Наследствени ли са спомените?

Експеримент с мишки се потвърждава и при хората

Наследствени ли са спомените? | StandartNews.com
  • Експеримент с мишки се потвърждава и при хората
  • Пациенти с трансплантация имат памет за навиците на донора си

Могат ли да бъдат наследени спомените? Заложени ли са в нашето ДНК конкретни преживявания от минали поколения?

Екип от учени от училището по медицинския на университет Емори в Атланта са направили откритие, което да ни доближи до отговора на този въпрос. В тяхното изследване те изложили група от мишки на миризмата на черешов цвят и ги научили да асоциират тази миризма с наближаваща заплаха. Така открили, че това ДНК, което отговаря за реакцията на мишките към миризмата повишило активността си в сперматозоидите на мишките. Същото се забелязало и по-късно през две поколения. Това довело до невероятен извод. Преживяванията на родителя дори преди да зачене имат ефект върху структурата и функцията на нервната система на следващите генерации.

От мишки до хора - случва ли се това и при нас?

Множество хора преминали през трансплантация на орган развиват желание и апетит към храни, които донорите им са обичали. През 2009 година 24-годишен австралиец на име Дейвид Уотърс претърпява трансплантация на сърце донор, на което е 18-годишния Кейдън Дилейни от Уелс. Той починал след злощастна автомобилна катастрофа. След операцията Уотърс развива голям апетит към "Burger rings" - австралийски чипс с вкус на хамбургер. Неговите приятели остават в почуда от това, което наблюдават да се случва с приятеля им.

Две години по-късно семейството на Дилейни се свързало с това на Уотърс, за да бъдат сигурни, че Дейвид е здрав и живее пълноценен живот. Двете семейства се опознали като по-късно Дейвид случайно разбрал от семейството на Кейдън, че сина им изяждал поне по един пакет от чипса с вкус на хамбургер.

Разказът на родителите поразително съвпадал със споделеното от Дейвид Уотърс. Историята е описана подробно от местен вестник и става повод за различни тълкувания.

Повторното самоубийство

Също толкова невероятна, но и трагична е историята на Сони Греъм. През 1995 му било присъдено сърцето на един злощастен мъж на име Тери Котъл. Тери се самоубил като се застрелял в главата с един изстрел. След операцията Греъм се запознал с жената на Котъл, след което се влюбили и се оженили. Но какво последвало след това?

Съдбата по неведоми пътища отредила злощастен край на любовта им. Котъл развил самоубийствени тенденции. Драмата се задълбочавала с времето и след години той се застрелял. Изстрелът се оказал смъртоносен.

Тези две истории може и да изглеждат нереални, но редица лекари осъществили трансплантации съобщават за подобни случаи. Тяхното изучаване довело да цяла поредица от изследвания.

В голяма част от изследваните пациенти се оказало, че те наследяват характерни черти от своите донори.

Какво се случва с паметта на клетките и как това оказва влияние на приемниците остава загадка за учените. Може ли това откритие да бъде полезно за нас в бъдещето? Дали то има потенциала да ни разкрие отговора на въпроси, които вълнуват науката предстои да разберем.

Неземни създания в пещерите на Антарктида

Неизвестни форми на живот вероятно обитават пещери в Антарктида, образували се в леда в резултат на вулканична дейност. Изследователи от Австралийския национален университет са открили в дълбините на пещерните формации следи от ДНК на водорасли, мъхове, малки животни и неизвестни досега форми на живот.

Има предположения, те тя е с неземен произход. Или поне непознат за земните ни представи.

Откритието е направено чрез проучване на данни от сателитни изображения, както и радарно сканиране на изследваната област.

"Във вътрешността на пещерите е доста топло. В някои от тях температурата достига до 25 градуса по Целзий. Вътре можете да се чувствате съвсем удобно по тениска. Светлината, идваща от отворите на пещерите, прониква и на по-голяма дълбочина", обясняват специалистите.

Повечето следи от ДНК, намерени в пещерите, са сходни с тези на животни и растения, обитаващи Антарктида. Но има и такива, чиято последователност не може да бъде напълно идентифицирана. Резултатите от настоящото изследване дават интригуващ поглед към потенциален живот под антарктическия лед. Възможно е "някъде там" да има напълно различен живот от този на земята, смятат специалистите.

Радарното сканиране, извършено от експертите помогна да се идентифицира в пещерите на едно и също място празнота, чиято височина достига 250 метра, а данните за каналите на сушата съответстват на данните за каналите, разположени под ледения шелф. Намерените тунели, според изследователите, завършват на място, където континенталният ледник постепенно преминава в шелфа, но има преграда, която не може да бъде премината.

Скептиците твърдят, че намирането на следи от ДНК не доказва, че форми на живот все още обитават ледените пещери. "Следващата ни цел е да проучим по-обстойно пещерите и тунелите в търсене на живи организми. Ако те съществуват, пред нас ще се открие вълнуващ нов свят", казва Лори Конъл, съавтор на изследването от университета на Мейн, САЩ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай