Пловдив. "Чудесата се случват!". Това са първите думи на една майка от Пловдив, чийто син проходи след близо 10 г. в инвалидна количка. Свитлана Георгиева разказва през сълзи как Николай се е изправил на крака и направил първите си стъпки няколко месеца, след като бил опериран в клиниката на фондация "Суисклиникал" в Стара Загора, учредена от тенис звездата Мануела Малеева и девера й д-р Бруно Франиер.
Ники, който през 2010-a става дете на "Българската Коледа", се бори от раждането си с церебрална парализа. Неотлъчно да него са майка му Свитлана и бащата Георги, но колкото и усилия да полагат двамата любящи родители, диагнозата е за нелечима болест. До момента, когато грижите за Ники поема д-р Франиер. Швейцарският хирург, който е световно светило в областта на ортопедията, не само дава надежда на пловдивското семейство, но и оперира Николай. Интервенцията е в края на 2012-а. Година след това чудото вече е факт - Николай ходи сам, единствено с помощта на патерици, но без да има нужда от майка си или баща си, за да се изправи. Напредва бавно, но сигурно и уверенията на Бруно Франиер са, че един ден ще ходи съвсем нормално.
Трябва само да преодолее страха от падане и тогава ще захвърли и патериците. Това обаче е психологически процес, за който има нужда от време, обяснява майката Свитлана, на която Ники дължи голяма част от прохождането си. Тя е жената, която първа чува страшната диагноза 7 месеца след раждането на сина й, но нито за миг не приема мисълта, че детето й ще остане приковано за цял живот в количката. Става личен рехабилитатор на Ники и постига много в работата с мускулите му. Благодарение на това и операцията в старозагорската клиника дава резултат.
Когато отиват в "Суисклиникал", желанието на родителите е не операция, а рехабилитация. Много преди това те са оборудвали къщата си с различни уреди, на които сами тренират мускулатурата на сина си. Нужна им е обаче и помощта на специалист рехабилитатор и точно това очакват от швейцарския доктор. Вместо това обаче той им обяснява, че може да оперира и да изправи на крака Николай. Семейството е първоначално в шок, защото дори в най-смелите си мечти не е стигало до тази мисъл. Бързо обаче дават съгласие, защото от първия миг лекарят печели доверието им. Следват 4 месеца психологическа подготовка, през която д-р Франиер изгражда нагласата у Николай, че операцията е необходима и ще бъде успешна. Казвал му: "Ти си много умен и трябва да проходиш!".
Както казал докторът, така и станало след операцията. 3 месеца след интервенцията Ники прави първите си стъпки. После с помощта на патериците започва да върши неща, които досега са били грижа на майка му. Днес дори се къпе сам. Отива на училище с такси и се връща по същия начин, но в школото се придвижва сам по кабинетите. Казва, че е много благодарен на съучениците и учителите, у които среща подкрепа и разбиране. В класа е сред най-добрите ученици, като най-много му върви литературата. Един ден щял да завърши университет с филологическа специалност. И това не е случайно, защото от малък пише стихове.
Болестта му минава в римите, които ниже върху белия лист. От години търси издател, но още не се появил човек, който да събере стиховете му в книга, макар Ники да е единственото дете поет с детска церебрална парализа. Има стотици стихотворения, а вече пише и разкази. Неговите герои и теми са от ежедневието или са плод на детските му мечти. Вместо да са пълни с тъжни чувства - заради състоянието, в което се намира малкият поет, те са жизнерадостни и светли. Оптимизмът на Ники е и тази негова черта, която много му помага да се случи чудото с прохождането.
Оттук нататък е нужна ежедневна рехабилитация за която семейството чака отговорността да поеме държавата. Всичко, което е нужно като лекарска консултация и профилактика, е поето от швейцарския лекар, който през няколко месеца приема Ники на преглед.
1 г. чака за рехабилитатор
След операцията в "Суисклиникал" Николай започва да се учи да ходи и следва държавата да поеме дълга си, който има към деца като него. До момента обаче това така и не се е случило. Ако не са ежедневните рехабилитации, за които семейството плаща по 20 лева за 30 минути, Николай щеше да се върне отново в инвалидната количка. Родителите продължават да чакат помощта, която се полага на сина им. След много усилия и месеци чакане детето им е записано в пловдивското сдружение "Различни, но равни", където Ники трябва да получи помощ от специалист. Продължава обаче да чака, защото оттам казали, че няма свободен рехабилитатор.
"Как е възможно?!", коментира майката, която е категорична, че в момента Николай има нужда и от детски психолог, тъй като е в преходна възраст и с него трябва да се работи, за да не започне да се затваря в себе си заради болестта си. "Той е умен, но все пак трябва да разговаря със специалист", казва Свитлана. Обяснява още, че от опита, който има, стигнала до извода, че ако родителите у нас не се погрижат сами за болните от церебрална парализа, няма който да им помогне. Институциите само отчитали дейност, без реално да правят нищо, като не си мръдвали пръста да направят дори минималното и да осигурят транспорт на децата инвалиди до училище и обратно до дома им.
ТАЛАНТ
Стиховете му дават криле
Николай Георгиев черпи сили от поезията. Ето и най-новото му стихотворение:
Коледа
Коледа е най-светлият празник,
когато всички се забавляват,
елхите украсяват, и се радват на живота.
Коледа е, когато ближният ти много те обича,
когато всички се даряват и имат щастие в душите,
когато душата е пълна със любов и радост
и пожелания се казват за здраве, щастие, благополучие, успех.
Защото Коледа е най-светлият празник!
Първото стихотворение, което момчето пише:
Победи
Когато всичко е загубено за тебе,
не се отказвай! Звезда създай,
за да те води, за да ти показва пътя,
по който ще тръгнеш към победата.
Слънце направи, за да ти свети в тъмнината.
Не се отказвай никога! Единствено така ще победиш!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
