Защо 21 май се свързва с нестинарството при положение, че на тази дата почитаме светците император Константин Велики и неговата майка Елена. Какво общо имат християнски светци с един езически ритуал, който никога не е признат от църквата – нестинарството?
Легендата за нестинарството гласи, че някога в село Българи е имало огромен пожар, който бил предизвикан от турците и обхванал дори местния селски параклис. Виждайки това, една възрастна жена влязла боса в горящия храм, стъпвайки по горещи дъски и въглени, и спасила единствената оцеляла икона, тази на Св. Св. Константин и Елена. Тя излязла от горящата сграда без никакви изгаряния. Именно за това село Българи се смята за център на обичая нестинарство.
Какво представлява нестинарството?
В миналото, обичаят е бил практикуван предимно в селата Българи и Кости в Странджа планина, която е известна със своята мистика. Нестинарството се практикува в още няколко страни – Гърция, има данни за древни хора в Италия, които са ходели по нажежени въглени. Ритуалът е съществувал и в Китай, Япония, както и при някои арабски племена в Алжир и Мароко. Изкуството да се ходи по жарава са владеели и шамани в Мала Азия, Сибир, Африка, Америка и дори на някои острови в Тихия океан.
Първото известно свидетелство за практикуването на мистериозния обичай у нас е публикувано през 1866 г. от самия Петко Славейков, а първото проучване е направено няколко години по-късно през 1873 г. Има твърдения, че това е част от много древен езически култ към бог Дионисий. Разбира се, това е само една от версиите на историците.
В основата на този мистичен ритуал стои танцът с боси ходила върху много гореща жарава. Това по своята същност се извършва на 3 срещу 4 юни, когато по стар стил е било честването на двамата светци. В наши дни денят на светците Елена и Константин е 21 май, но самият нестинарски танц продължава да се прави на 3 юни.
За да се изпълни този езически ритуал, подготовката започва още в ранни зори.
Задължително е т.нар. „обличане“ на нестинарските икони. Слага се предварително подготвен, ярко червен плат, който е обшит със стари сребърни пари и украсен с различни цветя. Провежда се шествие из цялото селото, а иконите се носят към аязмото от трима младежи. Ритуалът е наистина много интересен и всеки, който има възможност трябва да го посети поне веднъж в живота си.
Това е един много явен пример за това как християнство и езичество продължават да съществуват заедно. Защото танцът върху жарава е бил известен още на траките, които по този начин изпълнявали различни ритуали. А от времето на християнството, нестинарите държат високо в ръцете си иконата на Св. св. Константин и Елена
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
