Преди 3 г. "Стандарт" разказа историята на момчето от Пловдив Николай Георгиев, който от раждането си се бори с детската церебрална парализа. Оттогава вестникът писа още няколко пъти за Ники, тъй като той не спира да изненадва със силата на духа си, която му помага в битката с коварната болест. Преди няколко месеца Николай постигна поредната победа над церебралната парализа, като след успешна операция в клиниката на Мануела Малеева в Стара Загора се изправи на крака и проходи. 10 г. преди това е можел само да лази, а навън е излизал единствено в инвалидната количка или носен на ръце от родителите си Свитлана и Георги Георгиеви. Чудото се случва в голяма степен и благодарение на таланта, който притежава момчето - да пише стихове. Дарбата му помогна да стане преди това и едно от децата на "Българската Коледа". Тогава бе забелязан от много хора, които отвориха сърцата и портмонетата си, за да му помогнат.
"Воюваме с болестта всеки божи ден", споделя майката на Николай - Свитлана Георгиева, която е посветила живота си само на едно - Ники да оздравее. Същата мисия имат таткото Георги и сестра му Юлиана, която е с 10 г. по-голяма. Момчето се ражда с детската церебрална парализа, но въпреки това родителите му смятат, че то има късмет, тъй като мозъкът му не е засегнат от болестта. Николай избързва да се появи на бял свят и се ражда в седмия месец, което налага оставането му в кувьоз в продължение на 2 пълни месеца, преди да започне да диша самостоятелно и да наддаде на тегло. Връщайки се в годините назад, днес майка му смята, че
диагнозата се дължи на лекарска грешка
но не иска да говори за това, защото не може да върне времето. Истината за болестта на детето двамата с Георги научават чак когато Ники е на 7 месеца. Оттогава воюват с нея ежедневно. "Ако се допусне дори един ден без упражнения, все едно сме изтървали цял месец", казва самият Николай, който вече е на 13 г.
Макар и болно, момчето расте изключително умно и емоционално. Със свои средства преди време родителите му купуват уреди за рехабилитация, на които Ники ежедневно тренира мускулите си. Междувременно преминава и през курс с аминокиселини и липиди, които са го спасили да не развие епилепсия. Започва и упорита рехабилитация по 4 пъти на ден. Ходи на плуване и езда. За по-голямата част от терапията плащат майката и бащата, но и не малко хора им помагат. "До 7-годишна възраст само лазеше и изобщо не можеше да си свива краката. Носила съм го на ръце през всичките тези години", спомня си Свитлана. Днес Николай вече крачи сам. Макар и с чужда помощ, излиза на разходка и
може да извърви и цял километър пеша
в компанията на кака си Юлиана. Чудото е факт благодарение на златните ръце на швейцарския хирург д-р Бруно Франиер, който е девер на тенис звездата Мануела Малеева. Швейцарският хирург, който е световно светило в областта на ортопедията, не само дава надежда на пловдивското семейство, но и оперира Николай. Интервенцията е в края на 2012-а в "Суисклиникал" в Стара Загора. Година след това чудото вече е факт - Николай ходи сам, единствено с помощта на патерици, но без да има нужда от майка си, баща си или сестра си, за да се изправи. Напредва бавно, но сигурно и уверенията на Бруно Франиер са, че един ден ще ходи съвсем нормално. Трябва само да преодолее страха от падане и тогава ще захвърли и патериците. Това обаче е психологически процес, за който има нужда от време, обяснява майката Свитлана, която през годините става личен рехабилитатор на Николай. Когато отиват в Стара Загора, благодарение на фондацията на Малеева, желанието на родителите е не операция, а рехабилитация и точно това очакват от швейцарския доктор. Вместо това обаче Бруно Франиер им обяснява, че може да оперира и да изправи на крака Николай. Семейството е първоначално в шок, защото дори в най-смелите си мечти не е стигало до тази мисъл. Бързо обаче дават съгласие, защото от първия миг лекарят печели доверието им. Следват 4 месеца психологическа подготовка, през която д-р Франиер изгражда нагласата у Николай, че операцията е необходима и ще бъде успешна. Казвал му:
Ти си много умен и трябва да проходиш!
Както казал докторът, така и станало след операцията. 3 месеца след интервенцията Ники прави първите си стъпки. После с помощта на патериците започва да върши неща, които досега са били грижа на майка му. Днес дори се къпе сам. Отива на училище с такси и се връща по същия начин, но в школото се придвижва сам по кабинетите. "Трудно му е, разбира се, но най-вече защото има страх да не падне", издават мама и тати. Но са безкрайно щастливи - напук на болестта, момчето им е много интелигентно дете. В момента учи в седми клас в елитното пловдивско СОУ "Патриарх Евтимий". Успехът му е висок, а най-голямата му страст е литературата. Най-вече поезията. Сам признава, че стиховете винаги са били най-силното му оръжие срещу болестта. И освен че мечтае един ден да хвърли патериците, Николай се надява да издаде сборник със своите стихотворения. Ще помести вътре и разкази, тъй като напоследък е започнал да прави и първите си стъпки в прозата.
Депутати му подават ръка за рехабилитация
От 1 април Николай ще посещава новия Център за рехабилитация в УМБАЛ "Св. Георги". И тук съдбата си знае работата, защото Ники е един от талантливите малчугани, които представят своето творчество по време на акцията за набиране на средства за изграждане на рехабилитационния център. Той е първият, който чете стихове на благотворителната вечер в галерия "Жорж Папазов" в Пловдив, когато е оповестена идеята за създаване на здравния център и нуждата от средства за изграждането му. Той вече работи, а с помощта на двама депутати социалисти от Пловдив - Захари Георгиев и д-р Красимир Мурджев, Ники е вече в списъка с пациентите за рехабилитация. Освен това народните представители са осигурили и безплатен транспорт за момчето до болницата и после обратно до дома му.
Търси издател
Ники се лекува благодарение на белия лист. По-голямата част от стиховете и разказите му са посветени именно на болестта, но не са песимистични. Личи си по заглавията им - "Победи", "Искра", "Слънчев лъч", "Небе", "Светла душа". Неговите герои и теми са от ежедневието или са плод на детските му мечти. Вместо да са пълни с тъжни чувства - заради състоянието, в което се намира малкият поет, те са жизнерадостни и светли. Оптимизмът на Ники е и тази негова черта, която много му помага да се случи чудото с прохождането. "Ники е единственото дете с церебрална парализа, което пише стихове", обяснява майка му. Затова се надява да се намери издател за творбите на малкия й син. Вярва, че това ще му даде страхотен стимул да се бори и занапред. Пък и ще обогати биографията му и ще му помогне да сбъдне мечтите си - да влезе в университет, да се занимава с литература сериозно.
Ето и едно от последните стихотворения на Ники:
"Свобода"
Николай Георгиев
Чувстваш, че летиш като птица в небето,
радваш се на хубавите дни.
Свободен си като конете,
които тичат на воля в полето.
Нищо няма да те спре
и няма да те разубеди, че си свободен.
Постигаш целите си,
превръщаш мечтите в реалност
и не спираш да вярваш и побеждаваш,
затова продължаваш да бъдеш свободен!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
