Село Долен стана научна площадка за възстановяване на забравени занаяти
В работилниците на "Мещра" се коват младите архитекти на България
Млади и амбициозни архитекти са се заели да изградят и приложат своя система в реставрацията на стари сгради и цели пространства в България, като се опират на световния опит и практики в тази област. А големи строителни компании вече гледат на тях в перспектива, защото работата им е свързана и с изследователска практика на автентичните занаяти. И няма да е далеч времето, когато и у нас отново ще има специалисти, които дялат камъните ръчно, монтират ги като старите каменоделци и възстановяват сгради на 3 века с техниките, използвани от древните майстори. Както при участието на съвременните занаятчии в реставрацията на замъците, например. Намесата може и да е по-скъпа, но осигурява запазване на автентичността и много е по-стойностна. Изключително ценни умения, които ще поставят нашите архитекти и строители по реставрация на полагащото им се водещо място в ЕС. И не само. Така и в България ще се възстанови цялата верига от специалисти - от архитектите до строителите и изпълнителни бригади.
Преди малко повече от година ентусиастите избират село Долен, сгушено в Югозападните Родопи, за своя научна площадка. И през изминалите месеци вече са проведени 3 работилници "Мещра" на току-що завършили архитекти, конструктори и др. В практиките младите специалисти изучават както основите на опазването и боравенето с културното наследство, така и характерните за мястото строителни техники, история и бит. Като същевременно запрятат ръкави и навлизат в ръчната техника на редене на покриви от каменни тикли, изграждането на стени от плет, измазването им с глина и др.
Сдружението си партнира с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Кметът на Сатовча Арбен Мименов също подкрепя "Мещра", а през есента екипът отваря "нов фронт" за изследователска и образователна дейност - в Странджа. Председател на "Мещра" е арх. Стефан Стоянов. Екипът е от 12 души и постепенно се увеличава, като целта е да привлече конструктори, инженери, специалисти по етнос и лексика. Защото платформата има за цел да връща старите къщи към нов живот, но и да осигури приемственост за изчезващите умения на майсторите-строители от времето преди Освобождението, на техния бит и светоглед. Това лято работата в селото продължава, като проучването ще бъде допълнено с още тематични карти, заснемания и др. Документирани са както отделни обекти на наследство, така и цели улични ансамбли, като за част от тях ще се изготвят учебни проекти за реставрация.
Само преди дни в Долен завърши третото поред обучение по опазване на културното наследство и продължаване на стари занаяти. Екипът на „Мещра", заедно с преподаватели от катедра "История и теория на архитектурата" към УАСГ, въведоха близо тридесет млади студенти в изследването и изучаването на културното наследство, традиционните строителни техники и материали. Работилницата включваше лекционни курсове, архитектурно заснемане и анализи, както и практически занимания по дърворезба, изработване на каменни настилки, глинени мазилки и плетове от леска. По-рано тази година „Мещра" се включи и в провелия се в с. Долен Zenith Fusion Festival. Чрез поредица от беседи-разходки, архитектите запознаха отбраната публика на музикалния фестивал с особеностите на селото, богатите му бит и история и с възможностите и проблемите на архитектурен резерват като Долен. Тези беседи бяха пряко продължение на дейността на „Мещра" в рамките на миналогодишния фестивал Transfiguration, по време на който музиката на Исихия, Кайно йесно слонце, Smallman, Теодосий Спасов, Baba Zula и др., доведе в архитектурния резерват публика от страната и чужбина и постави с. Долен на видимо място върху културната карта на България. Извън фестивалите, и тази година на сцената-амфитеатър почти всяка седмица се провеждат културни и арт събития и работилници.
