Разкопките разкриват тайната на суеверия и забравени ритуали
Проф. дин Николай Овчаров
Изминалата година бе възлова за великия скален град. След 15 години работа сме на прага на завършването на разкриването на неговия Акропол. Заедно със свързания Дворец-светилище мощната крепост на върха на хълма оформя ансамбъл, какъвто не е познат в световната археология. А с приключването през лятото на 2014 г. на европейския проект за реставрация и изграждане на инфраструктура на стойност близо 4 милиона лв. Перперикон се превърна и в прекрасен парк. За съжаление бъркотията в управлението на държавата не позволи да се получи необходимата сума за завършване на разкопките на Акропола. И все пак благодарение на допълнително отпуснати от служебния кабинет средства ние успяхме да отхвърлим доста работа, макар последните седмици от проучванията в края на октомври буквално да бяхме пометени от дъждовната стихия.
Поради общото закъснение на плановите археологически изследвания разкопките на скалния град започнаха чак на 4 август. Буквално на следващия ден вече разкривахме първата сензационна находка. Вече години екипът проучва следите от драматичната обсада на Перперикон от османските турци, случила се около 1361-1362 г. Градът е един от първите селища на Балканите, превзети от завоевателите след трайното им установяване в Европа след 1354 г. Разкопките от последните десет години дадоха много информация за тежкото сражение.
След падането на твърдината нашествениците оставят там гарнизон. През 2013 г. намерихме уникално съоръжение, нямащо аналог в османската археология. Това са останките от мавзолей (тюрбе) с план на окръжност, в центъра на който е погребан виден турски военачалник. Според находките събитието е станало скоро след превземането на Перперикон и не е изключено човекът да е загинал по време на обсадата. Поради напредването на времето миналата година не успяхме да изследваме малкото квадратно помещение, долепено до тюрбето от запад.
Сега в него открихме погребението на бойния кон на генерала, може би загинал в битката заедно с него. Животното е внесено в помещението вече мъртво на специална носилка и е положено много внимателно. Когато османците идват на Стария континент, те са още номади и пазят древните си традиции.
Една от тях е култът към коня, без който техният живот е бил немислим
Такова почитане през VIII в. са имали и прабългарите, като погребения на воини с конете им се откриват от археолозите в Североизточна България. Намирането на гроб на боен кон от османския период обаче е уникално в нашата археология.
За три месеца разкопки се очерта великолепното градоустройство във все още непроучваната централна част на Акропола. Тя е продължение на цялостното планово застрояване на града в късноримския период (III-V в.) Затова не бяхме учудени от огромните каменни жилищни сгради, развивали се някога на два-три етажа. Между тях минават тесни улички, а на места се оформят малки площади.
Макар и масивни, жилищните постройки са изпълнени от грубо обработени камъни на кална спойка. Ето защо бяхме изненадани, когато се появи северният зид на просторната сграда № 43. За разлика от първите, той е граден от големи и отлично издялани каменни блокове. Само приземният етаж е развива на повече от 200 кв. м. От южната страна е имало колонада, разположена край главната улица в Акропола с посока изток-запад. Очевидно става дума за една от основните сгради на Перперикон от III-V в., каквито досега са Двореца-светилище, Двореца на римския наместник, езическите и християнските храмове. Не е изключено тя да е била място, където са се събирали гражданите и са дискутирани важните въпроси.
Една от най-интересните особености на Перперикон е, че при големия упадък на Източната Римска империя в началото на Vтт в. той не е изоставен, а продължава да функционира без прекъсване през Средновековието. Това бе причината да сме особено щастливи, че в проучвания участък сградите от ХII-ХIV в. бяха запазени отлично до 1,5-2 м. Те функционално използват старите антични постройки и са разположени на редуващи се тераси. Много от тях като че ли са напуснати от обитателите си вчера - върху подовете са разхвърляни керамични съдове, каменни хромели за мелене на житото, железни ножове и други предмети.
А в непосредствена близост са гробовете на некропола от ХII-ХIV в., който вече на няколко пъти разбужда духовете със своите нестандартни погребения. През миналата година там бе намерен
гроб на мъж със забит в лявата страна железен палешник
Тогава вестта за "вампира" от Перперикон буквално облетя за няколко дни света. Ето че сега в погребение № 156 пък бе разкрит скелета на друг млад мъж, този път с нож върху сърдечната област, но и с нарочно разсечен десен крак.
Аз вече многократно обяснявам за тези обичаи против вампирясване, които според данните от фолклора се запазват почти до наши дни. Всъщност става дума за своеобразно "лечение", провеждано от роднините върху близките им, починали по някакъв нередовен според тях начин. А в тези времена това могат да са различни необясними за тогавашните хора причини - смърт далеч от дома, на война, от непозната болест, при самоубийство и дори кончината на престарели хора.
При погребение номер 155 пък в земята е положена млада жена, прегърнала мъртвото си дете и разположена с него буквално в позата на св. Богородица с Младенеца. Според нашите виждания става дума за образна молитва срещу страшната чума, покосявала през Средновековието хиляди хора. От съвременна гледна точка такъв обичай ни се струва варварски, но при ужасния мор хората са търсели всякакви начини, като суеверията често са играели основна роля.
Преди хиляда години играли "комар"
Сред стотиците находки от разкопките прави впечатление шестостенният керамичен зар с обозначени чрез точки цифри, служел за игра на хазарт. Игрите със зарове са били добре известни през Средновековието, макар да са били преследвани от официалната църква.
Вероника - любимата на грънчаря от скалния град
Една трогателна находка от тазгодишните разкопки е надпис върху фрагмент от керамичен съд, гласящ на гръцки език: "Господи, помагай на Вероника!". Текстът е врязан преди изпичането и вероятно е направен от самия грънчар. Остава да гадаем дали Вероника не е била дамата на неговото сърце.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
