5000 души се включиха в похода на мира
Още 175 жертви от клането ще бъдат положени в гроб
Останките на 175 жертви на клането в Сребреница ще бъдат погребани днес в мемориалния комплекс "Поточари" близо до босненския град. Всяка година в гроб се полагат разпознати жертви от събитията през 1995 г. Точният брой на загиналите е 8372, като досега са погребани 6066. Най-младата жертва, която ще бъде погребана днес, е момче, което по време на клането е било на 14 години, уточни говорителката на босненския Институт за изчезналите лица Лейла Ченгич. Сред идентифицираните жертви има 13 непълнолетни момчета между 15 и 17 г.
Масовите погребения се извършват всяка година на 11 юли в Сребреница. Към траурната церемония се присъединяват и участниците в Похода на мира, които извървяват в продължение на няколко дни обратния път на бягащите от клането преди 19 години. Тази година в 110-километровия поход, който тръгна във вторник от босненското село Незук и ще приключи днес в Сребреница, се включиха 5000 души. "Около 80 на сто от участниците в похода са между 15 и 30 години. Правим го заради младите, за да не се забравя случилото се в Сребреница", уточни пред АФП един от участниците. По думите му с похода се изпраща мирно послание към света и призив за извличане на поука от случилото се.
11 юли 1995 г. На този ден започва едноседмичната кампания за етническо прочистване на босненски мюсюлмани в Сребреница. Градът се намира под протектората на ООН и е обявен за зона за сигурност. Армията на босненските сърби обаче нахлува в мюсюлманския анклав и извършва масово клане. Над 8000 души (предимно мъже и момчета) загиват или изчезват, други 25-30 хиляди, основно жени и деца, са депортирани. 15 000 души, намиращи се на територията на Сребреница, успяват да се спасят преди това.
Клането се определя като най-голямото престъпление и нарушаване на човешките права в Европа след Втората световна война. Международният трибунал за военни престъпления в Хага постановява, че масовото унищожаване на мюсюлманите е геноцид. За директно отговорни са смятани бившият политически и военен лидер на босненските сърби Радован Караджич и генерал Ратко Младич, който сега е в затвора в Хага.
През януари 2009-а Европейският парламент обяви 11 юли за ден за възпоминание на жертвите в Сребреница.
Без кървавите уроци от миналото няма добро бъдеще
Мунира Субашич е председател на асоциация "Майките от Сребреница", която обединява роднини на загиналите при клането през 1995 г. "Стандарт" се свърза с нея по повод 19-годишнината от геноцида.
- Госпожо Субашич, 19 години след геноцида в Сребреница намерихте ли утеха или все още чувствате силна болка?
- 19 години по-късно не всички престъпници са изправени пред правосъдието. Онези, които извършиха геноцида, продължават да отричат, че са го направили. Те не са се променили. Такива като Ратко Младич, Радован Караджич и много други се изживяват като герои. След 19 години ние продължаваме да търсим справедливост. Всяка майка има право да знае истината и всяко дете трябва да знае какво се е случило с родителите му. Всеки има право на живот. Децата бяха избити пред очите на майките от Сребреница. Ние родихме здрави деца, а сега намираме останките им в окаяно състояние. Убийците им продължиха да извършват престъпления и след смъртта им, като криеха и повреждаха доказателствата за извършените зверства. Единственото, което искаме сега, е да погребем останките на убитите ни роднини.
- Открихте ли останките на избитите ви 22-ма роднини?
- Не на всички, но вярвам, че с помощта на добри хора ще го направя. Миналата година погребах сина си. Положих в гроб две малки негови костици, които бяха открити в два различни масови гроба, намиращи се на разстояние от 25 км. През 2004 г. открих останките на съпруга ми. Знаете ли, през 1995 г. в Поточари убийците ми отнеха със сила сина. Убиха приятелите ми, съседите ми, а по това време Европа ги подкрепяше. Избиха толкова много инженери, доктори, а на нас, майките, отнеха правото да възпитаваме децата си. Сега водим много труден живот. Като майки обаче се гордеем с децата си и Европа, и светът може да научи много от нас.
- Намерихте ли отговор на въпроса "Защо се случи това"?
- Не. Европа и светът искаха да ни изгонят от това място и на основите на едно голямо престъпление да създадат Велика Сърбия. Проектът е дело на бившата Академия на науките в Белград.
- Мразите ли сърбите?
- Не. Не изпитвам омраза към тях. Имам приятели сърби, хървати и евреи. Многообразието е богатството на човечеството. Омразата е болестно състояние. Никой не печели, когато мрази. Изпитвам любов. Обичам страната си и искам тя да върви към по-добро. Не искам светът да се крепи на омраза, бих искала аз да създам по-добър свят.
- Какво е посланието ви към света?
- Бих искала да се обърна към всички майки. Раждайте здрави деца, вие имате право да ги отглеждате. Възпитавайте ги така, че да зачитат живота на останалите. На Европа ще кажа да се грижи за малцинствата, защото и евреи, и мюсюлмани са ставали жертва на геноцид на нейна територия.
- Какво символизира за Босна днешната дата 11 юли?
- Това е дата, за която трябва целият свят да знае какво се е случило. Хората трябва да се учат от миналото, за да създадат едно по-добро бъдеще.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
