Най-после кажете "не"

Най-после кажете "не" | StandartNews.com

Разчупете модела на вечно съгласие и пасивност

Ако в началото на новата година най-после не започнете да отказвате, спукана ви е работата. Време е да се научите да казвате "не". Приятелката ви звъни нонстоп, за да обядвате заедно точно утре - настоява, защото имала да споделя важна романтична информация. Фактът, че срокът за предаване, примерно, на редактирана от вас книга чука на вратата като същинска съдба, никак не вълнува бойната ви другарка. Фризьорът пък иска да боядиса косата ви в революционен за личността и обкръжението ви, да речем, платиненорус нюанс - а на вас ви е неудобно да реагирате негативно. Шефът държи точно вие да финализирате висящия като дамоклев меч проект над целия екип - и се въздържате да му припомните, че имате достатъчно друга работа. Въобще сте в плен на цяла

серия от ситуации, в които е здравословно да заемете по-хард позиция

Иначе няма да оцелеете физически. Може на някой да му се струва преекспонирано, но това е самата истина.
Ето какво съветват психолозите. Първо - не смятайте, че сте длъжни да отговаряте веднага. Особено ако усетите, че откровено ви манипулират, за да постигнат своето. Кажете: "Необходимо ми е време, за да анализирам и взема решение". Всъщност тази фраза, изречена в адекватната категоричност, би трябвало да се превърне в увертюра към отказа да изпълните задълженията на другите, които също като вас взимат заплата. Не забравяйте - изключително съществено е да формулирате аргументирано отказа си. Затова предварително подгответе точните думи. И задължително - колкото и комично да ви се струва на първо четене - ги репетирайте пред огледалото. Така ще овладеете не само нервите си, но и психологията в конкретната обстановка. А ако можете да предвидите как и с какво ще ви атакуват, още по-добре - ще бъдете готвени за словесната битка. Когато някой около вас прекали с настояването, използвайте глагола "помагам" - въпреки че той донякъде е

остатък от соцлексиката в офиса

Какво означава "помагам" - всеки получава трудово възнаграждение за работата си. Няма нужда някой да му асистира за това. Има и други акценти в техниката за отказ. Кажете: "Уви, не мога да изпълня желанието ви, но пък ви предлагам...". Така ще спестите излишните конфликти. И без това всички ще са скандализирани, че най-после сте помислили за себе си.
Трябва обаче да работите и върху характера си. Когато отказвате, най-често се чувствате като в капан - абе, почти като престъпник. Изричате "не" с "половин" уста, но, както се казва по бабешки, езикът ви не се обръща. Направо е мъчително. Откъде идва цялата тази драма, която ви вкарва в душевни терзания? При някои - от мерака да бъде вечния отличник. При други -

от криворазбрано "възпитание"

Повечето от родителите, израснали в късния соц, са убедени, че детето "от сой" винаги е окей - каквото и да поискат от него в рамките на протокола, разбира се. Да де, ама тази рамки, понякога са твърде разтегливи. Така че смело разчупете модела на вечното съглашателство, който намирисва на пасивност. Преминете към действие. Клишето е "хванете здраво юздите", но пък звучи съвсем добре и резултатно. Не се притеснявайте, че ще ви преброят за нахален и безцеремонен. Много им е удобно да сте възпитан в тяхна полза. Не се плашете и от негативни реакции - но винаги бъдете нащрек и с аргументите, които доказват, че просто повече няма как да поемате чуждите ангажименти, да дадете пореден заем или да отидете на следващото скучно парти, защото на някого му било скучно. И още нещо - не влизайте в обяснителни режими. Страхът от неодобрение не бива да ви поставя перманентно на нокти. Според психолозите, и най-стеснителните рано или късно могат да се научат да казват "не".

Жените обаче по-трудно овладяват изкуството на отказа. Според мъжете и библейските правила, явно измислени от така наречения силен пол, от евите изконно се очаква да кимат в едва ли не еуфорично съгласие. Те трябва винаги да са готови - да са гаджета от класа, съпруги за пример, майки като бижу. Какво им струва всичко това, няма никакво значение - за мъжете, разбира се. Господата се гордеят с дарбата да реагират на мига и с таланта за словесен пинг понг. Когато техните партньорки покажат, че и те не падат по-долу, настъпва противоречието. Юнаците започват да гледат госпожиците отвисоко - с мерака да ги обвиняват в поне половината земни грехове. И то само защото са казали "не" - бързо и на място. Дами, не се поддавайте на влияние и чар. Не можете да угодите на целия свят. Колкото това да се иска на мъжката му половина. Дайте си сметка, че струвате достатъчно скъпо като личност. Не се доказвайте, изпълнявайки желанията на когото и да било. Покажете самочувствието си - без агресия и високомерие.

Според психолозите обаче не бива да се отказва самоцелно - в името на спорта, флирта или домашното спокойствие. Бъдете любезни. Но търсете баланса. Ако започнете да отричате всичко и всички, ще ви излезе име - на истерични и досадни люде. Ако дъщеря ви иска поредна вещица Уингс, а синът ви настоява за нов таблет, просто се дръжте на положение. И кажете "не" с усмивка.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай