Мир, здраве, спокойствие. Това са съкровените желания за Рождество, които Нарам Джет пожелава за себе си и семейството си. От месец и половина тя живее с трите си дъщери и брат си в 10 кв. м в бежанския център във Военна рампа. Братът Мажет ни посреща пред вратата, където за постелка се използва скъсан стар чаршаф. Прави впечатление, че всички посетители трябва да се събуят, защото семейството спи на земята върху дюшеците и военните одеяла. Над главите им има опънати въжета, които служат за простор. Малка печка тип духалка грее пространството, защото радиаторът не успява да затопли макар и малкото помещение заради лошото уплътнение на прозорците.
По това време в коридора пък някои съседи на Нарам готвят сирийски манджи на дарените електрически печки, а други перат в легени пред тоалетните.
Фамилията е дошла преди месец и половина от Сирия от размирния Алепу, където едва успели да се спасят и да избягат по пижами от рушащата се след бомбардировки къща, която преди време била техен дом.
"Сега е само развалина и купчина тухли. Няма нищо, нищо не е останало", разказва за ужаса малката дъщеря на Нарам - Алин. Семейството успява да се спаси и стига до границата ни с Турция, за което, разбира се, плаща по 400 долара на човек. След като прекосяват браздата, Нарам и близките й са прибрани от нашите граничари и оставени за ден в ареста. След това ги закарват в лагера в Харманли. По добре известната схема за рекет мним адвокат успява да ги убеди, че срещу сумата от 180 евро на човек може да им осигури настаняване в столицата и да им помогне за статут. Качва ги на един рейс. Шофьорът обаче ги зарязва в центъра на София.
"Намерихме един афганистанец, който говореше английски, и така той ни упъти до хостел с бежанци. Там обаче нямаше места и така стигнахме до Военна рампа", спомня си голямата дъщеря на Нарам - 22-годишната Ариа. Тя е зарязала обучението си по медицина в Сирия заради войната. Сега иска да продължи да учи, но в Европа. Ариа е мохамеданка. Майка й Нарам обаче наскоро е приела християнската вяра. "Още като дете си спомням, че сънувах Исус, който ми каза да го следвам. Последвах го едва в България", разказва още жената, която с ръка на сърцето казва, че вярва в чудеса и знае, че те се случват въпреки войните и ужаса.
Нейните братя и майка й също са християни.
Нарам си спомня с умиление за Коледите, прекарани сред семейството в Сирия. "Имахме си елха и въпреки че още не бях приела християнството, всички мюсюлмани също се радваме на празника", казва още майката на три деца.
Тя си спомня още как всички заедно готвили за празничната трапеза. На масата слагали салата табуле, риба, пуйка, сладки. На 25-и през деня пък отивали всички заедно на църква и след това на почерпка в определено място до храма. Нарам разказва още как обичали да си подаряват парфюми, часовници, играчки за децата. "Някой от фамилията се маскираше като Дядо Коледа и раздаваше на децата подаръците", разказва малката Алин. Сега Нарам често ходи на църква в столичния кв. "Надежда" при пастор Владимир, както тя го нарича. Оттам дори й подарили Библията на арабски. Брат й Мажет е певец и фотограф. Сега двамата мечтаят цялото семейство да се събере заедно на Коледа и всички да заминат за Швеция, където да си устроят живота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
