- Тайни на растенията и звездите са закодирани с непознато писмо
- Книгата, открита от антикваря Войнич, остава неразчетена и до днес
В една мразовита утрин на 1912 г. американският антиквар от полски произход Уилфред Войнич напуснал йезуитското училище "Мондрагоне" във Фраскати, Италия, с безценен товар - мистериозна книга, случайно открита в сандък. Колко е платил за нея няма никакво значение, защото и до днес книгата, наречена Ръкописът Войнич, остава една от неразрешените загадки на света.
Произведението било осмина формат - 6 на 9 инча, 240 страници. Знаело се, че първоначално е имало още 32, но... те се изгубили някъде по пътя през вековете. Страниците съдържат много рисунки - непознати растения, астрономически диаграми, голи жени. Мистерията допълнително се заплита от писмо към книгата. То носи дата 19 август 1666 г. и е подписно от Йоханес Маркус Марци, ректор на Пражкия университет. Мнозина са си блъскали главите върху играта с цифри от датата. Извън набиващото се на очи
число на дявола - 666
сборът на цифрите от годината дава 19 - като числото на деня. Последователното събиране на всички цифри от датата пък прави 36 - 3+6=9 - едно от числата на Бога.
Писмото на Марци е адресирано до известния йезуит енциклопедист Атанасий Киршер, който по онова време е прочут с трудовете си - от сравнително религиознание до биология и медицина, и приятел на Марци. От писмото става ясно, че ръкописът е закупен за 600 дуката от свещения римски император Рудолф II Пражки. Киршер бил експерт по криптография и през 1663 г. публикувал труд, в който твърди, че е разгадал йероглифите. Това обаче едва ли е вярно, защото трябва да изминават още век и половина, преди Шамполион наистина да разчете египетското писмо, използвайки Розетския камък. Но така или иначе именно Киршер прави връзката между древноегипетския и коптския език, поради което някои го нареждат сред бащите на египтологията. Заради това и Марци му праща ръкописа. Киршер се опитал да го разчете, но така и не успял.
Именно писмените знаци са най-необикновеното нещо в книгата, която графично прилича на научен трактат. Символите са на неизвестен език или пък са таен код, който никой никога не успява да разгадае. Почеркът обаче е съвършено обигран, символите са нанесени с лекота и оставят впечатлението, че авторът просто е писал на родния си език. Но кой е той остава тайна и днес. Учените стигат единствено до заключението, че
творецът е писал от ляво на дясно
Изследването на пергамента пък показва, че ръкописът е направен в периода 1404 - 1438 г. И толкова.
Войнич бил убеден, че текстът няма да остане загадка, щом учените на неговото време го подложат на анализ. Затова направил копия и ги раздал на какви ли не експерти. Смятал, че след като растенията са надписани, няма да е проблем по тях шифърът да бъде разгадан. Но растенията се оказват несъществуващи. Същото става и със съзвездията. Криптоаналитиците използвали всички познати методи. Открили най-често повтарящите си знаци и ги съотнесли към най-често използваните букви в различни азбуки. Отличили 29 различни символа. Но всеки опит да ги пренесат към някой от известните езици удрял на камък.
Главоблъсканицата се заплела от още една неизвестна в уравнението - кой е автор на текста и кога е създаден. И тук хипотезите са много, като на преден план се открояват три.
Първата е, че това е прочутият "маг" д-р Джон Дий (1527-1608), математик, астролог, окултист, гадател и таен наставник на кралица Елизабет т още от младостта й. Затова едно от ранните предположения било, че тестът е на староанглийски диалект. Марци обаче смятал, че ръкописът е доста по-стар и негов автор е монахът-учен Роджър Бейкън (1220-1292 г.). Затова в разгадаването на странното писмо се
включили всички известни Бейкънисти
по времето на Войнич. Библиотеката на Ватикана предложила дори да отвори тайния си архив. НоЕ нищо не помогнало. И тогава, през 1921 г., професорът по философия от пенсилванският университет Уилям Ромейн Нюболд сензационно обявил, че е дешифрирал кода. Той превърнал символите в латински букви, редуцирал ги на 17 и заявил, че текстът е на чист латински, разместен в анаграми. Когато бъдат подредени се получавал научен трактат, който доказвал, че Родър Бейкън е един от най-великите учени на своето време. Разбира се, това не е новина нито тогава, нито сега. Английският философ - алхимик е наистина един от най-големите средновековни умове. Францисканецът е добре запознат с арабската философска и научна литература, става един от първите привърженици на съвременния научен метод в Западния свят. Бейкън е един от първите теолози и философи, преоткрили и приели схващанията на Аристотел. Отделно той има научни трудове по теория на езика, латинска граматика, лингвистика, семиотика. Интересът към езиците пък му помага да проучи редки гръцки писания за светлинна оптика в резултат на което пише своя труд за експерименталния метод в оптиката - "Perspectiva". Именно
Бейкън вдъхновява Колумб за търси Америка
В своя Opus Majus той предполага, че ако се плава на запад от Испания, може да се стигне до Индия.
С времето става ясно, че в старанието си Нюболд не е разшифровал, а допълнително зашифровал мистериозния текст. Грешката била именно в анаграмите. Многото изречения могат да бъдат преобърнати с десетки други изречения - метод, с който почитателите на английския философ и писател Франсис Бейкън (1561-1626) пък поддържат версията, че именно той е писал пиесите на Уилям Шекспир. Всъщност, кодирането на текста не пасва с времето на Роджър Бейкън. Най-ранните кодове във Ватиканския архив датират от 1326 г. и са просто кодирани имена. Първият шифър със заместване в западния свят е от 1401 г. , а първият трактат върху кодовете - "Полиграфия" от Йоханес Тритемиус, е отпечатан две години след смъртта му през 1518 г. Третата версия за автор на тайнствения ръкопис е френският писар Никола Фламел (1330 - 1418), останал в историята като един от най-известните алхимици. Причината е, че оформлението на ръкописа е характерно за Европа от ХтV век и определено прилича на книгата от легендата за Фламел, която той се опитал да разгадае през целия си живот. През 2015 американски ботаници се съсредоточават върху нарисуваните растения, твърдят че са открили сходство с някои видове в Америка и обявяват, че тайнствените им наименования са на
езика на ацтеките
През 2018 г., използвайки изкуствен интелект, канадски учени заявява: това е иврит, но буквите са разбъркани. Година по-късно обаче Джерард Чешър от Бристолския университет в Англия опровергава всички, казвайки, става въпрос за мъртвия проторомански език.
През всички години, минали в опити най-загадъчният ръкопис на света да бъде разтълкуван, господстват какви ли не мнения за съдържанието му. Едни вярват, че това е алхимически хербарий, други че е просто наръчник за билки, но - предназначен най-вече за жени. Някои са убедени, че писателят е използвал клиновидно писмо, за да запази тайните си. Не липсват и такива, които смятат, че текстът е на перфектния универсален изкуствен език. Конспираторите са убедени, че ръкописът на Войнич съдържа формулата на Философския камък, а мечтателите - че е послание от извънземните. От намирането му до днес обаче най-много са песимистите, които са категорични, че тестът е просто шега, фалшификат, направен или от някой от великите умове на Средновековието, или от самия Войнич.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
