След 5 дни Слави Бинев ще навърши 50 години. Обичайно у достигналите тази достолепна възраст се отприщва склонност към покой, уклон към назидание на останалите и желание да подредиш живота си. Не и Слави Бинев. И навръх юбилея си на 10 декември той отново е в действие и за пореден път ще посрещне свой рожден ден на път. Слави Бинев е нестандартен политик не само за нашите географски ширини. И заради миналото си на спортист и предприемач, и заради факта, че говори 5 езика и влиза в политиката, без да е преминал някоя партийна школа и бавно и с компромиси да е катерил кариерната стълбичка. "Аз съм дете на бизнеса, не на политиката", обича да казва той. Стартът му е летящ - през 2007 г. става евродепутат, а впоследствие е преизбран. В Европарламента той не е безгласна буква, а по време на втория си мандат е най-високопоставеният българин в него като зам.-председател на групата на евроскептиците. Оставяйки верен на спортаq става член, а по-късно и председател на Европейската група по Интерспорт. Интересите му отново са извън познатите коловози - член е на делегациите с Централна Америка, Южна Азия и Африка. Така той продължава да поддържа приятелствата си с високопоставени политици от Малдивите, Сейшелите, включително и Южна Корея, които датират доста преди това. През 2000 г. дори става съдружник с легендарния Джордж Харисън от Бийтълс на Сейшелите. След това вече няма премиер или президент от тези страни, който да не го познава. Силни са контактите му с Марин льо Пен от френския Национален фронт и Найджъл Фараж от британската Партия на независимостта. Всъщност приятелството му с Фараж отново е доказателство, че Бинев не се страхува от конфликти - докато в България масово се възмущаваха от антибългарската риторика на британския националист, българинът го покани у нас и публично го защити с аргумента, че тезите на Фараж са верни, а управляващите трябва да подобрят условията на живот, така че българите да не емигрират и да не търсят щастието си извън страната.
Битките са неизменна част от неговия живот. Още от битността му на "нощен кмет" на София. Негови бяха най-култовите заведения през 90-те - БИАД, "При кмета", "Библиотеката", "Дали", "Дъблин", "Дъ плейс" и още много други заведения и кафенета. Тогава инвестиционната компания, която ръководи влизат е в топ 30 в класацията за бизнес в България, като всъщност нощният живот беше малка част от предприемачеството му, то включваше услуги, строителство, финанси и много други. Те формираха лайф стайла на България, а това, което се прави сега, копира и развива старите идеи на Бинев. С днешна дата той скромно заявява: "Всеки млад човек иска да бъде крал на нощта". Е, той успя! Но покрай успешния бизнес, от който тръгва първият му милион, успя да влезе и в битки със силните на деня. А тогава това бяха мутрите. Влизал е в сблъсъци с Георги Илиев, Маргините, Димитър Джамов, Димата Руснака и още много други. И това във времето, в което малцина се осмеляваха да изговарят публично имената им. "Всеки, който държи на себе си, нямаше как в онова време да не попадне в такива конфликти. Губел съм битки, но никога не съм обръщал гръб. Посрещал съм всичко, което ми се е случвало, с достойнство", такава е равносметката на Бинев през 2015-та. Но не остава само в забавно-спортно-криминалния екшън. Той е сред създателите на асоциация "Защита", учредена официално със заявката да се противопостави на охранителните фирми у нас. Така Бинев освен милионер, ръководещ един от най-успешните бизнеси у нас, е от малцината български политици, които захранват държавната хазна, плащайки и отчитайки всички данъци и такси до ден днешен.
Малко преди да влезе в ЕП, Бинев разлюля държавата с обявяването му за архонт във Ватикана. Стигна се до раздор в Българската православна църква и дипломатически реакции. Бинев обаче не обръща внимание на критиките и както винаги го прави с достойнство, без да направа титлата си в очите на хората. Това беше първият знак, че "нощният кмет" се готви за радикална промяна в живота си - влизането в политиката през ЕП. След два успешни мандата той не се побоя да направи друг рязък завой - раздялата със Сидеров. Дипломатично премълча причините за решението си, но понесе последствията - създаде своя собствена партия ГОРД, поведе собствена война с Бойко Борисов, медийната цензура и корупцията, а накрая успешно вля формацията в НФСБ и като част от Патриотичния фронт влезе в 43-то НС. За да подхване нова битка. Явно му е карма - избирането му за председател на Комисията по култура и медии предизвика протести сред културните дейци. Бинев подозираше задкулисни игри и страх, че ще разкрие нелицеприятни истини и схеми за ограбване труда на творците. След месец изморителна война той подаде оставка, но го направи с присъщия си драматизъм. "Кофите с помия дойдоха малко в повече дори и на човек като мен, който може да носи. Мафията не можа да ме убие, но културата и медиите могат да пият вино от моя череп", каза той, докато обявяваше решението си. Тогава каза още нещо, на което не обърнахме внимание, но комай се оказа пророческо изявление: "Когато човек прави две-три крачки назад, нему се присмивайте, може да се засилва". Бинев се "засили" като председател на подкомисията по усвояване на европейски средства и контрол на европейските фондове. Председател е на групата за приятелство с Република Корея и вицепрезидент на Комисията по европейски въпроси. Не крие обаче разочарованието си от дребнотемието в родния парламент. И има защо, тъй като всички надигат глас за липсата на административен капацитет, но никой не прибягва до неговата компетентност, трупана дълги години житейски и професионално. Характерната нашенска черта, че ако някой е по-добър и можещ от нас в нещо, неизменно трябва да бъде избягван и даже дискредитиран заради качествата си.
Което пък предвещава, че политическите завои в кариерата му тепърва предстоят.
В личния си живот е пълна противоположност на публичния си образ. Той е фин и обран, дипломатичен, премерен в думите, спокоен. Имаш чувството, че не доизказва нещо и се опитва да скрие колко много е чел. Понякога мисълта му тече по-бързо от речта. Фамилната интелектуална закалка явно е оставила следа. Малцина знаят, че дядо му е детски писател, баща му - инженер химик, майка му е журналистка. Завършил е столичната 9-та френска гимназия, спортна журналистика в НСА, а в момента защитава докторантура в Института по психология по БАН. Сигурно родителите му биха били щастливи сега - Бинев никога не е крил, че майка му тежко преживяла решението му да стане спортист. И там е повече от успешен - бил е европейски шампион по таекуондо, а по-късно и треньор на националния отбор, бил е вицепрезидент на федерацията и член на Изпълнителния комитет на БОК.
Нестандартно е и семейството му - Бинев има 5 деца и едно внуче. Ако всички политици бяха последвали примера му, вместо само да говорят за демографската криза, може би нямаше да е и толкова голям проблемът. Единственият му син - Калоян, следва неговия път и вече е в европейския шампион за младежи и току-що навършил 17 год. вече е в европейския елит за мъже в таекуондото, Две от дъщерите му - Мирослава и Елена, пък щурмуват върховете в художествената гимнастика, като Елена вече е вице олимпийска шампионка на игрите в Нанджин. Тъстът му пък, Йордан Ангелов, е вице олимпийски шампион по волейбол. Биневи често се шегуват, че ако нямаш поне европейска титла, нямаш място на семейната маса. Бинев твърди, че спортът е много важен, защото възпитава самодисциплина, развива характера и подготвя за успешен старт в живота. "Търсил съм своя път, това се опитвам да обясня и на децата си - че всеки трябва да намери мястото си сам".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
