Нека кажем веднага: Слуховете за смъртта на "Стандарт" са силно преувеличени. Перифразираме Марк Твен, за да успокоим "доброжелателите", които отдавна пускат некролози за вестника ни. Както и да вдъхнем кураж на верните ни читатели и приятели.
Истината е, че в момента водим тежка битка. Не просто за оцеляване, а за да запазим достойнството си като журналисти. Какво означава това за читателите ? Да ви дадем шанс да откриете в мътния потоп от полуистини, полуизмислици и внушения, който ни залива от всички страни, фактите и различните гледни точки за всяко събитие и проблем. Да не ви хлъзгаме по евтини жълтинии и шокиращи сензации. Да бъдем полезни и да даваме шанс на доброто. Както и да продължим с каузите, с които сме помагали на обществото.
Започнахме още със сестрите в Либия и кампанията "Не сте сами", която помогна за тяхното освобождаване. С "Чудесата на България" вече 6 години преоткриваме всичко, с което можем да се гордеем и да възпитаваме децата си да обичат родината. Няма кмет, на който да не сме помогнали да възстанови и превърне в туристическа атракция старините на града си. "Възкреси доброто"
даде не само надежда, но и помогна на много хора
с трудна съдба. С "Новата генерация" подадохме ръка на бъдещето на нацията. Лекари, учители, юристи, банкери, спортисти, млади таланти, учени, професионални гилдии - всички те знаят силата на нашите кампании. Ние не само многократно сме показвали техните успехи, но и сме помагали и решавали конкретни проблеми. Когато са били заливани неоснователно с кал и обиди, ние сме заставали зад тях и сме връщали достойнството им. Сега ние, журналистите от "Стандарт", се нуждаем от вашата морална подкрепа. Както и от пълната подкрепа на собствениците на вестника.
Знаете ли колко струва всеки един брой на вестника? Вестник, който не преживява от държавни обществени поръчки, нито е на хранилка към партии, корпорации и чужди фондации. Приходите ни са от продажби, реклама и проекти.
Но те трудно покриват разходите, защото пазарът е свит, а цената на изданието е под себестойността му. Затова често излизането на вестника е за сметка на заплатите. Това го знае всеки в нашата гилдия.
Да, заплатите в "Стандарт" се бавят, всички страдаме от това. Много колеги не издържаха и си тръгнаха.
За нас те не са предатели, напротив
Останаха приятели, които всеки ден ни липсват. Тези, които още сме тук, им благодарим за времето, в което заедно създавахме всеки брой на "Стандарт". Те направиха своя избор да си тръгнат. Ние също направихме нашия избор- да останем. Но не защото сме "мълчаливи роби", както някой ни нарече. Ние не сме роби, не сме и герои и също работим за прехраната си. И искаме бързо да се намери изход от кризата. Но истината е, че "Стандарт" за нас винаги е бил нещо много повече от мястото, където си вадим хляба. През годините вестникът е имал различни собственици, но "Стандарт"- това е екипът, който го прави. Хората, създали различния вестник, който вие, нашите читатели харесвате.
Затова, макар да не притежаваме акции, никога не сме се чувствали просто наемници.
Тук сме повече от 20 години, вложили сме много труд и емоции, и ще направим всичко по силите си да го спасим. Жалкото е, че съдбата на вестника не зависи само от нас.
Битката на "Стандарт" поставя и един много по-голям въпрос. Защо медиите, които не искат да оцеляват като изтривалки или бухалки, не успяват да вържат двата края. В голяма степен грехът за това носят политиците. За тях е по-удобно свободният избор на журналистите да бъде сведен до това дали искаш да ядеш или да бъдеш гладен, т. е., да няма избор. Тогава мисията на журналиста да отваря очите и ушите на обществото и да бие камбаната отива по дяволите.
А медиите са горчивото лекарство за всяка власт и общество. Особено в болно време като днешното.
От журналистите, които оставаме в "Стандарт"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
