Достойни ли сме за заветите на Дякона е големият въпрос
Левски е уникален, неподражаем, титаничен. Няма друга подобна личност в българската история. Никой друг не е успявал така да влезе в националната ни психология - да възхищава, да ни смълчава и смирява, да ни възторгва и вдъхновява. И да, да ни засрамва. За народа, който, каквато и да говорим, изповядва своеобразно "езическо" християнство (остатък от апокрифното му практикуване по време на турското владичество/робство), Васил Левски има статут на икона. Пред него се прекланяме и черпим сили, за да продължим напред. И буни съвестта ни. Такова е усещането, когато отворим страниците на малкото му тефтерче, което ни е оставил. Странно, обикновено публичният образ винаги помръква, когато се докоснем до реалната личност. При Левски не е така. От тефтерчето става ясно, че и той е имал своите съмнения, гневял се е, разочаровал се е. "Излязох аз из одаята душевно много съкрушен. Но где, към кого аз да тръгна? Кой може да ме утеши? Към кой мъдрец да се обърна със съвет да ми се яви?", е написал на страница 18.
Безспорно обаче най-много размисли буди краткото му послание - и към неговите съвременници, и към нас, техните наследници. "Народе????", е написал на стр. 115. Към кого се обръща? Какви страсти бушуват в душата му? Кое ги е предизвикало? Упреква ли ни, жали ли ни? Въпреки хилядите изписани страници, многобройните интерпретации, точен отговор няма.
Как разчитат четирите въпросителни знака народните избраници? Пробождат ли ги? Потърсихме тяхното мнение в деня, в който отбелязваме 143 години от трагичната гибел на Дякона, защото те са тези, които трябва да претворят на дело посланието на Дякона за "чиста и свята република". Нали така?
"Разчитам неговото послание като голямо вътрешно съмнение, че революцията може да успее. Както и днес, той се е сблъсквал с хора, които не са искали да помагат, други са се страхували - за живота си, за имането си. Знаем, че по време на Априлското въстание Бенковски е карал да палят къщи в селата, за да изкара сънародниците си на бунт. Четирите въпроса са терзанието на Левски, че
народът не е дорасъл
за да отвоюва сам свободата си. Затова и не сме се освободили сами", смята лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той напомни, че самият Левски е можел да бъде освободен - при превозването му от Къкрина до София. Но никой не се е осмелил. До ден днешен не се знае дори къде е погребан. След Освобождението е бил забравен и неслучайно е попаднал в галерията от образи в "Епопея на забравените", която се оказва път към безсмъртие. "Типично българско нихилистично отношение към тези, които се жертват, който сам поема тежестта да свърши това, което другите трябва да направят. И сега виждаме тази склонност към сеирджийство, егоистичен страх да не се подпали твоята черга. Сблъсквал съм се с това, откакто съм в политиката", казва още Сидеров. И отсича: "Бих добавил още четири знака към неговите".
Снежана Дукова от ГЕРБ е склонна да даде превес на позитивната, градивната сила на посланието. "Как го разчитам ли? Като "народе, осъзнай се! Народе - накъде? Народе, всичко зависи от теб!
Не са упрек, а стимул -
народът да съзре, да се самоорганизира, да тръгне, да направи, да промени", изтъква тя. Потомствена българска традиция е да отказваме да мечтаем, да се борим за реализиране на мечтите си и да признаваме, когато постигаме нещо, макар и малко, смята Дукова. "Не е добре инерцията да води, разумът трябва да върви напред. Хубавите неща са доста, но не толкова колкото народът иска. България има нужда от стабилност, особено тук на Балканите. Трябва да бъдем по-позитивни", казва тя. И допълва, че точно заради това Левски е нужен на всяко време, защото внушава честност, почтеност, морал, добронамереност. "Свързвам Левски с чистота", категорична е Снежана Дукова.
"От дистанцията на времето могат да се правят много предположения, спекулации с тези четири въпросителни знака. Според мен може би те изразяват някакво очакване или пък разочарование", предположи съпредседателят на ДПС Четин Казак.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев чистосърдечно признава, че се бои да прави дълбоки обобщения. "Много пъти е тълкувано това послание и то от хора, по-умни от мен. Това е емоционална експресия.
Издава мощна вътрешна
емоционална динамика
съмнения, болка. Не толкова упрек, колкото изпъкват съмненията му - има ли движението за освобождение подкрепата на тези, които трябва да бъдат освободени", е позицията на Кънев.
От 25 години чета лекции по този въпрос, споделя доц. Милен Михов, който преди да влезе в парламента е помощник-ректор на Великотърновския университет и изнася лекции по нова българска история. Затова и интерпретацията му е професионална. Но емоцията отново е водеща, защото Левски винаги докосва най-тънките струни на това, което Вазов нарича "народна душа". "Това е най-значимото обръщение на един велик българин към своя народ", категоричен е Михов. И паралелът със съвременната реалност е горчив, но за наша сметка. "Разни неуспели, но амбициозни политици сега дават квалификации на народа си - не ги разбирал, защото не са му стигнали нивото, дават напътствия. А Апостола на свободата се е обърнал към народа си, защото
съзнава, че е част от него
Въпросителните знаци изразяват както питане, така и усещане за отговорност, преклонение пред народа си. Дори той не си е позволил да отправи негативно послание. В този смисъл това като че ли е най-сетивното, най-изразяващо същността на Левски - той мисли за себе си като служител на общото дело, човек, подчинен на общото дело", посочва доц. Михов. По думите му народът не може да бъде обвиняван, така, както не може и да се богохулства. "За Левски като за Божи човек народът е съизмерим с Бога. И в отношението си към народа, следва християнските закони. Народът е свещен. Можем да не го разбирам, но не можем да го хулим", казва още историкът депутат. Неговото верую е, че който се посвети на "народното дело", трябва да се стреми да следва заветите на Апостола.
"Тези неща са много лични. Това, което е написал, е изблик на чувства, въжделения, свързани с неговата дейност. Трябва да ни накарат да се замислим", е мнението на Боян Ботйов, наследник на друг велик българин и сподвижник на Левски - Христо Ботев. Според него и двамата са се опитвали да направят нещо за Отечеството си, но не са получили достатъчно подкрепа. "Не сме достойни за тях", тъжно отронва Ботйов, който преди ден откри в парламента изложба, посветена на двамата титани в родната история.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