Старите зидари имали таен език
"Мещра" означава майстор. И това е дума от тайния дюлгерски говор или т.нар. мещренски език от Възраждането. От Родопите са тръгнали повечето майстори-зидари и каменоделци по нашите земи. Ходели на тайфи със своите калфи и чираци и са градили из цялата Османска империя. А когато работиш сред майстори и калфи, е много полезно да си имаш свой език, на който да можеш да говориш спокойно, без чорбаджията да разбере. "Повечето думи и глаголи са синтетични, но езикът е български", разказват младите учени от Сдружение "Мещра". "Примерно, докато зидаш, преминава жената на чорбаджията и ти я обсъждаш на мещра, за да не се обиди стопанинът". В "мещренския език" преобладават три лексикални полета. Първото е свързано със строителството, материалите, техниките. Останалите две засягат бита и ежедневието – от една страна - ядене, пиене и пари, а от друга, както става ясно от примера - сексуалната тематика. Мещренският език е използван до Освобождението. В последствие някои думи преминават в разговорния език, напр. "джокам" - пия, или "джуки" - устни. Все още има хора от майсторски потекла, които разбират и ползват тайния говор.
ПОЗИЦИЯ
За да реставрираш, трябва да познаваш бита
Арх. Стефан Стоянов и арх. Камелия Владимирова са сред идеолозите на сдружение "Мещра". Стоянов е завършил архитектура и компютърна анимация в Страсбург. Работил е в архитектурни бюра и графични студия както във Франция, така в България. Завръща се в родината през 2010-та. И от 2013-а е архитект на свободна практика.
Владимирова е завършила архитектура в Нов български университет. Работила е в архитектурни бюра в София и е на свободна практика от 2014 година.
- Арх. Владимирова, арх. Стоянов, вие сте сред основните инициатори на работата в архитектурния резерват в с. Долен. Каква е целта на вашето начинание?
Арх. Стефан Стоянов: Целите на "Мещра" са няколко. От една страна се стремим да запознаем широката общественост със значението и потенциала на културното наследство у нас и да привлечем вниманието към неговите проблеми. От друга страна - бихме искали да помогнем за развитието на ново поколение специалисти в областта на опазването – чрез теоретични и практически занимания. От трета страна се стремим да подпомогнем опазването на културното наследство – не само като сгради, но и като техники и знания, застрашени от изчезване. Със село Долен се заехме по щастлива случайност. Макар че по документи е архитектурен резерват, поддръжката и грижата за него не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята ни обаче не е изцяло и единствено свързана с Долен. Целта е това, което правим там, постепенно да бъде приложено и на други места в България.
Арх. Камелия Владимирова: Сега сме започнали в Долен, но планираме да направим подобна работилница и в Странджа, която пак да включва обучение на студенти заедно с практическа работа. Да се свързваме с местни майстори, да си партнираме с общините.
- Как се извършва възобновяването на къщите и защо млади архитекти следват идеята за реставриране на фона на модерните технологии?
Арх. Владимирова: Студентите се обучават да работят с естествени материали, за да направят връзката с миналите знания и умения и оттам нататък да надграждат. Засега нямаме възможност да се намесваме директно върху сградите в резервата, защото за това е нужен съгласуван проект. Но на място разглеждат, изучават, рисуват и заснемат по архитектурен метод сградите и ансамблите.
Арх. Стоянов: На определени места извън старите сгради ги обучаваме в характерните за мястото стари строителни техники: как се плете плет, как се бърка глина, как се правят каменни покриви, зидове и калдъръми. Разглеждаме старите конструкции, тяхната логика и начин на изпълнение, както и техните проблеми, пораженията, които са понесли с времето и обсъждаме какво може да се предприеме за укрепването. Практически е много по-съобразно, когато се работи върху обект, който е на 200-300 години, да се познават техниките и материалите, с които той е бил изграден и по възможност, когато се прави някаква намеса върху него, това да става със сходни техники и материали.
Арх. Владимирова: Това е важно, защото по този начин се гарантира много по-добра и устойчива намеса. Ние не отричаме и не отхвърляме новите материали - напротив, реставрацията е много често високотехнологичен процес. Въпросът е, че трябва много добре да се знае какво се прави с новите материали и как тези материали си взаимодействат със старите. Понякога са нужни експерименти в рамките на 10-20 години, за да се наблюдава стареенето на един нов материал заедно със стария. Много по-безопасно и ефективно е да използваш първоначалните техники и материали, когато е възможно.
- Бихте ли дали примери за най-ярки свързващи елементи от старата архитектура, които трябва да се съхранят заради самия дух?
