Д-р Петър Кътев
"Болестта е резултат. Хората живеят при обикновени условия, защото използват само резултатите от миналото" - Петър Дънов. За тези, които са чели беседите на Учителя, не е тайна, че те отразяват по един необичаен начин истините за физическото и духовно съществуване на човека. Също така няма и да е учудващо за познаващите неговите съвети, че за всяка болежка той има решение, което в повечето случаи се изразява в някакъв вид трудова дейност. За жалост обаче повечето хора, боледуващи от каквото и да е заболяване, не приемат това за решение, а по-скоро за допълнително натоварване, което би им навредило. Но избягването и отказът от възпитаване на трудови качества не е само отличителен белег на индивидите, страдащи от болести. Това положение от дълго време насам си е характерно въобще за по-големия процент от народа ни. Вярно, че има много християнски празници (а ние, както знаем, сме силно вярващи?!), които препоръчват на даден празник, като изминалия Илинден например, да не се работи, защото може да те удари гръм. Но все пак какво би могло да те удари, след като мине светият ден?
В този ред на мисли е интересно да се запитаме дали светците, бдящи над нас, имат почивен ден? Към тях за помощ моли ежесекундно някой по света. Освен това, ако трябва да бъдем честни, едно време нашите прабаби и дядовци далеч по-спартански са спазвали българските традиции, но въпреки това не са спирали да се трудят неуморно. Днес такива факти не се помнят. Някога не се говореше постоянно за липсата на финансови средства, хората не хленчеха и не се жалваха за щяло и не щяло. В онези години приоритет бе да произвеждаш колкото се може повече зимнина, за да изкараш тежката зима. Имаше асми, водни градини и какво ли още не, които се обработваха, а техните притежатели може и да са знаели какво е да нямаш "левчета", но никога не изричаха фразата "нямам пари" на глас. Като че ли за тях това бе унизително. Но за подобни люде да си беден не беше срамно. Срамно беше да си мързелив и да отказваш да се бориш за насъщния. Днес всеки божи ден чуваме дежурната фраза, касаеща безпаричието. Само че то се оказва доста избирателна величина, тъй като за едно има пари, а за друго няма. Разбира се, всеки сам избира как и в какво да инвестира личните си доходи. Но е доста досадно да натрапва и вменява чувство на вина в отсрещния заради несполучливия резултат. И така, отново опираме до темата, свързана с най-добрата инвестиция, която може да ти се отплаща цял живот - здравето.
Цялото ни съществуване се върти около тази думичка. Но все пак да не забравяме, че всяко нещо, за да бъде постигнато и запазено, са необходими усилия и системна поддръжка. Когато знаеш, че си в добро здраве, се радвай, но въпреки всичко отделяй нужното време и внимание за профилактика. Когато знаеш, че си болнав - бъди бдителен. Не чакай злото да те връхлети! Всичко това никак не е лесно за изпълнение, особено в съвременния стресиращ начин на съществуване, който всички водим.
1. Въпрос: Какво отражение дава стресът върху организма на човека?
При стрес се отделят химикали, които стимулират възпалението
С годините научномедицинските разработки доказаха, че стресът е ключов фактор по отношение отключването на заболявания (най-вече тлеещите) в организма. Той, наред с други фактори, натрупващи се в организма с годините, първо дава отражения върху имунната система. По своята същност състоянието представлява изключително силно нервно напрежение. Често пъти се определя като неспецифична реакция на тялото, може би защото е проява на защитна функция на организма спрямо някакъв външен агресор. Проблемът е, че когато се превърне в хроничен, той влияе изключително силно на органите в тялото, и то по различни начини. За това и ненапразно споменахме, че първо атакува имунитета, който отговаря за справянето със различни болестни състояния. Не е нужно да се обяснява детайлно, че слабо функциониращата имунна система е основна предпоставка за развитието на инфекциозни заболявания от всякакъв характер. Проучвания показват, че хората с по-високи нива на непрекъснат стрес са по-склонни да се сдобият такива. Например при остра реакция на стрес се освобождават химикали, наречени "хормони на стреса", които се използват от организма, за да се превърнат в енергия. Тя се пренасочва към мускулни, мозъчни тъкани и определени клетки на имунната система, които стават по-активни. Тялото има "вроден" имунен отговор, който е първата линия на защита, осигуряваща незабавна реакция срещу инфекциозните микроби, но изследователи са открили, че по време на периоди