"Там, където е погребан Орфей", съвместната творба на Илия Троянов и Кристиан Мурбек, чудесно преведена на български от Федя Филкова, имаше необичайна премиера в София. В Гьоте институт текстовете и фотографиите, издадени от "Сиела", бяха представени чрез мултимедийно литературно четене и изложба. Писателят, роден в България, но гражданин на света, прочете откъси на немски, а роденият в Берлин фотограф показа свои снимки от страната ни.
Троянов и Мурбек пътуват години наред из България. Така са създадени фотографии, които улавят всекидневието в периферията на Европа, отвъд клишетата и туристически гидове. С този образен свят са свързани разкази, странстващи между репортажа и поезията. Разкрити са скрити страни на живота и оцеляването между Дунав и Родопите.
Кристиан, някогашен гражданин на ГДР, идва за първи път у нас през 1988-а. Не със самолет, не и с трабант. Преминава разстоянието от Берлин до Черноморието на велосипед. По-късно завършва фотография в Бремен. Запознава се със съпругата си Алина. Нейното семейство поддържа приятелски отношения с българско семейство. Тези връзки имат вече 25-годишна история. Фотографът дори говори малко езика ни. Той решава да направи книга. Българска журналистка го свързва с автора на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", който се въодушевява и приема да напише текста към тях. Така се получава синтез между текст и фотографии, при който и двете изразни средства са равнопоставени - твърде рядко постижение.
"Нашата книга е повече история за хората. От години обикалям България. Особено в Родопите вече ме посрещат като приятел. Запознах се с Илия покрай творчеството му. Много харесах книгата му "Кучешки времена". Когато ми дойде идея да правя книга за България, реших, че и той трябва да участва. Различните гледни точки са най-главното. Илия напуска страната, когато е на 6. Аз идвам отдавна тук и изпитвам необичайна любов към вашата страна. Познавам България чрез топлотата и обичта на хората. Изложбата е моят жест на благодарност и признателност. С присъщата си критическа позиция Илия дава друга гледна точка. Надявам се да усещате емоциите и емпатията в снимките. Хората навсякъде са усмихнати, без значение от фона зад тях, бедността и мизерията. Те са щастливи. В България можеш да снимаш красиви манастири и пейзажи, но за да трогнеш хората от Запада, е важно да им разкажеш лична история и да създадеш у тях съчувствие", обяснява немецът.
В есетата си Илия Троянов разказва за манталитета и традициите на помаците в Родопите, за съсипващия делник на миньор, който се преквалифицира в говедар, за тъжната съдба на рибар, който почти е обречен на глад заради замърсяването на водата. И още - за живота на ромите между бараките и сметището, за политически затворник, освободен след девет години затвор, за признанието на поп, който се нагаждал към властта. Среща ни с баща, който чака завръщането на отвлечената си дъщеря, принудена да проституира, с пътуването на софийска журналистка за погребение в дълбоката провинция. На пръв поглед това безкромпромисно описание на постсоциалистическото ни днес звучи мрачно. Някои дори биха могли да определят книгата като скандална и провокативна, но Троянов далеч не е съгласен с тези характеристики.
"Действителността е мрачна, не книгата. Първата крачка, от политическа гледна точка, е да осъзнаем проблемите - да имаме информация, да видим перспектива и да направим анализ. И после - да се вземе решение как да се променят нещата. Разглеждането на многото ужаси на съвременния свят не е нещо песимистично, тъмно, а е необходимост от осветляване на истината. Като изучим конфликтите и проблемите, ще решим какви стъпки да поемем. Страшно би било, ако като осъзнаваме катастрофите на света, реагираме с пасивност. Това е мотивът ми при писането на разказите в "Там, където е погребан Орфей".
Моята цел не е да трогвам, а да информирам. Това наистина са невидими хора, неосветени, не че са изхвърлени - но са останали извън интереса на настоящата система. В Германия и Австрия се оплакваха, че не знаят нищо за България, а това, което знаят, не е пълно. Ние им дадохме разкази в думи и снимки - интимни и чувствителни. Същевременно заглавието на книгата е твърде емблематично. От мита за Орфей се знае, че главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласната Сафо. Но той продължавал да пее. Това е силна метафора, защото в тази страна едни от най-големите поети са убити. Излиза, че митологията преди повече от 2 хиляди години е предсказала убийственото отношение тук към големите таланти", разказва Троянов.
Когато двамата автори се запознават, българинът открива, че немецът притежава изключително богат снимков архив от България. Ходил е дори на места, които Троянов никога не е виждал. Кристиан не разбира всичко, което му говорят, а Илия му превежда и така картината става цялостна. За да се отворят сърцата на местните обаче, е необходимо повече време.
"Оставахме в някои села по два-три дни. Никъде не срещнахме съпротива и неприязън. Повечето от тези хора и до днес имат чувството, че са безгласни и никой не проявява интерес към тях. Така че когато човек остане по-дълго при тях, те с голяма радост се отварят и с охота почват да разказват. Донякъде очакват авторът да коментира тяхната съдба. Аз открих истории и традиции, които не ми бяха познати", признава писателят.
Илия Троянов, който пише на немски и вече 9 от книгите му са преведени у нас, си идва поне веднъж годишно, най-често за премиера. Смята, че в България няма особени промени. "Миналата година не бях тук по време на протестите. Може би тогава е имало повече надежда. Сега съм в момент, в който пак господства разочарованието. Обикаляйки света, достатъчно се дистанцирам и мога да сравнявам. Пътят, по който върви България, е този, който съм описал в книгите ми за нея. А това значи, че всичко си е същото, не се променя - далеч от състоянието, което би трябвало да бъде. Да пиша по тези проблеми не е вдъхновение, а въпрос на отговорност", категоричен е Илия Троянов.
Следващият роман на писателя отново е за България - за властта и съпротивата на мислещия човек. Той разглежда 50-годишен период от развитието на страната - комунизъм и посткомунизъм.
"Една от най-интересните теми е защо толкова малко хора са останали верни на идеалите си. И когато са показали кураж и съпротива, са платили много скъпо. Те са гордостта на тази страна. В същото време се задавам въпроса - защо пък толкова много хора стават кариеристи. Романът е най-добрата форма този сложен въпрос да се разгледа от различни пластове. Но аз не давам отговори. Въпреки че ги имам. Моите убеждения са ясно радикални и близки до тези на хората, оказали съпротива. Но като автор не мога да си го позволя. Не е работа на романите", казва Троянов.
Писателят обаче винаги реагира активно при глобални общочовешки проблеми със статии във водещи медии по света. През миналата година той изпъкна с гражданската си позиция срещу повсеместното подслушване от американската Агенция за национална сигурност. Троянов оглави подписки и срещу ретроградния закон за хомосексуалистите, приет в Русия, както и срещу ограниченията на свободата на словото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
