25 специалисти от НАИМ и НИМ подготвиха тракийските чудеса за Париж
Един млад български реставратор ще има уникалния шанс да стажува в Лувъра. Това предвижда договорът за тракийската изложба, сключен между нашето културно министерство и най-известния музей в света. Експозицията "Епопеята на тракийските царе. Археологически открития в България" отваря врати на 15 април. До 21 юли според прогнозите на домакините чудесата на траките ще бъдат видени от близо 4 милиона туристи от цял свят.
Възможността млад експерт да получи обучение в Лувъра е невероятна, защото реставраторската професия у нас на практика загива. Специалистите се броят на пръсти, заплащането е ниско, твърдят директори на музеи.
25 експерти от Националния исторически и Националния археологически институт с музей са подготвили експонатите за българската изложба в Лувъра. Петима от тях работят в НАИМ, останалите - НИМ.
Реставраторът няма право на грешка при паметници, запазили се толкова години, споделя пред "Стандарт" гл. ас. д-р Петя Пенкова, шеф на Лабораторията по реставрация и консервация на Националния археологически институт с музей към БАН в София. Тя е ръководител на екипа от четирима специалисти, които възвърнаха блясъка и вида на част от тракийските съкровища, което ще поемат към Париж. Гл. ас. д-р Пенкова е експерт по технология на производство в древността. "В един момент изкуството,оцеляло години наред, попада в твоите ръце и трябва да си достатъчно отговорен, за да го съхраниш, реставрираш и консервираш, така че творбата да може да продължи да съществува и за бъдните поколения.
Трудно е да се запази самообладание при непрекъснато увеличаващия се брой задължения и да се концентрираш върху реставрацията. Трудно е да спазиш сроковете и да не направиш компромис с работата", споделя гл. ас. д-р Пенкова. Лабораторията в НАИМ е светая светих за четиримата реставратори, които се занимават с възстановяване на метал, керамика, камък. Севдалина Нейкова, Мария Тасева, Пламен Бонев и Здравка Съботинова работят с всичките 100 археолози от института - на терен и в лабораторията. "Изследваме, документираме, публикуваме в научни списания. Работим за това да създадем по-подходящи условия за съхранение на предметите", казва гл. ас. Пенкова. Тя и колегите са като зъботехниците, работят прецизно, с фини инструменти и ръкавици.
При реставрацията е важна всяка секунда, да се обработи внимателно всяко милиметърче, за да не се разпадне пред очите ти находка, оцеляла в пръстта хилядолетия. Точно на специалистите от Националния археологически музей се падна честта да реставрират парадния сребърен наколенник със златно покритие от Могиланската могила край Враца. Той е бил чуплив, а фрагментите - разместени. Само за 9 месеца, с почти денонощен къртовски труд, реставраторите са успели да го възстановят, за да му се любуват посетителите в Лувъра. А на работната маса на гл. ас. д-р Петя Пенкова лежи документацията, която трябва да се подготви за пътуването към Париж.
Най-много експонати за Лувъра са реставрирани в най-голямата лаборатория у нас - тази на НИМ. За да реставрират бронзовата хидрия, открита още от Богдан Филов в Мушовица могила край с. Дуванлии, Пловдивско, шефът на НИМ проф. Божидар Димитров купува специална машина, подобна на зъболекарските. Хидрията се реставрира от трима души - шефа на екипа Светла Цанева, Китан Китанов и Юнита Николова. Когато се оказва на работната им маса, съдът е в нещо като дървен калъп, замазан отгоре с гипс и боядисан. Дръжките бяха заковани с пирони върху дървото, разказват реставраторите. Хидрията е толкова крехка, че се налага първо да бъде укрепена със специален текстилен материал - воалин. После милиметър по милиметър да се свалят всички корозионни продукти. Работи се само под микроскоп, дълги часове, без почивни дни.
Специалистите от НИМ са подготвили за Лувъра и бронзовото огледало от Мушовица могила. То е V в. пр. Хр., но "реставрацията" му отпреди години е включвала кощунство: заваряване и боядисване, което експертите трябва да поправят.
Една от най-специалните задачи на реставраторите в НИМ е да "излекуват" пиксидата - мида на Севт III. Легендарният владетел на одрисите е лице на българската изложба. Портретната му бронзова глава е център на изложението. Пиксидата е от 350-300 г. пр. Хр. и е открита от д-р Георги Китов в Голямата Косматка край с. Шипка. Пази се в Казанлъшкия музей. При едно от пътуванията й се е отчупило малко парченце, което експертите трябва да възстановят. А също и да поправят механизма й за затваряне.