на остър стрес, клетките на вродената имунна система са по-активни и увеличават циркулацията си в тялото. А наскоро се установи, че хората под хроничен стрес имат завишени нива на интерлевкин-6 (IL-6), протеин от имунната система, който насърчава възпалението и е свързан с болести на сърцето, диабет, остеопороза, ревматоиден артрит, тежки инфекции и някои видове рак. Очевидно стресът увеличава нивата на IL-6, които от своя страна ускоряват различни обвързани с възрастта заболявания. Също така трябва да споменем, че при наличие на непрекъснат стрес имунната ни система е в постоянна "защитна позиция", което позволява на възпаленията да хронифицират. Това се получава така, защото тя непрекъснато освобождава вредни химикали, които потенциално могат да разболеят клетките. Именно системното увреждане на същите води до хронично възпаление. Въпросното "мълчаливо" смущение в организма никога не спира да действа. То трудно може се почувства, тъй като има навика да не дава никакви признаци, докато не намери подходящ момент да "избухне". За щастие има начин чрез определени изследвания да се установи дали има наличен възпалителен процес в тялото. Освен това има и достатъчно външни признаци, които да индикират за него. Един от тях е затлъстяването в областта на корема. Мастните натрупвания в този район излъчват вредни възпалителни химикали. Не са за подценяване и проблемите с храносмилателната система, дължащи се на болни или възпалени черва, позволяващи на токсините да достигнат до кръвта. По този повод се смята, че проблемните стомаси са една от основните причини организмът да е подвластен на хронично възпаление. Сред другите индикатори за същото попадат и алергиите, хроничната умора, различните видове кожни проблеми, болните венци, подпухване на лицето, торбички под очите и т.н. Все външни признаци, чиято проява най-малко някой отдава на налично възпаление, а би трябвало.
2. Въпрос: Какво представлява автоинфламаторното заболяване?
Имунната система атакува собственото тяло
Съществува едно състояние, което може да се определи като сравнително ново - автоинфламаторни заболявания. Те са различни от автоимунните такива, макар и да споделят общи характеристики - двете групи карат имунната система да атакува собствените тъкани на тялото и да доведе до увеличаване на възпалението, а оттам и до смъртта. Има няколко различни вида автоинфламаторни заболявания. Например Фамилна средиземноморска треска - повтарящи се пристъпи на треска, най-често с остра болка в корема поради възпаление на коремната кухина (перитонит). Атаките могат също така да включват артрит (болезнени, подути стави), гръдна болка от възпаление на белите дробове с евентуално последващ плеврит и кожни обриви. Мултисистемното възпалително заболяване в началото на неонаталния период също попада в тази категория. Известно е и като хроничен инфантилен неврологично-кожно-ставен синдром. Засяга много органи и системи на тялото, включително кожата, ставите, очите и централната нервна система. За повечето деца първи признак на заболяването е обрив, който се развива в рамките на първите 6 седмици от живота. Всички те имат приличащ на кожен макулопапулозен уртикариален обрив, който често присъства от самото раждане (при 75% от случаите). Той се променя с времето, но изследване на тези кожни лезии показва периваскуларно възпаление. Други проблеми, които носи заболяването, са треска, менингит, увреждане на ставите, зрението, загуба на слуха, умствено изоставане.
3. Въпрос: Психическо заболяване ли е страхът от дупки?
Трипофобията докарва мигрена и високо кръвно
Страх от множество дупки (включително и тези по пътищата) се нарича трипофобия. Хората, страдащи от подобно състояние, изпадат в див ужас и паника от подобна гледка. Реакцията към нея може да е толкова тежка, че да доведе до паническа атака, много силна мигрена, повишено кръвно налягане, горещи вълни и какво ли още не. Учените, заели се да разнищят що е това трипофобия, стигнали до извода, че тя има еволюционен характер, тъй като се асоциира с животни, които хората предпочитат да избягват. Интересно дали някой специалист би проявил желание да разбере дали населението в милата ни татковина има фобия от работа? И ако да, какво точно представлява тя и как може да се преодолее.
Но, както гласи Второто споразумение от Толтекската книга на мъдростта "Четирите споразумения" - "Не приемай нищо лично..., защото когато приемате нещата лично, вие се обричате на безмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат!"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