Арх. Стоянов: Един конкретен старинен архитектурен елемент не би трябвало самоцелно да бъде пренасян от старото си битие в ново проектиране. По-скоро след изучаване на цели стари сгради, на организацията им, смисъла, логиката, пропорциите, техниките, бихме могли да възприемем нещо, при това с точно определена цел.
Арх. Владимирова: Човешкото измерение, отношението към обкръжаващата среда, са били съвсем различни спрямо днешно време. Важно е да се познават добре старите сгради, логиката им. При един паметник може да бъде противопоказно да говорим за отделни елементи, защото такова разглеждане на парче води до загуба на автентичност при намеса.
Всеки край си има своите особености, що се отнася до организация на сградите - украса, начин на строеж. Старите къщи са пряк резултат от бита на хората, от начина им на мислене. Много е важно, когато работим по такива сгради, да разбираме напълно начина на живот, който ги е създал. А ако съвременен човек иска да заживее в старинна къща в нейния автентичен вид, трябва да се примири с начин на живот, често различен от модерния комфорт.
- Колко силна е връзката между историческите събития с концепцията за архитектурно развитие?
Арх. Стоянов: Както една къща е резултат от бита, техниката и начина на мислене на своите обитатели, така и цялото селище е резултат от своята история. Долен, например, възниква от разпадането на едно по-старо село - Букорово, което в края на 16-ти век е унищожено от чума и населението му се разбягва. Долен се запазва с предимно християнско население до Освобождението. Противно на учебниците, в които пише, че похамеданчването се извършвало с огън и меч, в този район то много по-често е ставало по икономически причини, тъй като не-мюсюлманите са дължали много повече данъци. Понякога в едно голямо семейство единият брат приемал исляма, за да може той да прави търговията с добива на целия род. Нерядко тези, които са приемали исляма, са си правели къщите покрай пътя, като по този начин са скривали къщите на своите роднини-християни от очите на преминаваща турска войска или бандити.
Арх. Владимирова: През Долен, както и през целия регион, векове наред са преминавали хора от много и различни краища, а жителите му са били търговци, пътували из цялата османска територия - от Египет до Виена. Така са привнесени различни архитектурни елементи. Селото е било заможно, къщите му са строени за удобство, като немалко от тях имат в приземието си отворени към чаршията големи дюкяни, с което се различават от типичните животновъдски къщи из Родопите, чиито приземия са затворени и укрепени за отбрана.
Арх. Стоянов: В края на 70-те години на миналия век, когато Долен става архитектурен резерват, държавата забранява да се строи. Но селището продължава да се развива, там живеят хора и те постепенно си оформят ново село, което е на 10 минути път нагоре от старото, но е изцяло подчинено на новият начин на мислене, с модерни сгради. Историята, битът и тяхното развитие определят развитието на едно село. В този архитектурен резерват старото село е спряло да се развива, сложена му е рамка. И нещата, които се случват там, са все по-малко свързани с бита на хората, които живеят в новата част.
- Как се открива подписът на един майстор, върху сграда след 200 - 300 години?
Арх. Стоянов: Майсторите от онова време често остават анонимни, не се подписват по градежите си. Може да се познае обаче към коя школа принадлежат. Школите са се оформяли на родов принцип. На едно място се развива даден начин на работа, което се предава от баща на син и можеш по почерка, по детайла или по начина на строеж да кажеш, че майсторите вероятно са от еди-кой си край.
- Имате ли проучена някоя интересна история или легенда за някоя от сградите в Долен?
Арх. Стоянов: Църквата, „Св. Никола", например. Според османския закон нова църква е можело да бъде построена само ако се докаже, че на същото място е имало стара църква или е било свято място. Легендата в Долен гласи, че местен чорбаджия заровил икона в една нива накрай селото, изчакал два месеца и взел да разказва как св. Богородица му била пратила съновидение за свято място наблизо. Събрал хора и в присъствието на пашата посочил мястото и изровили иконата. И само след две пътувания до Цариград и вероятно достойно количество жълтици, събрани от заможните доленци за почерпка на съответната администрация, получили султанско разрешение да изградят църквата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
