- Експеримент с мишки се потвърждава и при хората
- Пациенти с трансплантация имат памет за навиците на донора си
Могат ли да бъдат наследени спомените? Заложени ли са в нашето ДНК конкретни преживявания от минали поколения?
Екип от учени от училището по медицинския на университет Емори в Атланта са направили откритие, което да ни доближи до отговора на този въпрос. В тяхното изследване те изложили група от мишки на миризмата на черешов цвят и ги научили да асоциират тази миризма с наближаваща заплаха. Така открили, че това ДНК, което отговаря за реакцията на мишките към миризмата повишило активността си в сперматозоидите на мишките. Същото се забелязало и по-късно през две поколения. Това довело до невероятен извод. Преживяванията на родителя дори преди да зачене имат ефект върху структурата и функцията на нервната система на следващите генерации.
От мишки до хора - случва ли се това и при нас?
Множество хора преминали през трансплантация на орган развиват желание и апетит към храни, които донорите им са обичали. През 2009 година 24-годишен австралиец на име Дейвид Уотърс претърпява трансплантация на сърце донор, на което е 18-годишния Кейдън Дилейни от Уелс. Той починал след злощастна автомобилна катастрофа. След операцията Уотърс развива голям апетит към "Burger rings" - австралийски чипс с вкус на хамбургер. Неговите приятели остават в почуда от това, което наблюдават да се случва с приятеля им.
Две години по-късно семейството на Дилейни се свързало с това на Уотърс, за да бъдат сигурни, че Дейвид е здрав и живее пълноценен живот. Двете семейства се опознали като по-късно Дейвид случайно разбрал от семейството на Кейдън, че сина им изяждал поне по един пакет от чипса с вкус на хамбургер.
Разказът на родителите поразително съвпадал със споделеното от Дейвид Уотърс. Историята е описана подробно от местен вестник и става повод за различни тълкувания.
Повторното самоубийство
Също толкова невероятна, но и трагична е историята на Сони Греъм. През 1995 му било присъдено сърцето на един злощастен мъж на име Тери Котъл. Тери се самоубил като се застрелял в главата с един изстрел. След операцията Греъм се запознал с жената на Котъл, след което се влюбили и се оженили. Но какво последвало след това?
Съдбата по неведоми пътища отредила злощастен край на любовта им. Котъл развил самоубийствени тенденции. Драмата се задълбочавала с времето и след години той се застрелял. Изстрелът се оказал смъртоносен.
Тези две истории може и да изглеждат нереални, но редица лекари осъществили трансплантации съобщават за подобни случаи. Тяхното изучаване довело да цяла поредица от изследвания.
В голяма част от изследваните пациенти се оказало, че те наследяват характерни черти от своите донори.
Какво се случва с паметта на клетките и как това оказва влияние на приемниците остава загадка за учените. Може ли това откритие да бъде полезно за нас в бъдещето? Дали то има потенциала да ни разкрие отговора на въпроси, които вълнуват науката предстои да разберем.
Неземни създания в пещерите на Антарктида
Неизвестни форми на живот вероятно обитават пещери в Антарктида, образували се в леда в резултат на вулканична дейност. Изследователи от Австралийския национален университет са открили в дълбините на пещерните формации следи от ДНК на водорасли, мъхове, малки животни и неизвестни досега форми на живот.
Има предположения, те тя е с неземен произход. Или поне непознат за земните ни представи.
Откритието е направено чрез проучване на данни от сателитни изображения, както и радарно сканиране на изследваната област.
"Във вътрешността на пещерите е доста топло. В някои от тях температурата достига до 25 градуса по Целзий. Вътре можете да се чувствате съвсем удобно по тениска. Светлината, идваща от отворите на пещерите, прониква и на по-голяма дълбочина", обясняват специалистите.
Повечето следи от ДНК, намерени в пещерите, са сходни с тези на животни и растения, обитаващи Антарктида. Но има и такива, чиято последователност не може да бъде напълно идентифицирана. Резултатите от настоящото изследване дават интригуващ поглед към потенциален живот под антарктическия лед. Възможно е "някъде там" да има напълно различен живот от този на земята, смятат специалистите.
Радарното сканиране, извършено от експертите помогна да се идентифицира в пещерите на едно и също място празнота, чиято височина достига 250 метра, а данните за каналите на сушата съответстват на данните за каналите, разположени под ледения шелф. Намерените тунели, според изследователите, завършват на място, където континенталният ледник постепенно преминава в шелфа, но има преграда, която не може да бъде премината.
Скептиците твърдят, че намирането на следи от ДНК не доказва, че форми на живот все още обитават ледените пещери. "Следващата ни цел е да проучим по-обстойно пещерите и тунелите в търсене на живи организми. Ако те съществуват, пред нас ще се открие вълнуващ нов свят", казва Лори Конъл, съавтор на изследването от университета на Мейн, САЩ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
