Професорът стана първия чуждестранен учен, отличен от НАСА
Няма невъзможни неща, но не всеки може да ги постигне. Така смята специалистът по нервни болести професор Огнян Колев, който доказа, че невъзможното не може да му се опре. Преди няколко седмици той стана първият чуждестранен учен, отличен от Американската космическа агенция НАСА за принос в изследванията на центъра в Хюстън. Сертификатът идва след години труд, насочен към преодоляването на болестта, която не позволява на астронавтите да си вършат работата. "Става дума за космическата болест и пространствената ориентация, които са свързани. В продължение на 22 години се занимавам с това в различни аспекти", уточнява скромно професор Колев, който е зам.-директор на болница "Св. Наум", преподавател в Медицинския университет и в още десетина висши училища, сред които Харвард, Импириъл Колидж в Лондон, Мюнхенския и Тексаския университет.
Успява да скрие отличието в продължение на три седмици, като медиите попадат на него случайно."В последно време съм в процес на обработка на материали, свързани с НАСА. В началото на юли излезе моя статия в авторитетното сп. "Бихейвиоръл брейн рисърч" и даже в момента подготвям друга. Това ми запълва времето", казва професорът, но добавя, че сертификатът е най-голямото удовлетворение от свършена работа. Всъщност космическата болест е нарушаване на функциите на организма по време на безтегловността.
Предизвиква повръщане и фрустриране, което не позволява на космонавтите да работят. Професорът използва по-чувствителен метод за изследване електричната активност на стомашно-чревния тракт. "Американците го правиха с повърхностни електроди, а аз - със сонда, която през устата, минава през хранопровода и стига до стомаха. Предложих метод това да се изследва с малко топче с големината на маслина", уточнява той.
В НАСА Огнян Колев работи в екип с американци, а понякога и с руснаци. Първият си семинар с две лекции дава в агенцията през април 1993 г., но интересът към проблема с болестта идва десетина години по-рано. Днес споделя, че желанието му да лети в Космоса е отслабнало, но не е изчезнало.
"Преди исках много. Но ако имам възможност, няма да се откажа. Едно е да изследваш астронавт, а съвсем друго е да изпиташ онова, което той изпитва", казва неврологът. На 62 години лекарят разбива клишето за професор. Без бели коси и в добра форма той е убеден, че човек трябва да има комплексен подход към себе си. "Хубаво е да бъдеш интелектуалец, но човек уважаващ себе си трябва да се грижи и за тялото си, защото двете неща са свързани. Човек трябва да е в добра кондиция", продължава той.
"Не гони сянката си, обърни й гръб, насочи се към слънцето и тя покорно ще те следва", така звучи неговата философия. Професорът вярва, че всички пътища водят към върха на планината. С отличието от НАСА той не мисли, че е стигнал до върха, но пък му дава увереност, че е в правилната посока.
Обществото ни страда от политическа дезориентация
Интелигенцията решава проблемите на една държава, казва професор Огнян Колев
- Проф. Колев, гордеете ли се, че сте първият чуждестранен носител, получил признание от НАСА?
- Чисто човешките ми качества са налице и се гордея. Всеки, когато постигне нещо, изпитва и удовлетворение. Това е едно признание за свършена работа в областта на науката, която в България трудно се прави. Виждате, че у нас се ценят повече физическите качества. Хората се вълнуват от мачове, волейбол, тенис, което е хубаво, защото създава положителни емоции у хората, но те не решават проблемите. Проблемите се решават от интелигенцията на една страна. Някога САЩ направиха бум в своето развитие, защото купуваха мозъка на целия свят. Така че страна, която не си цени интелектуалния потенциал, тя запада. Ние сме много добра илюстрация.
- Според вас защо НАСА реши да ви връчи този сертификат?
- Те ценят интелектуалната работа и нейната продукция. Защото човек може да работи интелектуално върху нещо, но да не получи резултат и това нещо се оценява.
- Не смятате ли, че нашите политици страдат от космическа болест?
- Като професионалист трябва да се изкажа по друг начин, но ще ви кажа следното. Докато хората в науката се занимават с наука, те са продуктивни. Лекарите не могат да излекуват всичко, но лекуват. В Космоса не сме постигнали пълно решаване на проблемите, но все повече напредваме. Хората вървят по спирала, а нашите политици вървят в кръг, и то в обратна посока. За съжаление нито едно правителство не е отделило нужното внимание и грижа за науката.
- Нещо конкретно ли имате предвид?
- Имаше едно изказване на един бивш финансов министър, според когото в БАН имало само феодални старци. Ако допуснем, че е така, нима няма млади продуктивни учени. Или БАН е дом за възрастни хора. Това за мен е проява на невежество. Аз познавам продуктивни хора, но те са ограничени от възможностите. Дори в БАН да има непродуктивни хора, трябва ли с мръсната вода да се изхвърли и бебето? Не трябва хора, които нямат информация какво представлява науката да определят бъдещето й. Давам пример. Искат продуктивност от науката, което е нормално. Някога никой не е искал от Нютон продуктивност. Той си е откривал законите, защото това му е доставяло удоволствие. Той е работил наука за науката. При нас това нещо не се позволява и се ограничава. Та за да бъда по-ясен, ще използвам посланието на Яков от Новия завет: "Ето земеделецът очаква многоценния плод от земята и търпи за него много време".
- Какъв е вашият призив?
- Нашите политици остават с убеждението, че могат да пораснат, като отсекат главата на другите хора. Това не е добрият начин на растеж. По-добре да се издигнеш, за да помогнеш на хората, но не ползвай благата от хората за собствена облага, когато си обещавал, че ще работиш за тях. Когато се решава важен проблем, трябва да се извикат специалистите в определената област. Ако искат политиците страната да върви напред, трябва да стимулират интелигенцията. Интелектуалният потенциал е това, което измъква хората от проблемите. Адекватно заплащане на научната работа и осигуряване на учените на добри условия за завършване на техните експерименти. Без условия ние не можем да правим експерименти. До времето на Жан Виденов държавата отделяше за наука 3% от БВП. Оттогава насам тези пари намаляват, за да стигнат до 0,5%.
- Като невролог каква диагноза бихте сложили на нашето общество
- Аз се занимавам с пространствена дезориентация и смятам, че българите имат проблем с политическата дезориентация. Нашето общество страда от хронично заболяване. Необходимо е да се направят промени в терапията му. Това обаче трябва да се съобрази с една хубава стара поговорка. След като има болестен процес, трябва да се започне от мястото където той е най-проявен, а поговорката гласи, че рибата се вмирисва от главата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
