В дните на 133-годишнината от рождението на великия писател "Стандарт" се сдоби с незавършения шедьовър "Старият бор" и го предостави на познавачката на творчеството на Йовков Кремена Митева. Публикуваме началото на романа, което тя успя с невероятен професионализъм и настойчивост да разчете.
Известна е мисълта на Йордан Йовков: "Писателят с темите си е като кокошката, пълна с яйца, които растат и зреят, и после, което опре, то бива снесено". Ново доказателство, че писателят обмисля едновременно различни творчески проекти и дори работи синхронно върху тях, е негова тетрадка, предадена наскоро на Централния държавен архив в София. Тя съдържа в ръкопис начални страници и други текстови фрагменти от романа "Старият бор" - незавършена и неиздадена творба на белетриста; началото на романа "Приключенията на Гороломов"; няколко страници с различни варианти на подредба на военни разкази - по всяка вероятност за изданието, което по това време книгоиздателство "Хемус" прави на Йовковите произведения; както и страничка, в която разпознаваме изписани имената на героите от повестта "Жетварят". Тетрадката е датирана - 1930 г., което до голяма степен обяснява открития в нея материал.
По това време писателят живее със семейството си в София, на ул. "Тича" 3, както е записано в тетрадката. Той се е завърнал преди три години от румънската столица, където е работил в продължение на седем години в Българската царска легация. В края на 20-те и началото на 30-те години белетристът пише и първите си драматургични творби - драмата "Албена" и комедията "Милионерът". През 1930 г. писателят преработва и преиздава ранната си повест "Жетварят" (1920 г.) и започва работа по романа "Приключенията на Гороломов", чиито първи четири глави са публикувани в началото на 1931 г. в сп. "Българска мисъл" ( кн. I, II, III, IV).
Наред с работата си върху тези творби Йовков поставя началото и на роман със заглавие "Старият бор". Сюжетът на произведението досега ни бе известен най-общо от книгата със спомени на приятеля и за известно време хазяин на писателя проф. Спиридон Казанджиев "Срещи и разговори с Йордан Йовков". На 28 август 1930 г. професорът записва един от поредните си разговори с белетриста, в който той споделя намерението си да напише нова творба: "Със също такова напрежение ме преследва и сюжетът с генерала от запаса. Излизам от образа на моя дружинен командир през Балканската война", след което Йовков разказва "така живо и тъй подробно" (по думите на Казанджиев) сюжета на творбата, та професорът остава с впечатление, че работата е вече написана. Така един от творческите замисли на писателя достига до нас. Около три месеца по-късно - на 20 ноември 1930 г. - Йовков споделя пред проф. Казанджиев, че възнамерява да се срещне със запасния полковник Аврамов,
който е бил в плен в Корсика
и който, след като се прибира в България, преди да си отиде у дома, отива в казармата да целуне знамето на полка. Този жест силно впечатлява Йовков и затова той решава на всяка цена да разговаря с този интересен офицер, който по-вероятно също се превръща в прототип на полковник Калоянов - основния персонаж в книгата. Срещата с Аврамов става към края на ноември. Тя явно провокира започването на романа, тъй като на 2 декември 1930 г. Йовков въодушевено разказва на проф. Казанджиев за разговора си с Аврамов и нещо повече - на тетрадката с ръкописа е записана същата дата като начало на творбата: "Започнато на 2.Х__.930 г.".
Минават години обаче и романът за запасния офицер така и не е издаден. Не е публикувана в печата и нито една негова част. На 1 ноември 1936 г. проф. Сп. Казанджиев се сеща за този сюжет и
пита Йовков какво става с романа
за запасния офицер, на което писателят му отговаря: "Запасните офицери почнаха да се занимават твърде много с политика - това ги отчужди от мен. Като политикани не ми са симпатични. Пък нали знаеш, трябва да обичаш героя си". Така интересната идея остава нереализирана: започната и незавършена. Като се има предвид, че в тетрадката са предвидени 22 глави, а се откриват фрагменти само от няколко начални глави, това означава, че работата е изоставена в твърде начален етап.
По-късно сюжетът на романа "Старият бор" е подробно представен и в изследването на проф. Иван Сарандев "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880-1937". А в своята книга за военната проза на белетриста "Капитанът на земляците" авторът Стефан Стефанов не само пише специална глава "Старият бор", но за първи път публикува част от ръкописа на началната страница на романа; графичен ескиз, рисуван от Йовков с молив - полковник Калоянов в профил; както и етикета на тетрадката, в която е започната творбата.
А на етикета пише: "Старият бор" романът на един офицер (Полковник Калоянов)"
Това ни дава основание да твърдим, че заглавието все още не е било окончателно установено, тъй като на един лист открихме и обратния вариант: "Полковник Калоянов (Старият бор)" и дори още един вариант - само "Полковник Калоянов". Тоест и заглавието е било в процес на обмисляне. Ние обаче предпочитаме да наричаме творбата "Старият бор", тъй като този наслов стои на етикета на тетрадката и кореспондира със символиката, която авторът търси чрез образа на старото дърво.