Божидар Димитров: Най-добрите са на Запад
Преди 1989 г. в България се подготвяха голям брой реставратори. Това ставаше в Художествената академия, където имаше такава специалност. Те наистина са отлични специалисти. Затова след промените много от тях намериха по-добра реализация на Запад.
НИМ специално загуби 5-6 реставратори, и то най-добрите. Те отидоха да работят в Германия, Канада, Франция и Англия. Но и в момента все пак имам 20 отлични експерти.
Нашата лаборатория е най-мощната. Тя приема заявки от цялата страна. Защото сега всеки регионален музей има поне един реставратор. Те обаче са "пенкилер" - реставрират, колкото умеят, всичко. Някои от тях са самообразовали се любители, които са превърнали хобито си в професия. Но професия "реставратор въобще" не съществува. Има си специалисти по хартия, по керамика, по метал, по текстил, по огнестрелно оръжие и т.н. Затова и резултатите от работата на такива хора понякога са наистина плачевни, както се убедихме, когато подготвяхме изложбата за Лувъра. От провинцията пристигнаха експонати в ужасно състояние. И трябваше да се прави всичко наново.
Но това е положението, когато заплатите са 600-700 лева. И хората от гилдията се спасяват, като работят по договори с частни колекционери - надомно, в извънработно време. Затова е чудесно, че ще обучаваме хора в Париж, както е договорено от министър Вежди Рашидов. Нямам претенции за мои хора - те са достатъчно добри. Нека отидат специалисти от по-големите музеи в провинцията.
Правим с французи филм за богомилите
Ангелогласният хор "Йоан Кукузел" пее в "Нотр Дам"
Знаменитият български хор "Йоан Кукузел" ще изпълни своите ангелогласни църковни песнопения в катедралата "Нотр Дам" в Париж. Това е част от програмата, съпътстващата българската тракийска изложба в Лувъра. Представянето на хористите вече е договорено с архиепископа на Париж. Това съобщи министърът на културата Вежди Рашидов. Той и френският посланик Негово превъзходителство Ксавие Лапер дьо Кабан откриха вчера в София семинар за музейния мениджмънт и музейното дело, организиран от Лувъра и нашето културно министерство.
Френски и български продуценти ще седнат на една маса в Париж, за да потърсят възможности за съвместна тв реализация на сценария "Пътят на богомилите" на Антон Дончев. Има българо-френски договор за копродукции още отпреди 4 години. Това означава, че може да се търси финансиране на проекта и от българска, и от френска страна, обясни министър Рашидов.
Докато светът се диви на чудесата на траките в Лувъра, парижани ще могат да се докоснат още до българската литература и изобразително изкуство. Предвидено е представяне на наши книги, както и изложба на български художници - главно с автопортрети. "Всяко дете в Разград и Кърджали знае кой е Пикасо, нека и във Франция да видят кой е Владимир Димитров-Майстора", обясни идеята си министър Вежди Рашидов. Амбициите на организаторите на българската изложба в Лувъра са да се намерят допълнителни средства и за фестивал на българското кино, за поставяне на билбордове в метрото и по парижките улици.
Премиерът Бойко Борисов и френският президент Франсоа Оланд първи ще видят блясъка на траките в Лувъра. Оланд е дал принципното си съгласие да присъства на откриването.
"Архeологията признава културното значение на всеки един народ и същевременно доказва колко е единен светът, в който живеем. И за разлика от общата история тя трудно може да се използва за конюнктурни цели от политиците и това е нейното най-голямо достойнство като наука", каза посланик Ксавие Лапер дьо Кабан.
Семинарът във Френския културен институт се провежда под наслов: "Валоризация на културното наследство, музейна политика: реставрация, комуникация и медии". Дебатите се водят от кураторите на изложбата "Епопеята на тракийските царе. Археологически открития в България". От френска страна това са д-р Негин Матьо, шеф на отдел "История на Лувъра", дирекция "Научни изследвания и колекции" в Лувъра, и д-р Александър Баралис, департамент "Гръцка, етруска и римска античност". Българските куратори са доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на секция "Тракийска археология" в НАИМ-БАН, и проф. Тотко Стоянов от СУ "Св. Климент Охридски".
Министър Рашидов сподели, че това е втората подобна чуждестранна изложба в Лувъра. Първата е била на Азербайджан, и то по повод откриването на новия отдел на музея "Ислямска култура". Всичко е готово като документация и организация, до последната запетая, добави още той, като подчерта огромната помощ, оказана от френското посолство и Френския институт в София.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
