Наоми Кембъл празнува 50, но без гръмки купони заради корона стреса в Лондон. Супер моделът в момента е без работа и за това се кани да пише нова книга, въпреки че романът й „Лебед“, който излезе през 1994-а, беше посрещнат повече от хладно. Другата й опция, за да не скучае, е да твори нови песни – макар че албумът й, “Вaby Woman“, също не събра позитивни отзиви. Тогава го харесаха единствено в Япония, където, както се знае, живеят много любезни хора.
Красавицата, чиято кариера по „котешката пътечка“ започва в края на 80-те, е първата тъмнокожа жена върху корицата на „Вог“ в различните му издания. Тя е муза на Азедин Алая, на Ив Сен-Лоран и на още законодатели в модата и стила.
Наоми е родена в южен Лондон. Майка й е танцьорка от Ямайка. Тя пристига в Европа на гастрол и остава в Англия. Кембъл и до днес не познава баща си. Той зарязва родителката й, когато тя е бременна в четвъртия месец. Името на въпросния осеменител не фигурира дори в акта за раждане на Наоми. Малката е само на 7, когато я снимат в клипа на Боб Марли „Is This Love“, на 12 танцува във видео на групата Culture Club, на 13 посещава курс за балет в Академията за театрални изкуства Italia Conti. През 1986-а някъде по магазините около операта „Ковънт гардън“ я забелязва скаутът на фешън агенцията Synchro Бет Болд.
„Бях удивена и въодушевена. Но идеята хич не се понрави на мама. Бяхме се наслушали на истории за момичета, излъгани в студиа за неприлични снимки“, разказва Наоми. Но тя на своя глава, само на 15, се навила да направи фотосесия с Бет Болд – с ученическа униформа върху покрив на къща. Кембъл скоро след това подписва договор със Synchro и отлита за Ню Орлиънз, където снима за британския Elle. Останалото е история.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
