Владо Карамазов бързо, смело и сръчно постигна удоволствията на лятото три в едно – пътешествие, бизнес и фотография. Топ актьорът излетя към Филипините, където ще води „Сървайвър“, а всяка свободна минута ще снима. Неслучайно два от куфарите на звездата са само за първокласните му супер модерни апарати. Карамазов вече е бил на островите за едно от предишните издания на състезателното реалити, но сега със сигурност ще гледа на природата и на целия случващ се екшън през окото на обектива. Едва ли има съмнение, че при следващата премиера на поредния „Сървайвър“, чиито продуцент отново е Евтим Милошев, ще има и откриване на изложба с творенията на Карамазов. Защото в момента асът от сцената и екрана е най-проспериращият фотограф в държавата със серия от супер престижни международни награди. Преди броени дни той спечели 11 отличия от конкурс в Москва, като стана номер едно и яхна класацията във всички категории в MIFA 2021. „Фотографията ми показа друга страна от човечеството. Накара ме да се вглеждам в лицата. Превърнах се в ловец на интересни хора, което ме вълнува и зарежда“, споделя Карамазов в социалните мрежи. И признава, че фотографията е неговата терапия – чрез нея анализира себе си и отношенията си съв света. През „пандемичната“ година не спира да търси интересни физиономии, зад които се крият изненади. Култивирал е в сетивата си нюх към всеки, който има страхотна история. А още по-значимо е, че умее да заговаря точно тези персонажи. Другото, което избуява у Владо с нова сила заради фотографията, е страстта към надпреварата, която му липсва от дълго време.
Още му настръхва кожата, когато разказва как на прочутия фестивал в Авиньон той и колегите му влизат в щур маратон с хитовия си спектакъл „Казанова“ на Диана Добрева – играят на живот и смърт, защото трябва да бъдат избрани от зрителите и от критиците в конкуренция с други 1500 представления. Затова дори не се опитва да обрисува тръпката от участието си в конкурс със 117 000 фотографа с половин милион снимки. А когато влиза в топ 5 в категория „Мъжки портрети“, цяла седмица не знае на кой свят е. Неслучайно вече общува с международния елит в гилдията и получава покани да бъде куратор във виртуална галерия. Приключенията, производни на хобито му, също валят едно след друго. Когато в Норвегия вижда истински стар морски вълк, който не понася туристи, буквално не може да си намери място, докато го убеди, че трябва да го снима. Започва да вика пред къщата му, а наоколо е пълна тишина и само гласът на Карамазов отеква сред фиордите. А когато рибарят се навива да му стане модел, Владо отправя благодарствена молитва към късмета си.
Но заради фотографията Карамазов понася и физически „щети“. Докато обикаля из Лондон, където от години живее семейството на брат му – прочутия сладкар на виповете Иван Александров, става сакатлък с кръста му, който трябва да понесе прекомерна тежест: раница, пълна с техника за снимане. Възпалява нерв, осем месеца е на легло, но междувременно трябва да е и пред камерите на „Откраднат живот“. Болките са отвратителни, движенията – силно ограничени. Но дори не му идва на ум да си помисли за пауза. Та затова сега взима мерки. След като приключва със сериала, оборудва фамилната къща в столичния квартал Илиенци с пътека и крос тренажор. А понеже непозната жена го вдига на крака с народна медицина, артистът вече редовно посещава билковите аптеки. Но той не само полага сериозни грижи за тялото си, но и внимава какво консумира, загърбвайки пакетираната храна.
Сред новите респектиращи успехи на Карамазов е и ролята на писателя кандидат-президент в сценичната версия на „Опашката“, нашумелия роман на Захари Карабашлиев за страха от различните и за покварата в политиката. Явор Гърдев е режисьор на спектакъла за театъра в Плевен. Темата за политическите игри и президентските избори навлиза активно в четвъртата-петата картина и зрителите буквално приковават вниманието си в пъзела, който разкрива закулисните и дори криминални механизми по върховете на властта. „Нали всички сме човеци – и лошотията ни е заложена. От нас зависи дали ще я пуснем или не. Играл съм много главни роли за изминалите две десетилетия, но тази в „Опашката“ е най-голямата, най-тежката и най-важната досега. От „Крал Лир“ не бях влизал в постановка на Явор, но тогава бях съвсем млад“, споделя звездата. И уточнява, че е винаги готов за промяна – не желае да стои на едно и също място, държи да се възползва от света без граници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
