Суверенитетът в наше време е въпрос на жизнен стандарт
В България всички значими събития стават през деветия месец на годината. Историците твърдят, че първото точно сведение за договора между хан Аспарух и Византия е от септември 681 г. През същия месец на 1885 г. се извършва Съединението, пак тогава през 1923 г. е провокираният от Коминтерна метеж, завършил успешно на 9 септември 1944 г.
В тази върволица от съдбовни дати Денят на Независимостта е най-безличен и чужд в общественото съзнание. И продължава да бъде чисто казионно мероприятие, сведено до издигане на знамето и до кратки измъчени речи на кметове и депутати. Не само защото 22 септември бе напълно игнориран в продължение на 45 години (как така ще хвалим монарх и буржоазни партии!). Но и защото в събитието липсват тъй любимите на всички балкански народи стрелба, кръв и героизъм.
Това е едната страна за всеобщата липса за усещане на днешния ден като празник. Утре отново върху историческите камъни на Царевец актьори, дегизирани като цар Фердинанд, премиера Александър Малинов, министри и генерали ще възпроизведат церемонията по обявяването на българската независимост преди 103 години. Политиците няма да пропуснат да експлоатират датата за старт на предизборната кампания, произнасяйки нравоучителни речи за единението на нацията в подобни върхови моменти. Историците на свой ред ще напомнят за пореден път, че
обявяването на васалното Княжество България за суверенно царство не е било само формален акт
А народът ще се отдаде на удоволствията на оформилата се четиридневна миниваканция, ще стяга бъчвите за чудесната тази година реколта от грозде, ще пече чушки и ще затваря бурканите със зимнина. И само шепа пенсионери и докарани под строй чиновници ще осигурят рехавата публика, която да изслуша протоколните слова на кметовете по места.
Причината за тази казионна скука далеч не се крие само в това, че по куп причини датата 22 септември така и не можа да се утвърди в празничния календар на българина.
Днес нацията ни просто е объркана на тема суверенитет, независимост, история. След като живя десетилетия под диктата на Москва, чийто лидер Леонид Брежнев неофициално бе провъзгласил доктрината за "ограничения суверенитет" на съветските сателити, днес България трябва да се съобразява с предписанията на Брюксел. Другата, по-главна причина за равнодушието на хората към историческите дати и събития от нашето минало, колкото и славни да са те, е всеобхватният песимизъм, обзел българското общество. А в конкретния случай - все по-упоритите внушения, витаещи в общественото пространство, че България никога не е била истински суверенна държава - и преди 1944 г., и при комунистическото управление, и днес като член на ЕС и НАТО. И че такава е предопределената ни историческа участ.
Може да се дискутира надълго и широко доколко и от кого сме били зависими до 1944 г. Но не в това е сега въпросът. Още повече че понятието суверенитет е доста относително от формална гледна точка. Която и да е държава членка на ЕС е по-малко "независима" от Канада, Австралия или Нова Зеландия. Които все още са управлявани, макар и символично, от генерал-губернаторите, назначени от Нейно величество Елизабет II.
Всичко това
обаче не може
да бъде повод
за песимизъм
Или за национално пораженство, скрито зад оправданието: "Ама такива са изискванията на Брюксел!".
Днес традиционните понятия за суверенитет имат други измерения. Един от любимите лозунги на бившия вече кубински лидер Фидел Кастро гласи: "Нашата революция започва отново всяка година на 1 януари!" (б.р. - на 1 януари 1959 година Кастро и привържениците му вземат властта в Куба).
Тази иначе чисто митингаджийска фраза всъщност съдържа желязна логика.
Независимостта на една държава не е празник, изчерпващ се с една патетична прокламация, с военен парад и задължителния след него банкет. Тя е къртовски ежедневен труд, за който трябва да бъде готов всеки политик, поел отговорността да управлява страната си. Тя е нещо, което се отстоява всеки Божи ден. Така, както са я подготвили и отстояли българските държавници преди 107 години.
И това е възможно дори в рамките на ЕС, стига да има нужната политическа воля. Както, разбира се, и визия за стратегическите цели на държавата. Воля и визия не само от страна на управляващите, но и на цялата нация.
Вече доста страни от ЕС дават пример за това - гърци и унгарци, поляци и чехи. Така че нека евроскептиците - или просто безволевите политици - да спрат да ни внушават, че членството в ЕС ни прави някакви безропотни васали.
Може да отстояваме своите интереси и за Шенген, и за еврото, и за бюджетния дефицит, и за бежанските квоти. Пък дори и за това, какви и с какво натоварени самолети да прелитат над страната ни.
София също има право на вето в Брюксел
Това е едната страна на въпроса. Другата, по-страшна причина за равнодушието на хората към историческите дати и събития от нашето минало, колкото и славни да са те, е всеобхватният песимизъм, обзел българското общество.
Песимизъм, че може нещо добро да се случи, че може най-сетне да се изтръгнем от дъното на Европа и да заприличаме малко от малко на "бяла" държава. Затова все повече хора посрещнат с насмешка и най-пламенните речи, и най-убедителните писания на тема история: "Какво ни грее днес колко сме били велики! И кога точно е основана българската държава - преди 1300 или преди 1500 години? Ако ще да са и 2500! Едни словенци, които имат държава едва от 20 години, живеят поне два пъти по-добре от нас!", роптаят мнозинството българи.
