нов НК, който вече е внесен в Парламента. Организациите работят с наркозависими, като им осигуряват подкрепа, лечение и рехабилитация.
Болест, а не престъпление
"Зависимостта към наркотични вещества е хронично заболяване, което е лечимо", подчерта Рада Наследникова от център "Проект Пеперуда София". По думите й в поне 19 европейски държави съществува избор на лечение като алтернатива на затвора. Практиката показва, че зависимите могат да бъдат излекувани и рехабилитирани. Когато обаче те попаднат в затвора, стават социално изключени и е много трудно, почти невъзможно след това да си намерят работа, да плащат данъци, да създадат семейство и да станат пълноценни членове на обществото.
Рестриктивните мерки създават престъпници
"По последни статистики 570 000 души в България някога са опитвали наркотик. Всички те биха попаднали под ударите на закона. Много от тях са ученици и тийнейджъри", каза Анна Любенова от фондация "Инициатива за здраве". Практиката показва, че млади хора, които са вкарани в затвора заради това, че са хванати с наркотици, там се научават да вършат престъпления, а след като излязат етикетът "бивш затворник" ги лишава от възможност да си намерят работа и да водят нормален живот. Единствен вариант да се издържат остават нелегалните дейности, а емоционалният товар ги тласка към нови злоупотреби с опиати.
В допълнение, организациите посочиха, че в проекта за нов НК, отпадането на маловажността влияе пряко и при приложението на института на „опасния рецидив". Съгласно чл. 43 ал. 3 т. 1, маловажните случаи не се вземат предвид, когато става въпрос за такъв рецидив. Маловажни случаи обаче в проекта не съществуват, а така се създава реална възможност хора в младежките си години да бъдат третирани като опасни рецидивисти с всички произтичащи от това последици, без самите те да представляват някаква особено сериозна опасност за обществото.
Загуби за хазната
Наркоманите да се лекуват, вместо да се вкарват в затвора, би излязло 8 пъти по-евтино на държавата, изчислили са специалистите. Парите, спестени от дела, съдебни състави и издръжка на затворите трябва да се инвестират в програми за превенция, лечение и рехабилитация на зависимите, а допълнителни приходи в бюджета в перспектива ще влязат от данъците, които излекуваните ще плащат, след като започнат да работят и да се издържат сами. "Да затваряме зависимите в затвор е най-скъпо от всички възможни мерки срещу наркотиците", категорични са експертите.
Крачка назад от европейските практики
Организациите подчертаха, че законопроектът за нов НК не бележи прогрес в наказателната политика по отношение на наркотиците, напротив, той задълбочава репресията срещу хората, които ги употребяват. Групата НПО напомниха, че така НК би противоречал на ключови документи на Европейския съюз (ЕС). Така например Планът за действие по наркотиците на ЕС 2013-2016 казва "Страните членки да предоставят, там където е подходящо и в съответствие с техните законови рамки, алтернативи на принудителните санкции (като обучение, лечение, рехабилитация, последваща грижа и социална реинтеграция) за извършителите на престъпления, които употребяват наркотици". Стратегията по наркотиците на ЕС 2013 – 2020 пък заявява: "За да се превентира престъпността, да се избегне рецидивизмът и да се подобрят ефикасността и ефективността на правосъдната система, както и да се осигури пропорционалност, ЕС ще насърчава, там където е подходящо, изполването, наблюдението и ефективното прилагане на политики и програми по наркотиците, които включват пренасочване при арест и подходящи алтернативи на принудителните санкции (като обучение, лечение, рехабилитация, последваща грижа и социална реинтеграция) за извършителите на престъпления, които употребяват наркотици".
Специалистите са категорични, че законът трябва да прави разлика между младите хора, които експериментират с наркотици, хронично болните със зависимост и престъпниците, които печелят от продажба на незаконни вещества.
Организациите настояват Парламентът да преразгледа предложения текст на Раздел IV Престъпления против режима на наркотични вещества, аналози на наркотични вещества и прекурсори от проекта за НК, като се предприемат консултации и дискусии както с експерти от областта на наркотичните зависимости, така и с НПО, работещи по проблемите на наркотичните зависимости и политиката по наркотиците. Неправителствените организации и експертите трябва пълноправно да участват в разписването на документа, като е изключително важно да бъде направена задълбочена оценка на досегашната политика на страната, свързана с наркотиците. Организациите са изпратили писмо до министъра на правосъдието Зинаида Златанова на 15.01.2014 г., когато проектозаконът бе приет от Министерски съвет преди крайния срок на общественото обсъждане. Становище с предложения е изпратено до министъра с копие до еврокомисаря по правосъдие Вивиан Рединг.
Днес група международни организации (Diogenis, Correlation, IDPC) също изпратиха свое прессъобщение до медиите в чужбина. „С тези нови предложения, България се движи в посока, обратна на това, което правят повечето други държави", казва в него Ан Фордам, изпълнителен директор на Международния консорциум за политика по наркотиците (IDPC). „Те се връщат назад, докато останалата част от Европа модернизира законите си, свързани с наркотиците и прилага здравни подходи към наркотиците – политики, които по-скоро подкрепят, отколкото наказват хората, употребяващи наркотици."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
