От вчера лятото вече официално настъпи, а с него и мечтите и въжделенията ни за ваканция. За повечето от нас лятната почивка е свързана винаги с Голямата вода, както индианците наричали някога морето. Българското черноморие предлага доста разнообразни места за почивка – от палаткови лагери до петзвездни хотели. Хубавото на нашето родно море е, че то не предлага само излъскани и нови сгради на пет метра от брега. В черноморските градчета има букет от история, вяра и красота. Нещо, което е от изключителна важност за добрата и пълноценна почивка.
Само на трийсет километра северно от Бургас картината на монотонния пясъчен бряг внезапно се нарушава от остров. Едва когато човек наближи мястото, ще види, че широк няколко метра провлак свързва тези 300 декара насред морето с континента.
Дорийците се заселили на полуострова 620 г. пр. Хр.
Месамбрия Понтика, наречен по-късно Месамбрия, а след това - Несебър, е населен преди хилядолетия - още в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия", което означава „град на Мелса", легендарния основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове. Според данни от древността, легендарният автор на басни Езоп е роден в Месамбрия около 620 г. пр. н.е. и е от тракийски произход.
В края на 6 век пр. Хр. пристигат първите елински заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, обгражда се с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. Развиват се и редица занаяти – основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр. Хр., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век той става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така, както е и в Константинопол.
Първият български управител бил кавхан Иртаис
Първият български управител на Несебър е бил кавхан Иртаис, а последният е носил царското име Калоян. На една запазена икона четем името на цар Иван Александър.
След като Източната Римска империя отстъпва областта Загоре на България в началото на VIII век, Месемврия остава в границите на империята, но постепенно запада, изместена от новосъздаденото пристанище Порос при днешното село Дебелт. Градът за пръв път става част от българската държава през 812 г., когато хан Крум го щурмува, завладява и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на цар Симеон Велики.
През 12 и 13 в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от река Дунав. Строят се и се стенописват църквите „Св. Стефан" (11 в.) и „Св. Йоан Кръстител" (11 в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от 13 – 14 в.
В продължение на 62 години - от 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите "Св. Параскева (13 в.), „Св. Теодор" (XIV в.), „Св. Архангели Михаил и Гавраил" (14 в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и други градове.
Превзели го рицарите на граф Амедео ди Савоя
След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г., по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет при цар Иван Александър. През 1366 г. Несебър е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император.
Несебър е нападнат и разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол. През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. Паисий Хилендарски споменава града през 1762 в своята „История славянобългарска", като го нарича Замория.
Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18 – 19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми. При създаването на Българската екзархия през 1870 г. Несебър не е включен в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци. Обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
През ноември 2010 г. част от населението на града протестира срещу решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за премахване на няколко незаконни постройки. Едновременно с това е подета и подписка за изключването на Стария Несебър от списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. Впоследствие подписката не е внесена до нито една официална институция.
Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата част, е дълъг около 400 метра. По средата му се намира старата мелница, която е туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница, която сега е вградена в хотел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
