"Малко преди да завърша музикалното училище в София, ме изключиха. Като тийнейджър имах роднина, който 30 години бе лежал по лагери, но знаеше перфектен английски. И ме научи на езика, като ми разказваше живота си. Той е един от героите ми в романа "Вундеркинд". Заради тази книга доста свирих през последните години на пиано, защото всяка глава е свързана с отделна музикална пиеса." Това разказа Николай Грозни, когато бе дошъл в България за премиерата на биографичния си роман "Крака на костенурка". Томчето излиза първо в САЩ през 2008-а под знака на "Ривърхед" към "Пенгуин", а редакционната колегия на "Ню Йорк таймс" му дава отлична оценка. "Вундеркинд" също се появява първо зад океана през 2011-а ("Фрий Прес" към "Саймън&Шустър", преведен е и в Швеция, Франция и Испания), а от вчера вече е по книжарниците и у нас ("Сиела"). Произведения на Грозни са печатани в "Ню Йорк таймс", "Гардиън" и "Сиатъл ривю".
В България с рожденото си име Николай Гроздински издава сборника "Жития на безделници и пропаднали мистици", както и двата романа "Някой омагьоса битието" и "Да подремнеш в скута на голямата еднаквост".
На 18 Николай печели стипендия, за да учи музика в "Бъркли" в Бостън. После - литература в престижния щатски университет "Браун". Посоката, в която поема животът му,
скоро го изнервя
Зарязва учението прекарва четири години в Дарамсала, където е седалището на Далай Лама.
"В Щатите си дадох сметка, че нямам много време да постигна мечтите си. Неограничената свобода ме вцепеняваше. Ако искам да направя нещо с живота си, колкото и ексцентрично и абсурдно да е то, си струва да опитам. Изоставих гаджетата и музикалната теория и реших да опозная будизма. Тогава интуитивно мислех, че изборът ми е доживотен. Всъщност Дарамсала е нещо като нашия богословски университет. Обучението е 10 години с будистки текстове и много спорове и диспути. Затова перфектното владеене на тибетски е най-важното условие да те приемат", споделя Николай.
За да събере пари за път, работи какво ли не. Родителите му, лекари в София, трудно възприемат избора му. Не му пречат, но не му дават и пари за авантюрата. Отива в Тибетския духовен център в Северна Индия само с дрехите на гърба си, защото на летището в Делхи изчезва багажът му. Там си обръсва главата, 6 месеца зубри наизуст дебелите книги, облича дълга традиционна роба и дава обет за целомъдрие под името Лодро Чосанг. В Хималаите живее в колиба близо до резиденцията на Далай Лама и се заселва сред общност, непозната му, но твърде интересна - нервни монахини, властни монаси, сприхави играчи на шах, взискателни учители. И забележителни приятели като Цар от Босна, 60-годишен немец, албанец и дори българин. Те по-късно оживяват в книгите му. Грозни отива в Индия в търсене на познание, но научава, че най-добрите му учители не носят роби и не спазват специални диети. Те са тези, които също като него се борят със съмненията и не могат да приемат определена официална религия. Заедно с колоритните си приятели авторът изминава пътя до ново разбиране на себе си и мястото си в света.
Духовното му пътуване е съпроводено от мъките на всекидневието в Хималаите
плъхове, амебна дизентерия, малария
Още по-тежки са съмненията за смисъла на това да се захвърли всичко заради неясната ценност на будисткия живот. Така след дълга вътрешна борба младият монах се отказва от обета си.
"Не от разочарование, по-скоро помъдрях. Разбрах, че в крайна сметка и там светът е ненормален както навсякъде - има абсурди, сарказъм, ирония, прекалена бюрокрация, парадиране с власт. А и източната философия е несъвместима със западния манталитет. Проумях, че не мога да прекарам живота си там, въпреки че никъде не съм бил толкова щастлив, колкото в Индия. Очакванията ми за духовност бяха основани на предварително изградени стереотипи, които противоречаха на всичко истинско и реално. Трябваше да следвам сърцето си. В България при социализма беше утопия - всички обитавахме пещерата. Тъй като бяхме привикнали с тъмнината, мислехме, че едни неща са по-светли от други, а всъщност си живеехме в мрака. И може би продължаваме така. Консуматорска Америка е друга крайност, която сега вече я има и у нас", е равносметката на Грозни.
Доста години по-късно той описва всичко това в "Крака на костенурка". За заглавието го подсеща будистки текст, където се изброяват физическите белези на Буда. Той е с напълно просветлено съзнание, конусовидна глава, медоподобни нокти, кръгове по ръцете, антенка между очите. И има крака на костенурка. "В книгите си не давам отговори, само задавам въпроси. Това разочарова някои мои читатели в Америка, които са очаквали да открият мистични духовни послания, които ще разрешат всичките им проблеми", обяснява писателят.
"Вундеркинд" обаче разказва за живота на Грозни преди Индия. Макар и героят Константин да не се припокрива напълно с личността на автора, както сам признава в бележката в края на книгата.
"Вундеркинд" е дар за сетивата. Искрящата и проникновена проза на Николай Грозни се разгръща като музика, сякаш си е служил не с пишеща машина, а с роял", пише Пати Смит за романа. А Даниел Аубел от списанието за култура Transfuge допълва:
Обсебен от сакралното
романът представлява психоанализа на комунизма. Грозни, който в своите пророчески и гротескни видения понякога напомня на Гогол, описва деформирана и изкривена реалност: светът на Константин се обитава от демони."
Известно време Николай живее във Франция с втората си съпруга, американката Даниел Трусони, позната у нас с романа си "Ангелология". Избора си тогава обяснява така: "Опитах и двата полюса. Струва ми се, че Франция е нещо средно. Има го материалното, но и духовното, и красивото, което донякъде неутрализира вредите му. Затова ми хареса да се установя там. Но един ден сигурно отново ще се върна в Щатите. Имам много приятели американци." След като се разведе, Грозни изпълни намерението си. Днес живее в Америка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