Тетрадката с ръкописа очаква да бъде разчетена
Тетрадката с ръкописа на Йовков очаква да бъде разчетена. Можем да съжаляваме, че това не е сторено от безспорно най-добрия познавач на почерка, езика и стила на автора - съпругата му Деспина Йовкова. На много читатели е известно, че благодарение на нейните усилия ние разполагаме с почти напълно реконструиран по ръкописни страници вариант на 11. глава на последната Йовкова творба - незавършения роман "Приключенията на Гороломов", който излиза посмъртно през 1938 г. Приживе са отпечатани само първите десет глави на книгата, която в проект е трябвало да бъде композирана в четиринадесет глави. Единадесета глава е включена най-напред в третото издание на "Приключенията на Гороломов" (1943 г.) с редактор големия поет и приятел на белетриста Николай Лилиев.
Затова не се изненадахме, когато сред ръкописните страници на Йовков открихме една, писана с почерка на Деспина Йовкова. Съпругата на писателя е започнала да разчита и преписва начисто романа "Старият бор". За жалост, преписани са само абзац и два реда от следващия от началната глава на творбата. Щяхме да сме извънредно улеснени, ако съпругата на белетриста беше разчела по-голяма част от текста.
Така днешната ни задача е твърде сложна и отговорна по няколко причини. Първо, текстът е на повечето места
крайно нечетлив, със съкращения
и прекъсвания, тъй като е първоначална чернова, а не подготвен за печат окончателен вариант. Второ, откриваме малък брой страници, които са хронологично последователни, повечето съдържат варианти на няколко мотива, разработвани по десет и повече пъти. Трето, някои от страниците са увредени - липсва ъгълче или друга част. Четвърто, ползваме копие, а не оригинала, което допълнително затруднява работата. Пето, наличието и на други ръкописни страници, несвързани с тази творба, но писани в същата тетрадка, също усложнява задачата. И най-важното - Йовков е един от всепризнатите български класици, затова е важно да разкрием автентичния текст, да не се окажем неволно негови "съавтори".
Със съзнанието за всички тези рискове ще се опитаме да представим част от началото на романа с уговорката, че това е първоначален прочит, който търпи допълнения и корекции. Ще използваме практиката, възприета в "Приключенията на Гороломов". С тирета ще отбелязваме неразчетените думи в текста, като на всяка дума отговаря тире. А в скоби ще поставяме думите, в чието разчитане се съмняваме. Максимално спазваме правописа и пунктуацията на оригинала:
"Старият бор"
Йордан Йовков
"Към края на главната (улица), недалеч от морето, отскоро беше се открила една нова бирария, наречена "Старият бор". Посетителят, като влизаше тук, търсеше да види най-напред това _ голямо дърво, тоя стар бор, който беше дал името си на заведението; но виждаше само низкото, дълго като кораб здание, набързо поправено и стъкмено, новата естрада за оркестъра отпред и също тъй новите маси и столове. И чак когато погледът му (обгърнеше) целия двор, измаменият и разочарован в очакванията си посетител виждаше на една страна, скрито в сянката на циментовата стена на съседното здание, едно малко борче, клюмнало, опрашено, тъгуващо сякаш за южните палми или за високите планински чуки и (сиви канари), където растат истинските борове и ели. Защото тоя бор не беше истински бор, а обикновена туя, посадена случайно _ (стръкче). И приличаше повече на декор, отколкото на истинско дърво.
Собствено, цялото заведение имаше вид, като да е построено на сцена. Едно нововъведение за града беше женската прислуга в новата бирария. Това бяха (четири млади) момичета, двете _ (синеоки), две сестри, и другите две чернооки, също сестри. Взети от добри семейства (бедни), ненавикнали още на тоя труд те ходеха от маса на маса, и бяха_ _, и срамежливи, непохватни _ _ и твърде често, сякаш не бяха истински прислужници, а актриси, които играеха ролите на слугини. На естрадата (вечер) свиреше оркестър, съставен само от струнни инструменти.
Тоя (призрачен) вид на театър, който имаше цялото заведение, се (улавяше) и от самата публика, която го посещаваше. В най-голямата си част това бяха (гуляещи) моряци. (Идеше) есен (време) и от всички краища на света пристигаха големи, ръждясали и изцапани от дълъг път параходи. На пристанището корабите _ , грамадни _ от (утробата) на грамадните чудовища, а в това време лодките една след друга стоварваха моряци, като _ в града. Те бяха млади, здрави, (с червени лица), с (ниско стригани) коси. И след като файтоните бяха ги разходили из всички краища на града, след скандали по кръчмите и по (подозрителните) къщи, те (идваха _ весели и шумни гости) и насядваха около (дългите дъсчени) маси".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
