"Непознатият Йовков" ще "буди" и българите в чужбина. Изложбата с архива на писателя да тръгне на "турне" зад граница - това е една от идеите на Българския медиен съюз (БМС), които организират кампанията. Зала в НДК, посветена на будителите, е другата голяма кауза на издателите. А през декември в Двореца на културата ще се открие и изложбата, посветена на Йордан Йовков. В събота, навръх 133-ия му юбилей, в родната му Жеравна, на една маса седнаха министрите на културата и образованието д-р Петър Стоянович и проф. Анелия Клисарова, депутатите Деян Дечев и Десислава Танева, шефът на Държавна агенция "Архиви" Иван Комитски, писателите акад. Антон Дончев и Любомир Котев, внукът на големия разказвач Боян Попов, главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова, първият зам. главен редактор на в. "Преса" Валерия Велева, изп. директор на БМС Гриша Камбуров и кметът на Йовковото село Иван Димитров. Дискусията организираха БМС, Министерство на културата и ДА "Архиви", които дариха на Жеравна кръщелното свидетелство на Йовков, страници от ръкописите на драмите "Албена" и "Боряна" и непоказвани снимки със съпругата му Деспина.
Биографична книга, в която са събрани писмата на Йордан Йовков, готви "Стандарт". "Амбицията ни е да публикуваме цялата му кореспонденция, която смятам, че има своето съвременно звучене", заяви на дискусията в Жеравна главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова. И припомни, че във вестника вече стартира ежегоден конкурс за млади таланти на тема "Бялата лястовица". "В дните на разединение ние, медиите, в рамките на Българския медиен съюз (БМС), се обединяваме в името на българското да покажем новите будители на България. Определено Йордан Йовков е един от тях", категорична бе Бозукова. "Той може да бъде душевен лечител на нацията и да се окаже първият най-лесен обединител", подчерта и културният министър д-р Петър Стоянович. "Ние израснахме с разказите на Йовков, нашите деца пак четат тези разкази, трябва да ги четат и нашите внуци", заяви пък образователният министър проф. Анелия Клисарова.
Навръх 133-ата годишнина на Йовков в Жеравна бе празник на таланта. През 20-ина метра имаше възпитаници от Националното музикално училище в Котел, които пееха, свиреха и танцуваха. Връстниците им от Националната художествена гимназия в Сливен пък правеха илюстрации по мотиви от разкази на Йовков. Те се водиха от директорката на гимназията Пенка Кушкиева. Министър, който на път за Жеравна се забави във фолклорното училище в Котел, получи в дар илюстрация от Станимира. Проф. Клисарова пък си избра илюстрация на талантливата Дарина.
В къщата музей на Йордан Йовков се разбра, че от 30 г. министър на културата не е стъпвал в родния дом на писателя. Призна го уредникът Веселин Няголов, който бе особено щастлив, защото сред дарението от архива на Йовков е открил писма на своя дядо Васил до големия писател. "Оказа се, че моят дядо му е давал много информация. Самият писател е искал подробности за живота в Жеравна, която е напуснал едва 10-годишен. Двамата са родени в една и съща година и са израснали заедно", сподели Веселин.
На дискусията, разбира се, бе и "виновникът" за оформянето на архива на Йовков - внукът му Боян Попов. "Преди година единствено в. "Стандарт" реагира на моето дарение. 55 000 са архивните единици за Йордан Йовков, това е огромно нещо и мястото му е в София, в държавния архив", категоричен бе Попов. Той призна, че любими са му военните разкази на дядо му. "Самият аз 20 г. бях военен кореспондент в БНТ. Дядо ми е писал на коляно върху тънки, дълги листчета, които никой не е бил в състояние да разчете освен него. Втората корекция е била върху тетрадки. Никога не е задрасквал", сподели Попов, който не пропусна да отбележи, че творчеството на дядо му е било забранено цели 20 г. Факт, който не пропусна в изложението си и писателят Любомир Котев, един от големите познавачи на творчеството на Йовков.
Новите будители ще ни обединят
Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт"
Всеки българин е докоснат от някое произведение на Йордан Йовков. За мен това е "По жицата". Не само заради житейската мъдрост в този разказ, а може би защото промени целия ми живот, тъй като постъпих на работа като журналист благодарение на есе, написано за "По жицата". Всички си спомняте последните думи на Моканина: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!". Но в същото време има и една бяла лястовичка, която дава надеждата за по-добър свят. Във вестниците болката се чете по всички криминални страници. Надеждата обаче е отразена в кампаниите им. Аз съм представител на вестника, който направи най-големите кампании в България. Първата, "Не сте сами", посветена на медицинските ни сестри в Либия, бе за състраданието. Сегашната, "Чудесата на България", е за патриотичния дух. Затова е и толкова успешна - защото е за достойнството на народа ни.
С кампанията за Йовков искаме да покажем най-малко две неща. Първо, че той може да бъде духовен обединител на нацията. Второто е, че в дните на разединение, ние, медиите в рамките на БМС, се обединяваме в името на българското - да покажем новите будители.
Подаваме ръка на три министерства
Гриша Камбуров, изп. директор на Български медиен съюз
Кампанията, която стартираме, неслучайно започва от Жеравна. Тя започва с Йовков, но идеята е да се развие за всички народни будители. Предлагаме това да стане в партньорство с Министерство на културата, на образованието и на външните работи, защото нашата амбиция е кампанията да напусне пределите на България. Днес даряваме документи от архива на Йовков на Жеравна и каним всички вас на основната изложба, която съюзът организира през декември в НДК. Там ще бъдат показани и рисунките, които днес децата рисуваха по улиците на Жеравна.
Да почерпим пример, за да се съхраним
Валерия Велева, първи зам. главен редактор на "Преса"
Идеята ни е с Mинистерство на културата, Mинистерство на образованието и Външно министерство да възродим историята. Да припомним заслугите на народните будители, благодарение на които България е съхранила през вековете своята самобитност. Да ги върнем отново в съзнанието на българите и да заредим с техния дух сънародниците ни в чужбина.
Будителите, също като нас, са живели във времена на разделение на нацията. И именно те са дали своя принос тя да бъде обединена. Нужно е днес да почерпим от техния пример, за да се съхраним като народ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com