Обикновеният човек е горд с държавата си, ако тя му осигурява неговата лична независимост. Която е съчетание от достойни доходи, справедливи закони и спокоен живот. Докато не се случи това, и Денят на Независимостта, и другите ни празници ще останат бутафорни клоунади.
В които не вярват дори организаторите им.
Фердинанд се крие в тоалетната на влака
От великото до смешното има само една крачка, е казал някога Наполеон. Любителите на исторически пикантерии знаят как Фердинанд, пътуващ с влак от Виена до Будапеща, където го чака яхтата му, на всяка гара се крие в тоалетната на вагона. Та да не би случайно престарелият Франц-Йосиф да е размислил и да спре подготвяното обявяване на независимостта с някоя телеграма. Но в крайна сметка целта оправдава средствата. В такива случаи и смешното може да стане наистина голямо. Щом става въпрос за националната съдба.
Интересен момент е и самото признаване на тази титла, равна на императорската, от страна на Русия и лично на император Николай Втори, който е бил направо бесен, че владетелят на малка България също е цар. Когато през 1910 г. Фердинанд е на официално посещение в Санкт Петербург, там през зъби изтрайват церемонията по посрещането му. Но няма как - Русия вече кове Балканския съюз, насочен не само против Турция, но и против Австро-Унгария.
Документът
Манифест към българския народ
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването и? Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: '[Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
ЕДНО КЪМ ЕДНО
Моско Москов (1862-1947) е български писател, драматург, преводач, публицист, литературен историк и фолклорист. Завършва семинария в Петропавловския манастир и в град Одеса, след което учи литература в Женева (до 1890) . Автор на множество повести, разкази, стихотворения, поеми, драми. Преводач и съставител на редица книги, активен сътрудник на голям брой периодични издания. Умира на 12 февруари 1947 година. Ето неговите спомени за Деня на Независимостта - 22 септември (5 октомври) 1908.
Князът стъпи на стола
и благодари на всички
Провъзгласяване на независимостта ни. Сутринта отидох на училището, ученици и учители по улиците. Иде съобщение от управителя да отидат учителите на гарата да срещнем княза. Отиваме и чакаме на гарата до 11 часа. Там беше окр. управител М. Радославов, кметът Вителов, комендантът и др. официални лица. Дойде една само машина (локомотив) и съобщи, че князът чака на спирката в Долна махала. Тутакси всички тръгнаха, кой пеши, кой с файтон. В това време князът слезнал на спирката и с адютанта си отишли пеша до черковата "Св. Четиридесет" и се разходили из двора, и дори седнал на двора.
Пристигнали сетне министрите и управителят, и кметът. Той навярно си мислел сам какво ще стане. Влизат в черкова "Св. Четиридесет" и след като..., той [Фердинанд] от трона си прочете манифеста... Малинов доста развълнувано каза да се именува [князът ] "светлий цар".
Сетне отидоха в черковата митрополитска [Се. Петър и Павел "]. След това цар Фердинанд и министрите дойдоха на Хисаря [Царевец]..., гдето имаше една малка построена барака, окичена със зеленина. Влезна Фердинанд и министрите.
След това Малинов прочете пред народа манифеста. Вителов, кметът, каза, че е велик акта и царят ще намери подкрепа у народа. Князът стъпи на стола и каза, че благодари на търновчани за всичко и че обичта на търновци му е много скъпа. След това се отместиха по дуварите към изток и местният фотограф ги сне."
Дялат бял лъв от арбанашки
камък за 10-годишнината
Вестник "Военни известия" отделя подобаващо място на събитието във Велико Търново. Ето част от статията по този повод: "По случай провъзгласяването на независимостта в тържествата взеха живо участие и квартируващите в този град 18 Етърски и 20 Добружански на Н.Ц.В. полкове". Двадесет и четири поборници от Бяла черква, пазейки възрожденските идеали на Априлското въстание, изпращат телеграма: "Ние, живите поборници от въстаническата чета, която през 1876 г. се бори при Дряновския монастир с Фазлъ паша за отечествената свобода, днес сме в неописуема радост, загдето доживяхме да видим осъществен нашия скъп идеал: пълна независимост на отечеството ни. Да живее и напредва свободна и независима България".
Пет години след обявяването на Независимостта признателни търновци издигат малък паметник-пирамида, която отгоре завършва с кръст. Този паметник е премахнат през 1952 година. Запазени от него са само няколко снимки в архива на Леон Филипов.
За десетгодишнината от паметното събитие на входа на крепостта Царевец е поставена скулптура на лъв. Направена е от бял арбанашки камък, дялан пред чашмата Каменец до село Арбанаси. Проектът на скулптурата е на учителя по рисуване Димитър Багрилов. По пътя от гара Търново към хълма Света гора на скалите е бил издълбан паметен текст, отбелязващ Деня на Независимостта. Този паметен знак, за разлика от пирамидата и лъва, остана невъзстановен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
